Решение № 11288 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 545/2019 г.

Решение № 11288 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 545/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. Тошев против решение № 441 от 12.12.2018 г. по адм. дело № 562/2018 г. на Административен съд - Враца. В нея са развити доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на МВР - Враца, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на С. Тошев против заповед № 369 з-1707/25.09.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Враца, с която, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 204, ал. 1, т. 5 и ал. 2 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Жалбоподателят С. Тошев - младши инспектор, полицай в група "Охрана на обществения ред" към сектор "Охранителна полиция" в Районно управление - Враца, при ОД на МВР - Враца, е наказан дисциплинарно затова, че на 28.06.2018 г., като назначен на пост "Арести" в РУ - Враца за времето от 07, 00 часа до 19,00 часа, между 08,30 часа и 08,40 часа временно е оставил без пряк и непосредствен надзор в коридора на стълбището на първия етаж от сградата на РУ - Враца лицето С. Петров, доведен за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР вр. чл. 194 НК. Същият, използвайки невниманието на служителя е успял да излезе, бягайки от помещенията за настаняване на задържани лица в РУ - Враца през вратата, водеща към задния двор, която е била отворена. След произшествието е предприето издирване на избягалото лице, но същото не е намерено. С това деяние жалбоподателят е нарушил чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, съгласно който задържаното лице се охранява непрекъснато. Служителят е извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и по т. 2 - неизпълнение на служебни задължения от ЗМВР, за които на основание чл. 197, ал. 1, т. 4 вр. чл. 201, ал. 1, т. 5 ЗМВР - нарушаване на служебните задължения довели до бягство на задържано лице, се предвижда дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Съдът е приел, че описаната фактическата обстановка кореспондира с данните по дисциплинарната преписка. След като е обсъдил доказателствения материал по делото в светлината на релевантните нормативни разпоредби, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неточно е установил фактическите обстоятелства по делото и при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон е достигнал до погрешни правни изводи. В тази връзка поддържа, че съдът неправилно е приел от фактическа страна, че лицето С. Петров към момента на бягството е бил задържан и съответно, че жалбоподателят е допуснал бягство на задържано лице. Позовава се на обстоятелствената част на оспорената заповед, в която е посочено, че лицето е доведено за задържане. На следващо място подържа, че лицето С. Петров е непълнолетен и при задържането му е следвало да се приложат правилата на Инструкция № 8121з-1008 от 16.12.2014 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от полицейските органи на МВР, което не спазено от служителите, довели лицето в Районното управление. Твърди, че заповедта за съпровождане № 1795 з- 849 от 28.06.2018 г., издадена от началника на РУ - Враца не е посочено, че има издадена заповед за задържане на лицето С. Петров, поради което при довеждането на лицето в приемната на РУ - Враца лицето не е било задържано, било е без белезници и не е било ограничавано правото му на свободно придвижване. По отношение на издадената заповед за задържане сочи, че по дисциплинарната преписка са събрани достатъчно доказателства, че е неистински документ и съдът неправилно я е ценил като годно доказателство. Поради това иска да се приеме от съда, че за сочения в заповедта период от 8, 30 часа до 8, 40 часа на 28.06.2018 г. няма издадена заповед за задържане на непълнолетно лице и С. Петров не е имал статус на задържано лице, по смисъла на закона. Поддържа също, че при издаване на дисциплинарната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т. к. не е запознат с всички материали по дисциплинарната преписка. Изводите на съда за материална законосъобразност са необосновани и изградени при превратно тълкуване на закона. Неправилно съдът не е отчел липсата на мотиви по критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба и пледоарията по същество, касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Върховият административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Основните спорни въпроси по делото са: Имало ли е лицето С. Петров за сочения в дисциплинарната заповед период от 8, 30 часа до 8, 40 часа на 28.06.2018 г. качеството на "задържано лице". Напускането от С. Петров на сградата на Районно управление - Враца представлява ли "бягство на задържано лице", което е произшествие по определение на чл. 99, т. 9 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания (...) в МВР и изисква да се установи каква е отговорността на служителите в МВР. Действията и бездействията на служителя С. Тошев във връзка с поведението на лицето С. Петров обективират ли фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като срокът на задържането не може да бъде повече от 24 часа - чл. 73 ЗМВР. От данните по делото е установено, че на полицейските служители изпълнявали наряд "213" автопатрул при РУ - Враца са изпратени около 7, 40 часа на 28.06.2018 г. в района на товарна гара - Враца по сведения, че лицето С. Петров се намира там и следва да го приведат в районното управление с оглед данни за извършена кражба. На място в посочения район лицето е установено и полицейските служители са го задържали и конвоирали до районно управление, като докладвали за това на ОДЧ. При пристигането им в районно управление, служителите са завели С. Петров в приемното помещение на помещенията за задържане, където е изпълнявал наряд жалбоподателя С. Тошев. Оставили са лицето под надзор на Тошев и са отишли в друго служебно помещение да попълнят книгата за задържани лица, да изготвят заповед за задържане на лицето и другите съпътстващи документи. При тези фактически обстоятелства, коректно възприети от решаващия съд, съдът правилно е приел, че към момента на поставяне на лицето С. Петров под надзор на служителя С. Тошев, същото е имало качеството на задържано лице. Съдът правилно е цитирал легалното определение на чл. 4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г., съгласно което "задържани лица" по смисъла на тази инструкция са тези, на които е ограничено правото на свободно придвижване при условията и по реда на ЗМВР. Разпоредбата съдържа две предпоставки, за да се приеме, че съответното лице е "задържано" по см. на чл. 4 от инструкцията: 1. ограничено е правото му на свободно придвижване; 2. ограничаването е при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. В случая, както е установил съдът, правото на свободно придвижване на лицето е ограничено от момента на установяването му и качването в служебния автомобил от наряда. На следващо място, съдът правилно е констатирал, че причина лицето да бъде приведено в районно управление са постъпилите данни за извършено престъпление, които са дали основание на ОДЧ да нареди установяването и довеждането на същото от дежурния автопатрул и представляват фактическо и правно основание за задържането му в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отделен и релевантен към законосъобразността на задържането е въпросът дали тези данни са достатъчни за прилагане на принудителната административна мярка и съответно - за нейната законосъобразност). Обстоятелството, че лицето се счита задържано по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗМВР от момента на ограничаване правото му на свободно придвижване следва и от текста на чл. 13 от инструкцията, който предвижда, че срокът на задържане на лица по реда на ЗМВР, започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане, независимо от времето на нейното фактическо издаване. Съдът неточно се е позовал на чл. 11, ал. 7 от инструкцията, който визира задържане на лица, които са били призовани или са се явили доброволно, но това не влияе на правилността на извода му, че лицето се счита за задържано от момента на фактическото залавяне и задържане от полицейските органи. Задържането на лицето е отразено в книгата за задържани лица в РУ - Враца, в която е посочен час – 7, 45 часа. Ето защо доводите на жалбоподателя, че лицето С. Петров не е имало качеството на задържано лице по см. на чл. 4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г., са неоснователни. Констатациите във връзка с пороците на издадената заповед за задържане на С. Петров и съпътстващите я документи, че действията на съставилия ги служител носят признаците на инкриминирано поведение и са повод за образуване на досъдебно производство, са релевантни към нейната действителност и/или унищожаемост, но не обуславят друг извод относно факта на задържането на лицето С. Петров. Мотивите на съда в тази насока са правилни и се споделят от касационната инстанция. Евентуалната незаконосъобразност на издадената заповед за задържане на лицето, както и други нарушения на процедурата, не променят факта, че такова е осъществено. Аналогични са съображенията във връзка с доводите за допуснати нарушения от дежурния автопатрул на реда за съпровождане на непълнолетни лица. Използването на белезници или не, не е признак за задържане на лицето, т. к. белезниците са помощни средства и се използват при условията на чл. 85, ал. 1 - 5 ЗМВР. Установено е по делото, че към момента на довеждане на задържаното лице С. Петров в сградата на районното управление, жалбоподателят С. Тошев е назначен на пост "Арести". Задържаното лице е настанено в помещението пред помещенията за задържане под охрана и надзор на служителя Тошев. В тази насока са писмените сведения на служителите в районното управление, цитирани в справка рег. № 369 р-15519/13.08.2018 г., с която е приключила проверката по случая. Въз основа на данните по дисциплинарната преписка, съдът правилно е възприел като точни фактическите установявания на дисциплинарно наказващия орган, че задържаното лице, използвайки невниманието на служителя е успял да излезе и избяга от сградата на районното управление, по описания в материалите начин, т. е. налице е бягство на задържано лице, което представлява произшествие по чл. 99, т. 9 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания (...) в Министерство на вътрешните работи на МВР, за което задължително се извършва проверка. Произшествията по чл. 99 от нея са основание за проверка, за да се установи допуснато ли е дисциплинарно нарушение от служителя и се ангажира дисциплинарната му отговорност - арг. чл. 105 от инструкцията. Обоснован е изводът на съда, че жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения, като е оставил лицето С. Петров без пряк и непосредствен надзор за определен, макар и кратък период от време на 28.06.2018 г., което е довело до неговото бягство. Това поведение на служителя е в нарушение на изискването на чл. 18 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., съгласно който задържаното лице се охранява непрекъснато. Правилно е прието от съда, че действията и бездействията на касатора във връзка с бягството на задържаното лице са в нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР - неизпълнение на законовите разпоредби и на служебните задължения. Дисциплинарното нарушение правилно е квалифицирано в хипотезата на чл. 201, ал. 1, т. 5 ЗМВР - нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на задържано лице, за което се налага дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Неоснователни са възраженията в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда за съобразяване на изискванията по чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на размера на наложеното наказание. Видът на наказанието е дефиниран нормативно, а при определяне на размера са съобразени критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР като наложеното дисциплинарно наказание на служителя е в минималния срок от една година. Неоснователни са касационните доводи, че съдът неправилно е приел липса на нарушения на административно производствените правила при издаване на обжалваната заповед. Служителят е запознат с всички релевантни за дисциплинарната му отговорност материали и е представил писмено обяснение по случая, което е приети от дисциплинарно наказващия орган. Обстоятелството, че не е кредитирано и е възприето като израз на защитна позиция, не е основание за опорочаване на дисциплинарната процедура. Както съдът е приел: Оспорената заповед е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР, с оглед данните по дисциплинарната преписка, като изложените съображения в тази насока се споделят изцяло от касационната инстанция. Дисциплинарният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Съобразен е материалният закон и преследваната цел, поради което не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,