Решение № 2885 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2015 г.

Решение № 2885 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Енерго- Про Мрежи" АД, гр. Варна, подадена чрез юриск. Иванка Викьова, против решение № 3341 от 14.05.2015 г. по адм. дело № 2541/2015 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 41 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу т. II от решение № Ж-56 от 9.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране) и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 300,00 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че съдът неправилно е възприел, че е установена собствеността на електрическите уредби и съоръжения на ВЕЦ "Батошево - 2" и че "Елефорс" ЕООД е собственик на ЗРУ (закрита разпределителна уредба), поради което е допуснато нарушение на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. Излага, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е съобразил заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), с което е установено, че през ЗРУ преминава енергия, която не представлява пренос, а преминаване на ел. енергия, поради което не е налице хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗЕ. Излага, че след като няма присъединени потребители към ЗРУ, а такива има към трансформатори на жалбоподателя, не следва да се прилага Методиката за определяне на цените за достъп. Излага също, че съдът неправилно е приел, че е приложима разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗЕ и че не са налице условия за закупуване на съоръжението от "Елефорс" ЕООД. Иска, да се отмени обжалваното решение и се уважи жалбата срещу решението на КЕВР, както и да се заплатят направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител юрисконсулт Деница Лефтерова, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено. Заинтересованото лице - "Елефорс" ЕООД, гр. София, чрез пълномощник адв. Мариета Дилова, с писмен отговор и писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави потвърди решението. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Смята, че въз основа на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, резултата от проверката на място на специално назначената от административния орган работна група и заключението на приетата по делото СТЕ, е безспорно установено, че собственик на процесните електрически уредби и съоръжения на територията на ВЕЦ "Батошево 2" е заинтересованата страна "Елефорс" ЕООД, поради което в съответствие с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ следва да предоставя ползването на процесните електрически уредби и съоръжения за преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти на оператора на електропреносната мрежа, какъвто се явява дружеството-касатор, след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от КЕВР, именно в каквато насока са указанията на комисията, дадени с оспорения ИАА. Смята, че съдебното решение, като материално законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 3341 от 14.05.2015 г. по адм. дело № 2541/2015 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 41 състав, е отхвърлена жалбата на "Енерго- Про Мрежи" АД, гр. Варна срещу т. II от решение № Ж-56 от 9.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране) и е осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 300,00 лв. Административният съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна. Приел е с оглед възраженията по жалбата, че "Елефорс" ЕООД се е легитимирало като собственик на електрическите уредби и съоръжения на ВЕЦ "Бобошево - 2", представляващи ЗРУ, които се намират в неговите граници, поради което са приложими разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и ал. 8 от ЗЕ, като ползването на съоръженията следва да се предостави след плащане на цена определена с Методиката за определяне на цените за достъп на КЕВР. Съдът е допуснал и приел СТЕ, въз основа на която е приел, че през ЗРУ се извършва пренос на ел. енергия, като в случая това става до трансформатори, след което до други клиенти на жалбоподателя. Съдът е приел, че в ЗРУ не се извършва преобразуване на ел. енергия, но през ЗРУ се извършва пренос на ел. енергия, като преобразуването е елемент от преноса и няма самостоятелен характер, поради което е приложима хипотезата на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. Съдът е съобразил, че няма директно присъединени клиенти към ЗРУ на заинтересованата страна (ЗС), но от ЗРУ енергията се разпределя към 5 електропровода собственост на жалбоподателя, снабдяващи индиректно негови клиенти с ел. енергия. Приел, че след като се ползват ЗРУ ползването следва да бъде оформено в съответния договор за достъп и заплатено от жалбоподателя на ЗС в съответствие с правилата по Методиката. От фактическа страна е установено от административния съд, че производството пред ДКЕВР (сега КЕВР) е образувано по вх. № Е-12-00-246/9.04.2013 г. и жалба с вх. № Е-12-00-246 от 8.01.2014 г. на "Елефорс" ЕООД, в които се твърди, че дружеството има водна централа, която обслужва системата на "Енерго Про" без последната да заплаща за това. Въз основа на извършено проучване и събраните доказателства и изготвен доклад на назначената комисия, който е възприет с процесното решение № Ж-56 от 9.07.2014 г. на ДКЕВР. В мотивите на решението е прието, че ВЕЦ "Бобошево 2" е въведен в експлоатация през 1956 г. и е собственост на "Елефорс" ЕООД, като в границите на имота има закритата разпределителна уредба (ЗРУ), от която са изведени 5 електропроводни линии средно напрежение, от които има захранени трансформаторни постове, от които има захранени потребители - производители на ел. енергия - клиенти на "Енерго- Про Мрежи" АД. Комисията е приела, че жалбоподателя използва електрическите уредби и съоръжения на "Елефорс" ЕООД за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до негови клиенти, както и че не са налице условия за тяхното изкупуване. С решението по т. II на "Енерго-Про Мрежи"АД са дадени задължителни указания след представяне на необходимите документи по т. 3 от Методиката, да определи цена на достъп до използваните от него съоръжения и сключи договор за достъп; до приключване на процедурата по изкупуване на съоръженията в ЗРУ на ВЕЦ "Батошево 2" да заплаща на заинтересованата страна "Елефорс" ЕООД цена за достъп съгласно Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия (Методика). Решението на ДКЕВР е оспорено от "Енерго- Про Мрежи" АД пред административен съд по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение. Съдът обосновано е разгледал приложимите материалноправни разпоредби - чл. 117, ал. 1 и ал. 8 от ЗЕ, както и проведеното производство по реда на чл. 147, ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. По касационната жалба са направени възражения относно изводите на съда за законосъобразност на оспореното решение, които са сходни с доводите по първоначалната жалба пред административния съд. Настоящият съдебен състав Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Неоснователни са възраженията на касатора относно изводите на съда, че е установена собствеността на електрическите уредби и съоръжения на ВЕЦ "Батошево - 2" и че "Елефорс" ЕООД е собственик на ЗРУ (закрита разпределителна уредба). Съдът обективно е установил в хода на производството, че "Елефорс" ЕООД е легитимирано като собственик на ВЕЦ "Батошево - 2", въз основа на счетоводно извлечение от инвентарна книга, в което са описани като актив сметка 204, както и констативен нотариален акт № 11, том III, рег. № 4352, дело № 320 от 30.12.2010 г. (въз основа на приватизационен договор от 28.06.2004 г. и протокол за въвод във владение), по който дружеството е признато за собственик на ВЕЦ "Бобошево II" - имот, с построена в него сграда, напорен тръбопровод, изравнител заедно с построена сграда, шахти № 1Ч7, 9-12, 14-17, 19-22, мост канал № 18, 13, савак № 8, водохващане "стоките?, заедно с построените в него сгради, Вец "Бобошево I?, заедно с построените в него сгради, преливно съоръжение със саваци и построените в него сгради. Също така от заключението на СТЕ е установено, ЗРУ се намира в границите на имота по констативния нотариален акт, поради и което е съоръжение на дружеството. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е съобразил СТЕ и въз основа на това неправилно е приложил чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. При правилна преценка на легалните дефиниции по § 1, т. 20, т. 21 и т. 44 от ДР на ЗЕ и при съобразяване на заключението на СТЕ, съдът законосъобразно е приел, че електрическите уредби и съоръжения, ползвани за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, са електропроводи и електрически уредби, предназначени за пренос, трансформиране на електроенергията от един вид напрежение в друг и преразпределение на електроенергийни потоци, поради и което след като в границите на притежавания от "Елефорс" ЕООД имот има ЗРУ, която служи за преразпределение на електроенергийни потоци, тя е част от електропреносната мрежа, тъй като през нея се извършва транспортиране на ел. енергия към 5 електропровода, собственост на "Енерго- Про Мрежи" АД. Обоснован и законосъобразен е изводът, че по този начин се извършва пренос на ел. енергия, който се осъществява до трансформатори на жалбоподателя, след което до други негови клиенти. Установено е от СТЕ и не се спори, че 5 електропровода излизат от ЗРУ на "Елефорс" ЕООД и пренасят ел. енергия до 5 трафопоста, които са собственост на касатора. Правилен е изводът на съда, че в ЗРУ не се извършва преобразуване на ел. енергия, но през ЗРУ се извършва пренос на ел. енергия, по 5 електропровода до 5 трафопоста на касатора, от които се извършва преобразуването на ел. енергия и се снабдяват крайни клиенти на "Енерго- Про Мрежи" АД. В съответствие с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. В случая законосъобразно съдът е приел, че оспореното решение на КЕВР е в съответствие с цитираната разпоредба, след като са налице предпоставките за нейното приложение. Налице е електрическа уредба (ЗРУ) собственост на "Елефорс" ЕООД, за която не се спори, че има техническа възможност и свободен капацитет (след като са изведени 5 електропровода от нея), която следва да се предостави на оператора на електропреносната мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. В случая "Енерго- Про Мрежи" АД ползва ЗРУ на "Елефорс" ЕООД, но без да има сключен договор със собственика и без определена цена по Методиката. Неоснователно в тази връзка е възражението, че изискването на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ е за кумулативно наличие и на двата елемента - пренос и преобразуване. Съдът правилно е съобразил, че в случая няма директно присъединени клиенти към ЗРУ на "Елефорс" ЕООД, но подобно изискване за директна или индиректна връзка няма. Достатъчно за приложението на нормата е използване на съответната уредба, в случая ЗРУ от оператора на електропреносната мрежа за преобразуване и пренос, за да възникне задължението за сключване на договор за ползване и определяне на цена по Методиката, като е без значение кумулативното наличие на преобразуване и пренос, поради това, че последните обуславят предназначението за ползване от оператора, като само при тяхното наличие, се обуславя и задължение от страна на собствениците на ел. уредби и съоръжения (при техническа възможност и свободен капацитет) да предоставят ползването. Нормата има задължителен характер, както по отношение на собственика да предоставя ел. уредба за ползване, така и за оператора като ползвател да сключи договор за ползване по определена цена с Методиката на КЕВР. Освен това, когато не се постигне съгласие предоставянето на ползването и заплащането на цена, се определя от КЕВР по Методиката (чл. 117, ал. 8, изр. последно от ЗЕ). Неоснователни са доводите на касатора относно приложението на § 4 от ДР на ЗЕ. Съдът обективно е отчел извода на СТЕ, че не са налице условията на § 4, както и че с решението си КЕВР е приела, че са налице условията по § 4, ал. 1 от ЗЕ за изкупуване на тези съоръжения. В тази връзка съдът е приел, че е приложима разпоредбата, доколкото се отнася до енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, както и че към момента на издаване на процесния административен акт, срокът за изкупуване, посочен в § 4 не е изтекъл. Следва да се отбележи, че съдът е обсъдил евентуалното приложение на § 4 от ДР на ЗЕ, доколкото това е свързано с наличие на други предпоставки, както и че това приложение е обусловено от преценката на жалбоподателя дали да плаща ползването на уредбата или да приключи проведе процедура за изкупуване по § 4. В тази връзка, както в решението на административния орган, така и в решението на административния съд няма конкретно указание за приложение на § 4, поради и което не може да бъде осъществен касационен контрол в тази част. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на заинтересованата страна "Елефорс" ЕООД искане за заплащане на разноски, съдът като съобрази, че за настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разходи за разноски, приема, че искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение