Решение № 427 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 948/2015 г.

Решение № 427 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 948/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 28а, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на Стефан Пейчев Велков от гр. София против решение № 812100-25064/8.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване на лични данни в информационните фондове на МВР, въведени във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Жалбоподателят поддържа, че административният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, както и с целта на закона. Сочи, че с определение по НЧД № 12000 от 18.09.2013 г. Софийският районен съд постановява съдебна реабилитация спрямо осъдения Стефан Пейчев Велков на основание чл. 87, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), поради което полицейската му регистрация следва да бъде заличена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Люнчева оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК и от страна, за която административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С жалба с вх. № Ж-721/23.09.2014 г., подадена до Столична дирекция на вътрешните работи на Министерството на вътрешните работи, Велков иска да бъдат заличени всякакви данни относно наличието на полицейска регистрация от всички информационни масиви на МВР, тъй като към момента на подаване на искането същият е реабилитиран съдебно. С решение № 812100-25064/8.12.2014 г. министърът изпраща копие от преписката на Главна дирекция "Криминална полиция"-МВР (ГДКП-МВР) за произнасяне по искането на жалбоподателя за снемане на полицейска регистрация, а в останалата част по искането за заличаване на личните данни отхвърля искането като неоснователно. За да постанови този резултат административният орган приема на първо място, че след оправомощаване на длъжностно лице на основание чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (заповед № 8121з-316/18.07.2014 г.) да издава заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация, компетентен да се произнесе по жалбата на Велков в тази част е директорът, респективно заместник директорите на ГДКП, на следващо място, отказът да бъдат заличени личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, министърът мотивира с висящото наказателно производство срещу Стефан Велков за престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК, за което сочат доказателствата по делото-удостоверение № 6667/22.08.2014 г. издадено от Софийска градска прокуратура, като са изложени съображения за липсата на обстоятелства, посочени в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер за заличаването им. При тези данни настоящият състав на ВАС, Пето отделение намира следното от правна страна: Жалбата на Стефан Пейчев Велков в частта, с която е поискано заличаване на полицейската регистрация е недопустима поради липса на предмет на оспорване. Видно от обстоятелствената част на административния акт в тази част жалбата ведно с административната преписка е изпратена на директора на ГДКП и няма произнасяне по нея, поради което жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол (чл. 159, т. 1 АПК). В тази част производството по делото следва да бъде прекратено, а жалбата- оставена без разглеждане. В останалата част жалбата на Велков срещу решение № 812100-25064/8.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи е неоснователна. Административният акт е издаден от компетентен орган. Администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи и същият упражнява правомощията си, дадени му с чл. 32, ал. 4 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 25, ал. 3 ЗМВР, чл. 10 от Инструкция № Iз-381/10.03.2009 г. (отм.) във р. с чл. 9, т. 5 от същата. Актът е издаден в изискуемата форма-писмена- съдържаща необходимите реквизити, предвидени с чл. 59 от АПК, вкл. фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни, при спазване на административнопроизводствените правила. След подаването на заявлението от страна на Велков администраторът следва да вземе решение за заличаване. С издаденото решение министърът мотивирано отказва извършването на заличаване в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им, и се осъществява при условията и по реда на Закона за министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни. В разглеждания случай основанията за заличаване и сроковете за съхранение на личните данни на Велков се съдържат в Инструкция № 8121з-748/2014 г., издадена на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Събирането на данни за Стефан Велков е необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление, което е висящо към момента на издаване на обжалваното решение на министъра на вътрешните работи. Следователно не е налице нито едно от основанията, регламентирани изчерпателно в разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за заличаването на личните данни на жалбоподателя, поради което издаденият административен акт е в съответствие с материалния закон и с неговата цел-провеждане на наказателното производство, и жалбата срещу решението като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С молба от 19.01.2015 г. Стефан Велков иска освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства за това. В подкрепа на молбата са представени декларация за материално състояние от която се установява месечния доход на жалбоподателя възлизащ на 115, 64 лв., и експертно решение на ТЕЛК за здравословното му състояние и групата инвалидност. При тези доказателства настоящият състав на ВАС, Пето отделение намира, че следва да освободи жалбоподателя от заплащане на разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева, юрисконсултско възнаграждение дължими на Министерството на вътрешните работи предвид изхода на съдебния спор. Воден от горното, ВАС, Пето отделение