Решение № 3384 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационата жалба на Национална агенция за приходите (НАП) със седалище и адрес на управление в София, подадена чрез процесуален представител гл. Юрк.Х. Колева и касационна жалба от К.В.К. ИнвестАД, със седалище и адрес на управление [населено място], община Павликени, подадена чрез процесуален представител адв.Б. Захариев срещу решение 131/12.05.2023 г. по адм. дело 123/2023 г. на Административен съд Велико Търново(АС Велико Търново). С обжалваното решение касационният жалбоподател-НАП-София е осъден да заплати на К.В.К. ИнвестАД обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 9249,43лв., представляващи заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение против РД Р-16002620005355-092-001 от 05.03.2021г. на ТД на НАП Пловдив по договор за правна помощ и съдействие от 12.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 1729.13лв. за периода от 27.04.2021г. до 28.02.2023г., както и законната лихва за забава от момента на депозиране на исковата молба (28.02.2023г.) до окончателното изплащане на задължението,както и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 9249.43лв., представляващи заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба против РА Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП Пловдив по договор за правна помощ и съдействие от 12.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 1729.13 лв за периода от 27.04.2021г. до 28.02.2023г., както и законната лихва за забава от момента на депозиране на исковата молба (28.02.2023г.) до окончателното изплащане на задължението.Със същото решение съдът отхвърлил исковете на К.В.К.Инвест АД срещу Националната агенция за приходите гр. София за разликата до пълния им предявен размер и осъдил всяка от страните да заплати на насрещната страна сторените по делото разноски,съразмерно на уважената и отхвърлената част от предявените искове. Касационният жалбоподател-НАП-гр.София твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната на решението и постановяване на съдебен акт, с който исковите претенции на К.В.К.Инвест АД бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в максимален размер на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ във вр. с чл.37 от ЗПП. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение за настоящото производство, поради факта, че делото не е със съществена фактическа и правна сложност. Ответникът по касационната жалба К.В.К.Инвест АД я оспорва с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна по изложените в отговора и в унисон със сочената съдебна практика съображения.Претендира сторените в касационното производство разноски на стойност 4130лева, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването им. Касационният жалбоподател-К.В.К.Инвест АД твърди неправилност и необоснованост на обжалваното решение в отохвърлителната му част, като твърди, че постановеното от първоинстанционния съд отхвърляне на част от исковете не е мотивирано с основани на обстоятелствата по спора изводи, че в случая присъждане на вредите в пълен размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, би било в противоречие с принципа на съразмерност и в несъотвествие с принципа на справедливост.Отправя искане за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част и за уважаване на исковите претенции за разликите до пълния претендиран от ищеца размер по съединените искове,както и за присъждане на сторените пред първата инстанция разноски в пълен размер.Претендира и присъждане на направените в касационното производство разноски по делото. Ответникът по касационната жалба НАП-гр.София я оспорва с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна по изложените в отговора съображения.Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятелно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на К.В.К.ИнвестАД е неоснователна, а жалбата на НАП-София-частично основателна. Производството пред АС Велико Търново е образувано по предявени от К.В.К.Инвест АД срещу НАП-София, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) искове за обезщетение за имуществени вреди на обща стойност 48 427,34лв., представляващи адвокатски разноски в административното производство по оспорване на РА Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП Пловдив, обявен за нищожен с Решение 568/11.11.2021г. по адм. дело 807/2021г. на Административен съд Хасково, оставено в сила с Решение 470 от 16.01.2023г. по КАД 516/2022г. по описа на ВАС, както следва: 17 000лв., както и 3400лв. ДДС върху нея за изготвяне и подаване на възражение против РД Р-16002620005355-092-001 от 05.03.2021г. на главен инспектор по приходите ТД на НАП Пловдив; 17 000лв., както и 3400лв. ДДС върху нея за изготвяне и подаване на жалба до директора на ДОДОП Пловдив против РА Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП Пловдив.На основание чл. 86, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ищцовото дружество претендирало и лихви за забава на изпълнението върху сумите на обезщетенията, считано от датата на издаване на съответния РА до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху същите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. По делото няма спор за установената пред административния съд фактическа обстановка. В хода на съдебното производство административният съд е установил от фактическа страна релевантните за спора обстоятелства, които настоящата инстанция следва да възприеме изцяло, поради неоспорването им с касационната жалба и на основание чл. 220 АПК. Съдът е приел за установено, че в в хода на ревизионно производство срещу ищцовото дружество К.В.К. Инвест АД е издаден Ревизионен доклад Р-16002620005355-092-001/05.03.2021г.. За осъществяване на правна помощ и съдействие е сключен Договор ПП-КВК-134/2021г. с Адвокатско дружество Борислав Захариев и партньори-гр.София.От страна на ищеца, чрез Адвокатско дружество Борислав Захариев и партньори е подадено възражение против РД с вх. 70-00-4557/19.04.2021г. по описа на ТД на НАП-гр. Пловдив. Впоследствие срещу дружеството е издаден Ревизионен акт Р-16002620005355-091-001/27.04.2021г., издаден от И. Кръстев, възложител на ревизията и Т. Костадинова-ръководител на ревизията. К.В.К. Инвест АД, представлявано от Адвокатското дружество, подало жалба до Директора на ОДОП против PA с вх. 70-00-5464/20.05.2021г. по описа на ТД на НАП-гр. Пловдив в административно производство по оспорване на РА Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП Пловдив, впоследствие обявен за нищожен с Решение 568/11.11.2021г. по адм. дело 807/2021г. на Административен съд Хасково, оставено в сила с Решение 470 от 16.01.2023г. по КАД 516/2022г. по описа на ВАС . При така установеното от фактическа страна, АС Велико Търново е приел, от правна страна, че предявените обективно съединени искове са доказани по основание и частично по размер. За да достигне до този правен резултат, съдът съобразил, че РА, като такъв, се издава от административен орган и представлява властнически акт, засягащ правната сфера на своя адресат. Счел, че предявените пред него искове подлежат на разглеждане по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото обезщетението се претендира за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни РА, действия или бездействия в рамките на административното производство по издаването им. За да приеме предявените искове за допустими се мотивирал, че в Глава осемнадесета от ДОПК Обжалване на РА по административен ред няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Допълнил, позовавайки се на пар. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК, че за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК, а в Глава шеста АПК Оспорване на административните актове по административен ред липсва норма, указваща въпроса за разноските при оспорване на административния акт по административен ред. Отчел, че в съдебното производство, на основание чл. 161 ДОПК, съдът се произнася по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Формирал решаващия извод, че след като в ДОПК и АПК, към които препраща пар. 2 от ДР на ДОПК, липсва регламентиран процесуален ред, по който направените в производството по административно обжалване разноски за заплатено адвокатско възнаграждение да могат да бъдат присъдени, приложимият за репариране на такива имуществени вреди ред е чрез иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 19, ал. 1 ДОПК.Приел, че доколокото в случая актът на администрацията е признат за нищожен от съда, това удовлетворява изискването на АПК, предвидено в чл.204 ал.1 от АПК. Приел, че взаимовръзката между производството по издаване на РА и потърсената от ищеца адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е образувано производство, приключило с акт, увреждащ неговите права и законни интереси.Въз основа на това обосновал извод, че заплатеният от дружеството адвокатски хонорар за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е пряка последица от обявения за нищожен акт на администрацията. Като се позовал на събраните до делото доказателства, че ищцовото дружество е ангажирало адвокатска помощ за процесуално представителство пред административния орган във връзка с образуваното ревизионно производство, подало е възражение против издадения в хода на ревизионното производство Ревизионен доклад Р-16002620005355-092-001/05.03.2021г (заплатено адвокатско възнаграждение от 20 400лв. по сключен договор за правна защита и съдействие ПП-КВК-134/2021г.,от които 17000лв. главница и 3400лв. ДДС върху нея) и е подало жалба по административен ред против издадения Ревизионен акт Р-16002620005355-091-001/27.04.2021г. (заплатен адвокатски хонорар от 20 400лв. по договор за правна защита и съдействие ПП-КВК-134/2021г., от които главница 17 000лв. и 3400лв. ДДС върху нея), уважил частично двата обективно съединени иска, като в съответствие с ТР1/15.03.2017г. по ТД2/2016г. на ОС на ВАС редуцирал размера до минимално предвидения в деййстващата към момента на сключване на договора за правна помощ Наредба за минималните размери на адвокатските възнажраждения / в редакцията в ДВ бр.68 от 31-07-2020г./ размер от 7 707,86лв. по всяка от двете претенции. Отхвърлил, като неоснователни, доводите на ответника, че заплатеният ДДС върху адвокатските възнаграждения не представлява пряка и непосредствена вреда от отменения по административен ред РА. Приел е, че за основателността на предявената претенция е ирелевантно обстоятелството дали адвокатското дружество, предоставило правната помощ по сключените договори, е регистрирано по ДДС и за него е възникнало основание за ползване на данъчен кредит, тъй като вредата за ищеца се изразява в намаляване на имуществото на дружеството с цялата сума, заплатена по сключените договори за правна защита и съдействие и за него не съществува друг правен ред да възстанови частта, съставляваща ДДС. Въз основа на това приел, че към определеното от съда намалено адвокатско възнаграждение от 7 707,86лв. следва да бъде добавен заплатения от ищеца по прил. фактури ДДС, при което същото възлиза на общо 9249,43лв. по всяка от двете претенции.В съответствие с частичната основателност на главните искове приел за частично основателни и претенциите на ищеца за лихви за забавено изпълнение, дължими според ТР3/22.04.2004г. по т.д.3/2004г. на ОСГК на ВКС за постановения нищожен РА от датата на неговото издаване-27.04.2021г. до датата на подоване на исковата молба-28.02.2023г., възлизащи на 1 729,13лв. по всеки от двата иска. Счел за основателна и претенцията на ищеца за лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.В останалата част до пълните им размери съдът намерил исковете за неоснователни и отхвърлил същите. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния и процесуалния закон.Изразеното от касатора НАП-София несъгласие с мотивите на първоинстанционното решение не съставлява касационно основание за неговата отмяна. В Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред, чл. 152 чл. 155, законодателят не е разрешил въпроса с разноските в това производство. Както правилно е съобразил първоинстанционният съд, в Глава шеста на общия процесуален кодекс АПК Оспорване на административните актове по административен ред този въпрос също не е уреден.В същото време фазата на административно оспорване на ревизионния акт е задължителен стадий от защитата срещу засягащите субекта констатации в него, тъй като чл. 156, ал. 2 ДОПК установява забраната да се оспорва по съдебен ред ревизионен акт, който не е обжалван по административен ред. В хода на двете ревизии, за да организира и осигури провеждане на защитата си пред горестоящия административен орган, търговското дружество е направило имуществен разход под формата на заплатени адвокатски възнаграждения, който разход е доказан с допустимите по АПК и ГПК доказателства. Разноските, направени от ответника по касация в хода на административното производство по оспорване на обявения за нищожен по съдебен ред, РА Р-16002620005355-091-001/27.04.2021г., издаден от органи по приходите на НАП в ТД на НАП Пловдив, се явяват пряка и непосредствена последица от неговото неправомерно издаване и представляват имуществени вреди по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Тези разноски произтичат от договорно облигационно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ, като правната защита на дружеството му е гарантирана от разпоредбата на чл. 56 от Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата (ЗА). Ищецът не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден нищожен ревизионен акт. Договорните отношения между адвоката и клиента, съобразно представените по делото договори за предоставяне на правни услуги, имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд. В случая, адвокатската защита в административната фаза на производството по оспорване на ревизионния акт, видно от представените по делото доказателства, е осъществена ефективно процесуално представителство в хода на ревизионното производство, подаване на възражение срещу ревизионния доклад и обжалване на ревизионния акт пред директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив. При тази фактическа установеност и наличието на доказателства за осъществена правна защита и съдействие и за заплащане на договорените между страните по съответните договори суми, първоинстанционният съд е направил обоснован и правилен извод за основателността на предявените пет искови претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.Неоснователен е релевирания от касатора НАП-София довод, че доколкото изготвянето на РД е междинна фаза в производството по установяване на данъчни и осигурителни задължения и за него не е предвиден самостоятелен ред за обжалване, искът за вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение срещу РД е недоказан по основание и размер.Въпреки, че РД не представлява административен акт, същият е последица от извършената дейност на ревизиращите органи, която е административна по своя характер и има сезираща и доказателствена функция в рамките на ревизионното производство. Неоснователно е касационното оплакване за липса на преки и непосредствени вреди по съображения, че адвокатското дружество, с което дружеството ищец е сключило договорите за правна защита и съдействие, е регистрирано по ДДС и има право на данъчен кредит. Начисленият ДДС по представените по делото фактури представлява за К.В.К.ИнвестАД вреда и същата следва да се обезщети в настоящото исково производство. Дружеството е заплатило начисления данък върху данъчната стойност на услугата по приложените към делото фактури и същата следва да се присъди в исковото производство по чл. 1 , ал. 1 ЗОДОВ. Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд по този въпрос, които за процесуална икономия не следва да бъдат преповтаряни. Относно размера на исковете, съдът намира за неоснователна касационната жалба на касатора- К.В.К.ИнвестАД.С оглед представените по делото доказателства и съобразно т.1 от ТР6/06.11.2013г. по т.д.6/2012г. на ВКС ищецът е доказал плащането на адвокатско възнаграждение в пълния уговорен размер на 20 400лв., от които 17 000лв. адвокатско възнаграждение и 3 400лв. ДДС за изготвяне на възражение срещу РД и за изготвяне на жалба до ОДОП против РА.Правилно обаче съдът е редуцирал размера на претендираните от ищцовото дружество суми за заплатено адвокатско възнаграждение, позовавайки се на ТР1/15.03.2017г. по т.д.2/2016г. на ОС на ВАС, според които при прекомерност на платения адвокатски хонорар и при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът има възможност да го намали до минималния такъв, определен от Наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА, с цел да защити правата на държавата и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите за справедливост и обоснованост. Първоинстанционният съд правилно е редуцирал размера на претендираните обезщетения за адвокатско възнаграждение до предвидения в действащата към момента на сключване на договора за правна помощ Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ бр.68 от 2020г./ минимален размер от 9249,43лева за всеки от двата главни иска, като подробно и аргументирано е изложил съображения за това, които се споделят напълно от касационната инстанция.Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че правилно съдът е определил размера според действащата към момента на сключване на договора за правна помощ редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Вредите следва да бъдат обезщетени в размер, определяем към момента на настъпването им и съгласно материалното законодателство, действащо към датата на сключване на договора за правна помощ и защита и в този смисъл редуцирането на исковата претенция от съда е не само правилно, но и необходимо за съхраняване на обществените отношения, свързани с нормалното протичане на административната дейност и защита на интересите на държавата. Настоящият състав на касационната инстанция преценява, като неснователно и оплакването срещу обжалваното решение в частта за лихвата върху присъдената сума по исковете с цена 9 249,43лв. за първия от тях-досежно претендираната от ищеца лихва за забава на плащането на обезщетението за вреди, представляващи заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение против РДР-16002620005355-092-001 от 05.03.2021г. на ТД на НАП-Пловдив.В случая съдът е присъдил лихва за забава на плащането върху уважения иск от 9 249,43лв. в размер на 1729,13лв. за периода от 27.04.2021г./ датата на издаване на нищожния РА / до 28.02.2023г./датата на завеждане на исковата молба/. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. 3/2004 г. на Върховния касационен съд, при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните това е моментът на тяхното издаване, а при незаконни действия или бездействия от момента на преустановяването им. Правно ирелевантно, в случая, е дали длъжникът е бил поканен да заплати обезщетението за обезвреда, считано от датата на обявяването му за нищожен по съдебен ред на РА . Съгласно чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от същия, при задължение от непозволено увреждане, какъвто е конкретният случай, длъжникът се смята в забава и без покана. Неправилно обаче съдът е определил размера и периода на присъждане на лихва за забава на плащане относно претендираната от ищеца лихва за забава на плащането на обезщетението за вреди, представляващи заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба против РАР-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП-Пловдив.Видно от доказателствата по делото, за изготвяне и подаване на жалба до директора на ДОДОП Пловдив против РА Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП Пловдив са направени разходи 20 400лв., от които 17 000лв. главница и 3400лв. ДДС върху нея, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Договор за правна помощ и съдействие ПП-КВК-134/12.03.2021г. За разхода е издадена Фактура 585/17.05.2021г. Сумата по Фактура 585/17.05.2021г. е заплатена с Платежно нареждане с референция B2105145104774320PBISERA, удостоверено и с разпечатка от системата за електронно банкиране на адвокатско дружество Б.З. и партньори", удостоверяваща извършено на 17.05.2021г. плащане, с уникален регистрационен номер М161477432 - заверен препис.Следователно, реалното намаляване патримониума на дружеството със заплатеното по ДППС договорено адвокатско възнаграждение, платено на дата 17.05.2021год. по банков път с платежно нареждане от с.дата е настъпило именно на тази по-късна дата-17.05.2021год., откогато следва да бъдат присъдени претендираните лихви за забава на плащането върху договореното и платено от дружеството в един по-късен момент адвокатско възнаграждение.В този смисъл и по изложените съображения претенцията на К.В.К.ИнвестАД за присъждане на лихва за забава на плащането върху обезщетението за вреди, представляващи заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне за изготвяне на жалба против РАР-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП-Пловдив /втория от главните искове/ се явява основателно и доказано до размера на сумата от 1 699,27лв. за периода от датата на плащането на сумата-17.05.2021г. до 28.02.2023г./датата на завеждане на иска/,изчислено по Калкулатора на НАП и НОИ за изчисляване на законната лихва при неизпълнение на парични задължения.За разликата над този размер-над 1699,27лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 1729,13лв. решението се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а претенцията на К.В.К.ИнвестАД-отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение в останалата му част като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател-НАП-София следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100лева,съставляващи юрисконсултско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл.37 от ЗПП във връзка с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.10 ал.4 от ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,