Решение № 5535 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 406/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Муслем, гражданин на Сирия, подадена чрез особен представител адвокат А. Койчева от САК, срещу Решение 7116 от 21.11.2023г., постановено по адм. дело 8663/ 2023г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат нормата на чл. 9 от ЗУБ. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Моли да се отмени решението на административния съд. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в писмени бележки, подадени чрез процесуален представител служител с юридическо образование А. Георгиева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на С. Муслем, гражданин на Сирия, срещу Решение 10903/ 04.07.2023г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган Председателя на ДАБ, съобразно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, в предвидената форма и съгласно изискванията на чл. 59 АПК. Смята, че административният оран, правилно е приел, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочил е, че не са налице други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, въз основа на които да се установява реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин е живял на територията на Турция и че са налице изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Отчел е обстоятелството, че чуждият гражданин е пребивавал от месец октомври 2022г. на територията на Република Турция, където и понастоящем се намират жена му и трите му деца, които пребивават при нейните родители, както и че брат му и сестра му също са в Турция и са получили временна закрила. Този извод е допълнително мотивиран с информацията от представената по делото справка на Дирекция Международна дейност" при ДАБ относно положението на сирийските бежанци в Турция. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички установени по делото факти. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход, както и възможността да пребивава на територията на Република Турция, като трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. От всичко изложено е видно, че макар въоръженият конфликт и общата обстановка в Сирия да са станали причина да напусне тази страна, чуждият гражданин не е посочил нито една конкретна основателна причина, поради която не би могъл да се завърне при семейството си в Турция. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Освен това административният орган и съдът вярно са констатирали, че в части от държавата по произход- Сирия и към момента съществува въоръжен конфликт, който би могъл да изложи на опасност касационния жалбоподател. От друга страна обаче е безспорно установено, че пребиваването му в Република Турция е било необезпокоявано. Нещо повече, там живее семейството му, както и негови близки и роднини, получили временна закрила. При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Неоснователни са касационните оплаквания, че актуалната практика на турските власти по прилагане на турското законодателство в сферата на бежанците изключва наличието на предпоставката по §1, т. 9, б. г ЗУБ, а именно за чуждия гражданин да съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Макар да е вярно, че със Закона за чужденците и международната закрила /LFIP/, включително с Регламента за временна закрила не се предоставя бежански статут, то тези актове предоставят правна възможност за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Този вид закрила основателно се предоставя до овладяване на военния конфликт в Сирия, тъй като тогава сирийските граждани ще могат да се завърнат в страната си по произход без да се страхуват от безогледното и повсеместно насилие заради военните действия. Правилни са изводите на първостепенния съд относно приложимостта на принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане), установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл.4, ал.3). Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито Република Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Правилен е извода на първостепенния съд, че завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не е нарушен и принципът "non-refoulement". Предвид всичко изложено следва да се възприеме като обосновано заключението на административния орган и на първостепенния съд, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на повече от година, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Република Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията ѝ. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е счел процесното решение на заместник - председател на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,