Решение № 543 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3081/2008 г.

Решение № 543 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3081/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 118 от 7.11.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № I* от 12.03.2008 г. по гр.дело № 906/2007 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 1* от 24.10.2007 г. по гр.дело № 1350/2007 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска на Г. Ц. М. и Д. Ц. М. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ срещу О. с. по земеделие и гори - гр. Бургас за установяване правото им на възстановяване на собствеността върху земеделска земя - лозе с площ един декар в м. "Л", землището на с. Р., общ. Бургас, при граници: Дяно Г., Д. Г. Ч. и К. Г. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като е прието, че представеният по делото писмен договор от 11.09.1961 г. не удостоверява право на собственост, тъй като не е спазена предвидената от закона нотариална форма за действителност на договора за покупко-продажба на земеделска земя. Посочено е по-нататък, че договорът не съдържа населеното място, нито местността, в която се намира лозето, а и не се установява дали описаното в двете декларации от 1983-1988 г. лозе от един декар е идентично с процесното лозе, за което в исковата молба се твърди, че се намира в м. "Л", а не в м. "К". В. съд е потвърдил решението, като на свой ред е приел, че договорът за покупка на лозе от един декар не прехвърля валидно собствеността, тъй като няма формата на нотариален акт (чл. 18 ЗЗД), а от друга страна имотът не се индивидуализира по землище и местност, за да се установява неговата идентичност. Посочено е още, че представените декларации не установяват собственост и не са от кръга на писмените доказателства по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. По делото е установена следната фактическа обстановка: Съгласно представения писмен договор от 11.09.1961 г., сключен в с. Р. между Т като продавач, и Д. Ц. М. и Г. Ц. М., в качеството на купувачи, продавачът е продал на купувачите един декар лозе, при граници: Дяно Г., Д. Г. Ч. и К. Г., за сумата 500 лева, платена от купувачите в брой при сключване на договора. Подписите на страните по договора са заверени от общинския съдия на 11.09.1961 г. Представена е декларация-партида № 1* на името на Ц. М. Ц. за произведено грозде от притежавано от него лозе от един декар в м. "К" на с. Ч. море за периода 1983-1987 г. По делото е приложена и партида-декларация № 0* от наследниците на Ц. М. Ц., съгласно която през 1988 г. е било произведено вино от собствено грозде в м. "К". Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че при тези данни обжалваното въззивно решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт. По иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ следва да се докаже, че описаният в исковата молба имот е бил собственост на ищците или на техния наследодател към момента на обобществяването на земята чрез включването й в ТКЗС, като на доказване подлежи и самият акт на кооперирането. Следва да се докажат фактите, по силата на които е била придобита собствеността /правна сделка, придобивна давност и др./. За установяване на правото на собственост следва да бъдат представени писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права - нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 09.09.1944 г., протоколи за извършени съдебни или доброволни делби, постановления за възлагане на имот на публична продан и др. Доколкото в случая ищците/касатори/ се позовават на покупко-продажба от 11.09.1961 г. като способ за придобиване на собствеността, правилно въззивният съд е приел, че договорът от същата дата не прехвърля валидно право на собственост, тъй като не е сключен в изискуемата от чл. 18 ЗЗД нотариална форма. Практиката на окръжния съд, намерила израз във влязлото в сила решение № I* от 22.11.2007 г. по гр.дело № 594/2007 г., според която правото на собственост върху земеделска земя може да се доказва и с документи с несамостоятелна доказателствена сила означава по делото да е налице такава система от доказателствени факти /улики, индиции/, която като изключва всяка друга вероятност/версия/, да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В този смисъл, в настоящия случай договорът от 11.09.1961 г., партидата-декларация № 0* и декларацията-партида № 1* са недостатъчни, за да се създаде сигурно убеждение на съда, че описаният в исковата молба земеделски имот е бил собственост на Д. Ц. М. и Г. Ц. М. към момента на кооперирането на земята чрез включването й в ТКЗС. На първо място, в самия договор не е посочено в кое населено място и в коя местност се намира лозето, предмет на покупко- продажбата от 11.09.1961 г. Идентичността на лозето, което според твърденията в исковата молба се намира в м. "Л", не може да се установи чрез партидата-декларация и декларация-партида, отнасящи се до производството на грозде и вино, в които документи се сочи местността "К". На последно място, липсват доказателства кога е образувано ТКЗС в с. Р., както и относно самия акт на кооперирането. По делото не са събрани никакви други доказателства, индициращи, че собствеността върху процесното лозе е била придобита от купувачите по договора от 11.09.1961 г. В обобщение, не са налице предпоставките по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.