Решение № 4345 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8431/2010 г.

Решение № 4345 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8431/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Болница "Лозенец", гр. София, ул. "Козяк" № 1, представлявана от доц. д-р Любомир Спасов, чрез упълномощения юрисконсулт Аделина Ангелова Михайлова, срещу решение № 693 от 30.03.2010 г., постановено по административно дело № 6856 по описа за 2009 г. на Административния съд - София-град, второ отделение, 36 състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-13-817/19.08.2009 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), в частта й относно наложена санкция по чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от НРД - 2006 и чл. 46, ал. З, т. З, б. "а" от ИД 22-2502/2009 г. - финансова неустойка общо в размер на 3780 лева. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Столичната здравноосигурителна каса, редовно призован, в проведеното по делото съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е оспорената от болница "Лозенец" гр. София заповед № РД-13-817/19.08.2009 г. на Директора на СЗОК, в частта й относно наложена на лечебното заведение санкция по чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от НРД - 2006, както и по чл. 46, ал. З, т. З, б. "а" от ИД 22-2502/2009 г. - финансова неустойка в размер на 3780,00 (три хиляди седемстотин и осемдесет) лв. за констатирано с т. 1.2; т. 2.3; т. 3.3 на Финансов протокол 549/17.07.2009 г. нарушение на чл. 26, т. 5 от НРД 2006 и чл. 5, т. 6 от ИД № 22-2502/2009 г. за 6 (шест) броя ЗЗОЛ, от които е получено заплащане или доплащане, в случаите по ИЗ № 1416 - Вела Божилова Петрова; № 2254 - Григор Георгиев Стоичков, № 1137 - Надка Паунова Панайотова, № 764 - Неделко Миков Петков, № 762 - Марийка Иванова Топалова и № 1024 - Сава Белчев Русев. С постановеното от АССГ решение жалбата на болница "Лозенец" гр. София е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е законосъобразна. При издаването й от компетентния административен орган не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, спазена е процедурата по НРД-2006 г. и ЗЗО, материалният закон е приложен правилно, фактическите основания за налагане на санкцията се съдържат както в оспорената заповед, така и са изложени отделно от нея във финансовия протокол, обективирал резултатите от проверката. Финансовият протокол, послужил за издаване на заповедта за прилагане на санкции, както и самата заповед, съдържат в себе си всички изискуеми реквизити по чл. 224, ал. 1 от НРД 2006 г. и по чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението на Административен съд - София-град е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е направил преценките и изводите си, които следва като обективни, компетентни и безпристрастно дадени, съдържащи подробни и изчерпателни отговори на поставените спорни въпроси, изцяло да се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и е приложил правилно нормативната уредба. Същият правилно е приел, че оспореният административен акт - Заповед № РД-13-817/19.08.2009 г. на директора на СЗОК, е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Съгласно правната разпоредба на чл. 26, т. 5 от НРД 2006 г. изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за дейност, която според договора се заплаща изцяло от НЗОК, извън предвидената в договора сума, с изключение на консумативи за определени клинични пътеки, в които изрично е посочено, както и случаите на договорено в НРД доплащане за стоматологични дейности. Съгласно правната разпоредбата на чл. 5, т. 6 от ИД № 22-2502/2009 г., изпълнителят, респективно лекарят, работещ в лечебното заведение, в изпълнение на този договор се задължава да не изисква заплащане или доплащане от ЗЗОЛ за дейност, предмет на договора, с изключение на случаите, когато лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, съгласно чл. 109 от ЗЗО, или е освободено от задължението си да заплаща здравноосигурителни вноски, и не е възстановило правата си съгласно чл. 40а от ЗЗО, както и за скъпоструващи консумативи, посочени в определени КП от Приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, за които НЗОК не заплаща. По делото по безспорен начин е установено, че по посочените във финансовия протокол ИЗ са визирани нарушения на чл. 26, т. 5 от НРД 2006 г. и нарушения по чл. 5, т. 6 от ИД № 22-2502/2009 г., състоящи се в получаване на доплащане и заплащане от ЗЗОЛ за дейности, които се заплащат напълно от НЗОК в нарушение на чл. 5, т. 6 от ИД и чл. 26, т. 5 от НРД 2006 г. при следните случаи: в ИЗ № 1416 на ЗЗОЛ Вела Божилова Младенова - Петрова се установило, че по време на болничното лечение за периода от 20.03.2009 г. - 25.03.2009 г. медикамента Quamatel, назначен от лекуващ лекар в ИЗ и отбелязан в температурен лист и епикриза, не е осигурен от лечебното заведение, видно от приложената справка от болнична аптека; в ИЗ № 2254 на ЗЗОЛ Григор Георгиев Стоичков се установило, че по време на болничното лечение медикамента Dicynone, назначен от лекуващ лекар в ИЗ при постъпването на 11.05.2009 г., отбелязан в епикриза и температурен лист, не е осигурен от лечебното заведение, видно от приложена справка от болнична аптека; в ИЗ № 1137 на ЗЗОЛ Надка Паунова Панайотова се установило, че по време на болничното лечение за периода от 6.03.2009 г. - 7.03.2009 г. медикамента Sintrom, назначен от лекуващ лекар в ИЗ и отбелязан в температурен лист и епикриза, не е осигурен от лечебното заведение, видно от приложената справка от болнична аптека; в ИЗ № 764 на ЗЗОЛ Неделко Миков Петков се установило, че по време на болничното лечение медикамента Furanthril, назначен от лекуващ лекар в ИЗ на 11.02.2009 г., отбелязан в температурен лист, не е осигурен от лечебното заведение, видно от приложена справка от болнична аптека; в ИЗ № 762 на ЗЗОЛ Марийка Иванова Топалова се установило, че по време на болничното лечение медикамента Chlophazolin, назначен от лекуващ лекар в ИЗ на 11.02.2009 г. след измерване на артериално налягане, не е осигурен от лечебното заведение, видно от приложена справка от болнична аптека; в ИЗ № 1024 на ЗЗОЛ Сава Белчев Русев се установило, че по време на болничното лечение за периода от 26.02.2009 г. - 4.03.2009 г. медикаментите Aggrastat, Degan, Nexium и Periinganit, назначени от лекуващ лекар и отразени в болничната медицинска документация, не са осигурени от лечебното заведение, видно от приложената справка от болнична аптека. В хода на проверката от лечебното заведение не са представени документи, доказващи по безспорен начин, че цитираните медикаменти са осигурени за лечение на здравноосигурените лица от изпълнителя на болнична медицинска помощ. Правилно съдът е приел в решението си, че съгласно т. 205.1 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, заплаща се на изпълнителите на болнична помощ за дейности за диагностика и лечение по клинична пътека от приложение № 5 от Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и посочени в диагностично-лечебните алгоритми на всяка КП. Съобразно т. 211 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. В хода на съдебното производство е било установено, че жалбоподателят е допуснал нарушения на установения ред за работа с документи по различни клинични пътеки, както и неоснователно получени суми от здравноосигурените лица за дейности, които се заплащат напълно от НЗОК. В последния случай жалбоподателят, в качеството му на изпълнител на медицинска помощ, не е следвало да иска заплащане за тези дейности, с изключение на консумативи за определени клинични пътеки, скъпоструващи такива и на ЗЗОЛ с прекъснати и невъзстановени права. Жалбоподателят не е представил доказателства, че тези медикаменти са били осигурени от болничното заведение, а прехвърляне на доказателствената тежест върху органа, с оглед направено възражение за установяване начина им на придобиване, е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна и обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,