Решение № 40 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2015 г.

Решение № 40 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. Н. С. срещу решение № 181 от 12.03.2015 г. по адм. д. № 1/2015 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 14-0246-000190 от 16.09.2014 г. на началник на РУ на МВР Ботевград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП и е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до представяне на валидно сключена застраховка гражданска отговорност. Излага касационни основания за неправилност на решението. Сочи, че по делото липсват доказателства относно компетентността на издателя на административния акт. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съдът не е взел предвид, че по делото липсват данни началникът на РУП да е оправомощен, не е представена заповед или пълномощно издадено от министъра на вътрешните работи. Излага доводи, че в заповедта не е описана вярно фактическата обстановка, тъй като нарушението не е извършено на 16.09.2014 г., не е посочено, че е нарушена разпоредба на ЗДвП, не е приложен акта за установяване на административно нарушение. Допълнително представя решение по нахд № 6/2015 г. на РС Ботевград, влязло в сила на 1.07.2015 г., с което е отменено наказателно постановление № 14-0246-000605 от 16.10.2014 г. на началник на РУ "П", сега РУМВР Ботевград. Претендира разноски по делото. Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита за неоснователно възражението, че мярката е наложена от некомпетентен орган. Видно от приложените доказателства по делото, в издаденото наказателно постановление изрично е посочено, че началникът на РУП, като издател е изрично упълномощен със заповед № 2018/9.08.2011 г. на компетентния орган - Директор на ОДМВР - София, поради което може да се направи обоснован извод, че и издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка от Началник РУП към ОДМВР - София, РУ Ботевград е издадена от компетентен орган. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява и не се оспорва и от жалбоподателката, че на 7.08.2014 г., е управлявала собствения си лек автомобил марка "Фолксваген Поло" с peг. № СО 03-35 АТ, без да има сключена валидна застраховка "гражданска отговорност", поради което са налице материално правните предпоставки, предвидени в чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "е" от ЗДвП за издаване на принудителната административна мярка. Приел, че независимо, че в оспорения акт, погрешно е записано, че нарушението е извършено на 16.09.2014 г., няма спор че е извършено на 7.08.2014 г. поради което не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящата инстанция намира, че не са представени доказателства за компетентността на издателя на оспорената пред съда заповед. Материална компетентност по ЗДвП подлежи на доказване, а липсата на компетентност е отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. В случая по делото не са представени доказателства, че РУ на МВР Ботевград е служба за контрол по чл. 171, т. 2 от ЗДвП. Не е посочено началникът на кое РУП издава заповедта. Не са представени доказателства, че началникът на РУП изпълнява функциите на ръководител на службите за контрол по ЗДвП или че е упълномощен със заповед от компетентния орган. В оспорения пред съда акт не е посочена упълномощителна заповед. Представеното по делото наказателно постановление, в което е посочена упълномощителна заповед не води до друг извод, тъй като упълномощаването е за издаване на наказателно постановление, а и упълномощителната заповед не е представена, няма данни, че е налице упълномощаване за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка. Въпреки възраженията на жалбоподателя пред първата инстанция и в касационната жалба, не са предствени доказателства, че началник РУП изпълнява функциите на ръководител на службите за контрол по ЗДвП или съответна упълномощителна заповед. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение