Решение № 3806 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Оверкойн ЕООД, подадена чрез адв.Христова, против Решение 5689/26.09.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 10781/2021 г., с което отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ Р-22221420006255-091-001/26.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1417/13.09.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, в с.з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е законосъобразността на Ревизионен акт Р-22221420006255-091-001/26.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с Решение 1417/13.09.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София, с който на Оверкойн ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 112,10 лв. и лихви в размер на 43,05 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. За да достигне до извод за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период ревизираното дружество е реализирало приходи във връзка със сключен договор от 04.04.2018г. с Биткойн България ЕООД за абонаментно поддържане на електронни устройства /в договора не е упоменато какви/ и услуги административни, правни, счетоводни, консултантски, както и че Оверкойн ЕООД и Биткойн България ЕООД са свързани лица по см. На §1, т.13от ДР на ДОПК лица. Едноличен собственик, управител и представляващ и на двете дружества е П. Чорбаджиски. Установено е, че от Оверкойн ЕООД в д.п. м.06.2020г. е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 038,33 лв. по фактура, издадена от Еуратек ауто ООД с предмет на доставка лек автомобил марка Шкода, модел Карок Амбишън. През ревизирания период е упражнен данъчен кредит и за покупка на гориво за посочения лек автомобил 6 бр. фактури, издадени от Лукойл България ЕООД и ОМВ България ООД общо в размер на 73,77 лева. Съобразно представените от ревизирания обяснения, този автомобил е бил използван за извършване на транспортни услуги-трансортиране на биткойн автомати и транспортни услуги по повод оосъществяването на сервизна дейност и обслужване на биткойн автомати. Констатирано е още, че той е осчетоводен при РЛ като ДМА в сметка 205-Транспортни средства. Органите по приходите са установили, че в съставените пътни книжки на МПС не са вписани данни за номера на товарителници за извършване на превози на товари. При тези констатации ревизиращите са приели, че процесния автомобил е ползван за дейност, различна от товарни услуги. Предвид горното те са счели, че на осн.чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, във вр. с чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС за него не е налице право на приспадане на данъчен кредит. По същите съображения и на основание чл. 70 , ал.1, т.5 от ЗДДС те са приели, че следва да се откаже право на приспадане на данъчен кредит за закупеното и изразходвано за този автомобил гориво. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, съдът е приел, че между страните няма спор по фактите, а за приложението на материалния закон. Преценил е, че след като не е доказано, че автомобила е ползван за товарни услуги, то не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 70, ал.2, т.1 ЗДДС, изключващи приложението на чл. 70, ал.1, т.4 ЗДДС. Приел е за недоказано, че процесния автомобил се използва за инкасо дейност, поради което е достигнал до извод, че за придобития лек автомобил не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Разпоредбата на чл.70,ал.1,т.4 от ЗДДС сочи, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Съобразно т. 5 от същата норма, не е налице право на приспадане на данъчен кредит и за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Ограничението на правото на приспадане в случая на придобиване на лек автомобил е регламентирано в закона в съответствие с нормата на чл. 176, § 2 от Директива 2006/112/ЕС. Това ограничение съществува в отменения ЗДДС /чл. 65, ал. 1, т. 2/, а действащият ЗДДС съдържа легална дефиниция на понятието на лек автомобил, конкретизирана в § 1, т.18 от ДР на ЗДДС. Според същата, лек автомобил е този, в който местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Същевременно разпоредбата на чл.70, ал.2, т. 1 ЗДДС предвижда дерогация на ал. 1, т. 4 и 5, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. Именно на изключението по чл. 70, ал.2, т.1 ЗДДС се позовава ревизираният и в тази връзка основният спор между страните се свежда до въпроса използва ли се лекия автомобил за извършването на транспортни услуги. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тежест на дружеството е да установи това положително релевантно обстоятелство и след като това не е сторено, то неустановеното следва да се приеме за неосъществено. Необходимо е да се посочи, че именно нормата на чл. 70, ал.1, т.4 ЗДДС е приложима в конкретния случай, тъй като тя е специална спрямо тази на чл. 70, ал.1, т.2 ЗДДС, отнасяща се не до определен вид стока, а до всички стоки и услуги, които са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Поради това не е налице и сходство с фактическия състав, при който е постановено Решението на СЕС по дело С- 118/11год., тъй като тълкуванията в него се отнасят за два автомобила по договор за наем и договор за лизинг, за които не се твърди, че са леки. В случая не е спорно, че Шкода Карок Амбишън е лек автомобил, поради което приложението на чл. 70, ал.1, т.4 и т.5 ЗДДС може да се изключи само при условията на чл. 70, ал.2 ЗДДС. При неустановеност на същите правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за придобития от ревизирания лек автомобил и горивото, предназначено за експлоатацията му на основание чл. 70, ал.1, т.4 и т.5 ЗДДС. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 1115,51 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение