Решение № 3851 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2011 г.

Решение № 3851 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Лидия Виденова Аспарухова, гр. София против решение от 31.03.2011 г. по адм. дело № 667/2010 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата Лидия Виденова Аспарухова от гр. София - наследник на Еленка Виденова Николова, против заповед № 945/29.04.2009 г. на Кмета на Община Монтана. издадена по реда на § 62, ал. З от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по съображения изложени и относно незаконосъобразността на обжалваната заповед. Подробни съображения са изложени в жалбата и се свеждат до липсата на материалните предпоставки за издаване на обжалваната заповед което я прави незаконосъобразна, а решението на съда неправилно. Ответната страна - кмета на Община Монтана не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни Емилия Първанова Николова и Мариус Стефанов Николов не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна Лена Илиева Николова мотивира становище за основателност на жалбата. Заинтересованата страна Георги Атанасов Исаев релевира доводи и допълнително в писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ПЗРППЗСПЗЗ/. Образувано е по жалба на касатора срещу Заповед № 945/29.04.2009 г., издадена от Кмета на Община Монтана, с която на ползвателя Георги Анастасов Исаев от гр. Монтана е признато правото да придобие собственост върху 600 кв. м. от имот № 3019 по помощния план на зона "Парта", землище Монтана. За да постанови този акт административният орган е приел, че ползвателят притежава удостоверителен документ, издаден по силата на актовете на държавните органи, посочени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, подал е молба в предвидения от закона срок, както и че са налице условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е разгледал по същество жалбата съдържаща доводи в смисъл, че липсват предпоставките за придобиване на собствеността. От доказателствата по делото е установено, че правото на ползване е била надлежно учредено по силата на изброените в ППЗСПЗЗ актове, упражнено е било своевременно искането да бъде придобито правото на собственост и при наличие на предпоставките то е законосъобразно признато с обжалваната заповед. Всички доводи са приети за неоснователни и жалбата като неоснователна и била отхвърлена. Решението е правилно. Производството по реда на § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ се развива между кмета на общината и ползвател с признато право на ползване относно придобиване на собствеността върху имота. Характера на производството е специален бърз административен способ за придобиване право на собственост което по вина на административния орган е продължило неоправдано дълго във времето, но което не променя и не преустановява правата на ползвателя да придобие собствеността. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че двамата ползватели Георги Анастасов Исаев и Атанас Исаев Георгиев разполагат със самостоятелни права, още повече че по ПНИ имот № 21102 е записан на Георги Исаев, а имот № 2199 е записан на Атанас Георгиев, поради което възражението в жалбата, касаещо договора с Атанас Георгиев е неотносимо към правния спор. Георги Исаев притежава удостоверение № 856/12.03.1982 г., което е прието то съда и не е оспорено от касатора и въз основа на него съдът е приел, че се касае за ползвател, получил правото на ползване по ПМС № 1/1981 г. и имотът попада в списъка на имотите за раздаване по това постановление, представен по делото, поради което възраженията за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Съдът е обсъдил направените доводи от касатора за собствеността на имота и начина на придобиването му. Вярно е, че ползвателят не е заплатил по изготвената оценка цената на имота - 600 кв. м, но след като оценителният протокол не е връчен на ползвателя, съгласно § 36 от ПЗР на ЗСПЗЗ ползватели, подали молби за оценки до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б на ЗСПЗЗ запазват правата си за получаване на оценка и следва имотът да бъде придобит по реда в § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което процесната заповед на кмета на община Монтана е законосъобразна. И по план вилната сграда е в имота на ползвателя в съответствие с представените по делото доказателства. Съдът в обжалваното решение е установил материалните предпоставки за придобиването на собствеността според приложимата редакция на ППЗСПЗЗ и обосновано на изискванията според закона и доказателствата по делото е установил наличието на всички предпоставки да бъде трансформирано правото на ползване в право на собственост. Разгледани са всички възражения на касатора срещу заповедта и правилно са били приети за неоснователни с оглед на установените обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Съдът е съобразил всички изисквания в хипотезата на приложимата материална норма съответствието с която е налице предвид доказателствата по делото представени от страните. Сочените нарушения при постановяването на решението като основания за отмяната му не са налице. Касаторът е участвал в съдебното производство при осигурен пълен обем гаранции за упражняване на процесуалните му права с оглед защита на интересите му произтичащи от обжалваната заповед поради което не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила като основание за отмяна на решението. Доказателствата по делото относно фактите от съществено значение за делото са обсъдени в обосновани изводи съгласно правната логика и при проверката от настоящата инстанция не се констатират нарушения при постановяване на решението. При изложените съображения при отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение