Решение № 3071 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2016 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 24 март 2016 година, постановено по адм. д. № 598/2015 година по описа на Административен съд Перник. Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Р. И. и А. Р. И., чрез пълномощника им адв. Александър Кашъмов, срещу решение № 107 от 24 март 2016 година, постановено по адм. д. № 598/2015 година по описа на Административен съд Перник. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От кмета на община Перник, конституиран като ответник в касационното производство, чрез процесуалния му представител юрк. Десислава Евтимова, е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответницата И. В. С. е представила писмен отговор, в който поддържа становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалба на Н. Р. И. срещу заповед № 1386/13 август 2015 година, издадена от кмета на община Перник, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено попълването на кадастралния план с имот пл. № [номер], при което са заличени имоти с пл. №№ [номер] и [номер] по плана на [населено място], [община]. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответната форма, материалноправните и процесуалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил подадената срещу нея жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че Т. В. И. – праводателка на настоящите касатори, и И. В. С. са собственици на по 1/2 ид. ч. от недвижим имот, който по отменения кадастрален план на [населено място] от 1961 година е представлявал имот пл. № [номер] с площ от 1066 кв. м. Този имот по действащия кадастрален план на селото, влязъл в сила през 2000 година, е разделен на два самостоятелни имота с пл. №№ [номер] и [номер]. Установено е също така, че с решение № 206 от 04 май 2012 година, постановено по гр. д. № 1665/2011 година по описа на Районен съд Перник, в производство по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, е прието за установено, че при одобряването на кадастралния план от 2000 година е допусната грешка, като имот пл. № [номер] по отменения кадастрален план е заснет като два отделни имота с отделни планоснимачни номера. С решението на районния съд е задължена община Перник да извърши поправка на кадастралния план на селото, като премахне границата между имот пл. № [номер] и имот пл. № [номер], като се образува един общ имот. Въз основа на това съдебно решение и представена от заявителката И. С. скица-проект за изменението, компетентният административен орган – кмета на [община], е издал оспорената заповед. При тези данни изводът на административният съд, че оспорения пред него административен акт е законосъобразен, е правилен. Обосновано е приетото, че с решението по гражданското дело е разрешен със сила на присъдено нещо съществуващия между страните спор за материално право, което е основанието за издаване на оспорената заповед. В тази връзка неоснователни са възраженията на касаторите, че в случая не е разрешен имотен спор, тъй като в резултат е призната само съсобственост при равни квоти. Тази съсобственост е призната обаче върху целия съсобствен имот, а не върху двата отделни такива, заснети по кадастралния план от 2000 година, което също е разрешаване по съдебен ред на спор за собственост. С цитираното решение е установено наличието на грешка при заснемането на имота по новия кадастрален план на [населено място], състояща се в разделянето му на два отделни такива, която грешка е отстранена с оспорената заповед на кмета на [община]. Неоснователни са и възраженията, изложени в касационната жалба, относно това, че гражданският съд не може да се произнася по законосъобразността на индивидуални административни актове за разделяне на УПИ на две УПИ, или да издава административни актове вместо определените в Закона за устройство на територията органи. Такова произнасяне в случая не е налице. Съдът се е произнесъл по повдигнатия пред него спор относно допусната грешка при изработването на новия кадастрален план. В случая изобщо не става въпрос за разделяне на урегулирани поземлени имоти или за обединяването им, тъй като със заповедта на кмета на общината е одобрено изменение само на кадастралния план, но не и но регулационния такъв. Очевидно касаторите не правят разлика между двата плана – кадастрален и регулационен. Тук следва да се отбележи и това, че предмет на Закона за устройство на територията, на който се позовават касаторите, е устройствения план, но не и кадастралния план – предмет на одобреното изменение. Неоснователни са и възраженията на касаторите, че решението на районния съд не е обвързващо за административния орган, тъй като е воден несъществуващ в правото иск. Предявеният от И. С. срещу Т. И. е с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (в действащата към периода на водене на делото редакция обн., ДВ, бр. 34 от 25 април 2000 година). Такъв иск съществува в правото и с него се разрешават именно спорове за материално право – в този смисъл ТР № 8/2014 от 23 февруари 2016 на ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, което води до извода, че решението на Пернишкия районен съд е задължително и за кмета на общината и правилно силата на това решение е зачетена както от този орган, така и от административния съд. Неоснователно е и възражението на касаторите, че решението на гражданския съд не е обвързващо за тях, тъй като те не са участвали в това производство. В гражданското производство е участвала тяхната праводателка, а съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК влязлото в сила решение има действие и по отношение на наследниците и правоприемниците на страните. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 24 март 2016 година, постановено по адм. д. № 598/2015 година по описа на Административен съд Перник. Решението е окончателно.