Решение № 4877 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2013 г.

Решение № 4877 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Христо Янев Гуджуков, от гр. Поморие, ул. "Хаджи Димитър" № 7, чрез процесуалния му представител адв. Каров от АК - Бургас, против решение № 44 от 7.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2095/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 70131/2012 г. от 26.09.2012 г., издадена от началника на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция (ОД) на МВР - гр. Бургас, с която е иззето свидетелството му за управление на МПС (СУМПС). В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, неточно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че изтеклата погасителна давност за извършените нарушения на ЗДвП изключва отговорността на водача, поради което наложената ПАМ е незаконосъобразна. Поддържа се, че на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП отнетите контролни точки на водача са възстановени служебно до пълния им първоначален размер и не е налице възприетото от органа фактическо основание за изземване на СУМПС. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение, като се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на сектор "ПП" - КАТ при ОДМВР - гр. Бургас, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активнолегитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение е било установено от фактическа страна, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на пет влезли в сила наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Христо Гуджуков е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи, (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм., бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС". Съгласно чл. 4 от действалата към момента на издаване на част от описаните в справката НП за извършени нарушения на правилата на движение по пътищата, Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.), отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Аналогично е предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2, вр. с § 1 от ПЗР на Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., действала към датата на издаване на последните три от обсъдените в съдебното решение НП. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г., отм., бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.). На плоскостта на цитираните нормативни предписания, отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за управление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. При това положение касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, не се оправдава от фактическа страна. Решаващият съд е изложил верни фактически и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което правилно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка. Обсъдил е доводите за незаконосъобразност, наведени от жалбоподателя и правилно е счел същите за неоснователни. От приложените преписи на влезлите в сила НП, с които касаторът е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата (1 от които е потвърдено по съдебен ред) е безспорно установено, че са му били отнети общо 41 контролни точки от притежаваните 39. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 ЗДП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционният съд, компетентният орган е приложил законосъобразно предвидената в чл. 171, т. 4 ЗДвП принудителна мярка, поради което и не са били налице основания за отмяната й. Не могат да бъдат споделени поддържаните доводи за незаконосъобразност на приложената ПАМ с оглед изтекла погасителна давност по отношение определените административни наказания за нарушения на ЗДвП. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания няма отношение към оспорената заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Вярно е, че отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, но само по себе си отнемането не съставлява административно- наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната изпълнителна давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими. Неприложим е и чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 268, т. 1 АПК, изключващ възможността за изпълнение поради изтекла давност, т. к. заповедта за прилагане на ПАМ като изпълнително основание е оспорена и поради това все още не е влязла в законна сила. Времето от юридическата изпълнимост до фактическото изпълнение на приложената ПАМ е ирелевантно. В същия смисъл виж решение по адм. дело № 2889/2012 г. и цитираната в него съдебна практика. Както вече бе посочено по-горе, отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. (отм.). Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната давност по ЗАНН е неприложим. Възражението на касатора Гуджуков за липса на фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради наличие на правоизключващ факт - служебно възстановяване на контролните точки до първоначалния максимален размер, на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 158, ал. 1 ЗДвП в приложимата към спора редакция ДВ, бр. 43/2002 г. прогласява, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява в две хипотези: 1). чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., 2). служебно, до максималния размер, 2 години след последното нарушение, за което на водача са отнемани точки. Идеята на служебното възстановяване по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП е да се поощрят шофьорите да бъдат изрядни и не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата, но не и да се признае отново правоспособност на водач на МПС. В конкретния казус хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП е неприложима, предвид обстоятелството, че според описаните в справката НП, между влизане в сила на НП № 1617/18.06.2004 г. на началник РУП Нова Загора, връчено на 5.08.2004 г. (л. 26 от делото) и НП № 1366/4.08.2006 г. (л. 41) не е изтекъл изискуемият се 2-годишен срок, даващ възможност за служебно възстановяване на отнетите контролни точки. Отделно от това, изпълнението на процедурата по чл. 158 ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяване в съответния регистър, което не е доказано (чл. 5 от Наредба № I-139/16.09.02 г., отм.). От друга страна, дори и на касатора служебно да са възстановени контролни точки през 2006 г. (по реда на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП), те се отнасят за НП, издадени в периода 2000 - 2004 г. и не могат да компенсират отнемането на нови 41 точки в периода 2006 - 2011 г. Отнетите контролни точки по силата на посочените в справката към заповедта НП безспорно надхвърлят лимита по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. (отм.). Съществуването на описаните в обстоятелствената й част и индивидуализирани с номер и брой на отнетите контролни точки наказателни постановления е безспорно, а с факта на влизането им в сила, наложените наказания са реализирани. Поради това правният извод на АС - Бургас за наличие на законоустановеното основание за прилагане на ПАМ е законосъобразен. На следващо място: настоящият състав счита, че заявеният с жалбата спор относно редовността на процедурата по връчване на НП, както и приложението на уредената с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН законова фикция, не могат да бъдат предмет на обсъждане в съдебно-административното производство. НП подлежи на обжалване пред районния съд и споровете се разглеждат по друг процесуален ред - Арг.: чл. 59 и сл. ЗАНН. Единствено в това производство нарушителят може да релевира доводи относно нередовното му връчване и то във връзка със спазването на преклузивния срок за подаване на жалбата. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ), поради което АС правилно е приел за обвързващ удостоверения факт на връчване на НП № 1177/2008 г., № 1229/2008 г., № 544/2007 г. и № 7715/2009 г. Спор по законосъобразността на процедурата по връчване на НП е от компетентността на районния съд, а единственото доказателство, годно да опровергае документирането на административния орган, е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН) пред съответния районен съд. Доказателствената тежест за тези факти е върху оспорващия. Обратното тълкуване дава възможност на нарушителя, без да упражни правото си на защита срещу невлезли в сила (според него) НП, да избегне налагането на ПАМ, и то при условие, че е узнал за съществуването им (най-късно при връчване на заповедта). В подобна хипотеза нормата на чл. 171, т. 4 ЗДвП остава неприложима, което противоречи на целта на закона. В същия смисъл виж решенията по адм. дело № 9791/2012 г. и адм. дело № 11975/2012 г. на Върховния административен съд. На последно място - неоснователно е оплакването за неправилна преценка относно законосъобразността на приложената ПАМ с оглед неизпълнение на задължението на органа по чл. 5, ал. 3 от Наредба № Iз-139/2002 г. (отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.) при действието на която се издадени две от описаните в справката и обсъдени от решаващата инстанция НП. Уведомяването на водача по чл. 5, ал. 3 от Наредба № Iз-139/2002 г. (отм.) за отнемане на повече от 2/3 от предоставените му контролни точки, не е елемент от процедурата по налагане на ограничителната мярка, поради което неизпълнението на това задължение не засяга правото на защита в производството по чл. 171, т. 4 ЗДвП и съответно не съставлява основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Съгласно приложимият към спора текст на чл. 7 от Наредба № Iз-1959/2007 г. (отм.), информация за броя на наличните контролни точки се предоставя след подаване на заявление от водача на МПС и след заплащане на държавна такса. Видно от събраните по делото доказателства, такова заявление не е било подавано от касатора. Следва да се посочи още, че при действието на отменената Наредба № I-139/16.09.2002 г. (до 15.02.2008 г.) задължение по чл. 5, ал. 3 не е съществувало, т. к. към този момент касаторът е имал отнети общо 20 контролни точки (по НП № 1366/2006 г. и № 544/2007 г.), т. е. не е бил достигнат изискуемият се праг от 2/3 за възникване на вмененото задължение на службата за отчет на водачите на моторни превозни средства при Областната дирекция "Полиция", да изпрати на водача писмено съобщение (Арг.: чл. 5, ал. 3, вр. с ал. 1 от Наредба № Iз-139/2002 г. (отм.). По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Административен съд Бургас е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност, решението следва да остане в сила. С оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани претендираните от касатора съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,