Решение № 209 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6472/2007 г.

Решение № 209 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6472/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./ във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). И. В. Н. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение № 274 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 391/2006 г. на Старозагорския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е оставено в сила Решение № 13 от 23.02.2006 г. на Старозагорския районен съд и е оставен без разглеждане заявения иск по чл. 33ал. 2 ЗС, като процесуално недопустим и производството в тази част е прекратено. Поддържа се, че в тази обжалвана част решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати нарушение по приложението на материалния и процесуален закон, отменително основание по см. на 218б б. "в" ГПК (отм.). С втора касационна жалба, В. Н. Н. /починал в хода на делото и заместен от наследниците по закон - Н. В. Н.-баща и С. А. С. съпруга/ обжалва и иска да се отмени Решение № 274 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 391/2006 г. на Старозагорския окръжен съд,В ЧАСТТА с която са уважени установителните искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване правото на собственост на 1/12 идеална част от 130/155 идеални части от дворно място, както и на 1/12 идеални части от постройките. Поддържа се, че в тази обжалвани части решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати нарушения по приложението на материалния и процесуален закон, отменителни основания по см. на 218б, б. "в" ГПК (отм.). С трета -самостоятелна касационна жалба Е. Н. Н., лично и като представител на "И" О. гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение № 274 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 391/2006 г. на Старозагорския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са уважение заявените от И. В. положителни установителни искове за признаване на 1/12 идеална част от дворно място в гр. С. и 1/12 идеални части от построената в дворното място жилищна сграда от търговското дружество и същото е осъдено да предаде владението на основание чл. 108 ЗС. Поддържа се, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно поради допуснати нарушение по приложението на материалния и процесуален закон, отменително основание по см. на 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) са постъпили писмени възражения от страните, с които се поддържа, че доводите по касационни жалби на противната страна за неоснователни и не следва въз основа на тях да се допусна исканата отмяна на решението на въззивния съд. По подадените касационни жалби, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и са процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на страните по делото е оставил в сила решението на първата инстанция, В ЧАСТТА, с която е оставен без разглеждане иска на И. Н. В. срещу В. Н. Н. / починал в хода на делото и заметен от наследниците по закон - Н. Н. и С. С. /,Е. Н. Н. и търговско дружество "И" О. гр. С., представлявано от В. и Е. Н., по чл. 33, ал. 2 ЗС, след като също е приел, че искът е заявен извън двумесечния преклузивен срок на закона. Със същото решение, въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция, В ЧАСТТА, с която е уважен положителния установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на И. Н. В. срещу В. Н. Н. и Е. Н. Н. и признато по отношение на двамата, че И. Н. В. е собственик на 1/12 идеална част от 130/155 идеални части от дворно място с постройките в него- УПИ X-2659 в кв. 50 а по плана на гр. С. и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен НА № 39/2003 г., и В ЧАСТТА, с която е уважен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС на И. Н. В. срещу "И" О. София и търговското дружество е осъдено да предаде владението на 1/12 идеална част от 130/155 идеални части от дворно място с постройките в него- УПИ X-2659 в кв. 50 а по плана на гр. С., след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че договорът за продажба на дарение от страна на И. В. е нищожен поради липса на съгласие, последният не е разпоредил по силата на договора наследствените си права в обемна 1/12 идеална част от покойния В. Н. Т., поради което и исковете му по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС са основателни. По касационната жалба на И. Н. В. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, е правилно и законосъобразно. Влайко Н. Т., баща на ищецът е починал на 3.05.1984 г., оставяйки за наследници по закон - съпруга/ втора/ Р. Н., син Н. - роден от предходен брак, дъщери С., М. и П. и син ИВАН. Влайко Н. е бил собственик на дворно място от 300 кв. м., имот пл. № 6950 кв. 50А по плана на града от 1999 г. заедно с жилищна сграда, като по силата на договор за покупко-продажба № 2/1962 г. продава на сина си Н. В. Н. идеална част от този имот. Дворното място с къщата са отчуждени по ЗПИНМ през 1964 г., като обезщетението за В. Н. Т. е апартамент и за Н. В. Н. също апартамент. По искане за отмяна на отчуждаването е от името на И. Н., Р. Н. и Н. Н., е реституиран имот от 130 кв. м., част от УПИ X-2659 целият от 155 кв. м. в кв. 50А по плана на града от 1999 г., заедно с построената в него жилищна сграда на 70 кв. м. Възстановяването е извършено на основание чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и другите благоустройствени закони, въз основа Заповед на Кмета от 29.07.1998 г. на мен. С констативен НА № 39/2003 г., е признато правото на собственост на описания имот на двамата братя Е, синове на Н. Н., а с НА № 46/2003 година от м. септември двамата собственика са извършили продажба на имота на фирма "И" О. София. Към момента на приключване на устните състезания по делото в имота има новопостроена от фирмата 4- етажна постройка. Поддържайки, че е към датата на сключване на договора за продажба по НА № 46/2003 г. е съсобственик в разпоредения имот- дворно място, съставляващ УПИ X-2659 целият от 155 кв. м. в кв. 50А по плана на град С. от 1999 г., заедно с построената в него жилищна сграда на 70 кв. м., И. В. Н. е предявил постестативното си право по чл. 33, ал. 2 ЗС да замести купувача по договора и изкупи разпоредените от останалите съсобственици идеални части от имота. За да остави без разглеждане иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, решаващият правилно и законосъобразно е приел, че същият е заявен след изтичане на установения от законодателя двумесечен преклузивен срок, като този срок се брои от момента на узнаването. С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, законодателят е установил, че за съсобственика / респ. на суперфициарните собственици по см. на чл. 66, ал. 1 ЗС/, който желае да изкупи частта на друг съсобственик, разпоредил с договор за продажба се в полза на трето лице своята идеална част от съсобствеността без да я предложи на останалите съсобственици, срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на постестативното субективно право, тече от датата на продажбата. В тази смисъл е и препращащата норма на чл. 66, ал. 1 ЗС. Ако съсобственикът, продал своята идеална част не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му, т.е. те не знаят за извършената продажба, този срок тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците- съсобственици не знаят за продажбата и моментът от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването. Доколкото моментът на узнаване касае конкретно твърдение на ищеца по делото, то в хипотезата на релевирано възражение за по-ранен момент на узнаване за реализирана промяната на титулярите в собствеността, то тежестта на доказване на факта е на релевиралите възражението съсобственици-ответниците. За точната или предполагаема дата на узнаването и това че това е станало в двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, тежестта на доказване е на страната, която черпи права-арг на чл. 127 ГПК (отм.) т.е. на ищеца по делото. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че моментът на узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и моментът на узнаване на всички условя на сключената сделка, както се поддържа с касационната жалба. След като е установен моментът на фактическо узнаване за промяна на собственика на претендираната за изкупуване идеална част от съсобствеността, то от този момент е възникнало постестативното право/ тъй като няма отправено предложение / и тече срокът за неговото предявяване в съда. Това е моментът от който обективно за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ЗС, съществува възможност да узнае и всички условия на сключения договор за покупко-продажба, тъй като последният е от категорията на сделките, подлежащи на вписани, а самото вписването има оповестително действие. След като на база на събраните доказателства по делото е безспорно установен от страна на ответниците факта, че ищецът по делото-техният чичо И. В. е узнал за извършеното разпореждане с имота на строителната фирма от предприетите действия по събаряне на старата къща, изводът на въззивния съд, че искът е заявен след изтичане на преклузивния срок и е недопустим, е обоснован и законосъобразен. Безспорно възприетият факт, че е предприето събаряне на сградата/ старата къща/ в имота да не е равнозначен на факта на узнаване за извършена разпоредителна сделка с имота, но при данните по делото и доколкото ищецът И поддържа претенция, че е съсобственик на този имот и, че предприетите действия по новия строеж не са извършени с негово съгласие/ по повод на оспорената валидност на договора за продажба на наследство/, то именно това е моментът от който същият обективно е възприел факта на смутената му собственост и са възникнали правата му за съдебна защита. Релевираните доводи с касационната жалба на И. В. са неоснователни, поради което и в обжалваната от същия част на въззивното решение, то следва да бъде оставено в сила. По касационните жалби на В. Н. Н. / поддържана от наследниците му по закон / и Е. Н. Н. лично за него и като представител на ИМОТ КОНСУЛТ О. София. Решението на въззивния съд, в частта, с която са уважени исковете на И. Н. В. по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е правилно., не е допуснато нарушение по приложението на чл. 212 ЗЗД във вр. с чл. 143 ГПК (отм.). И. Н. В. е обосновал иска си на собственост/ както положителния установителен по отношение на физическите лица, така и ревандикационния-по отношение на юридическото лице "И" О. София /, на извършената реституция на имота, като наследство от покойния му баща В оспорвайки валидността на Договор за продажба на наследство. По делото е представен Договор за продажба на наследство от 20. 08. 1998 г. / л. 61/, електрографическо копие поради откраднат оригинал, с който договор "И. Н. и Р. Н." продават на В. Н. и Е. Н., наследствените права останали от наследодателя им В. Н. Т. за сумата 6 000 000 лв./ неденоминирани/. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. За да приеме, че договорът не е породил правни последици по отношение разпоредените наследствени права на И. Н., решаващият съд е констатирал недействителност на нотариалното удостоверяване на подписите от страна на "нотариус Б. ", поради което е направил е извод за липсата на автентичност на частния писмен документ, равнозначно на липса на документ. Изводите са правилно, обосновани и законосъобразни. Няма спор, че действителността на договора за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД обуславя от спазване на формата- писмена форма с нотариална заверка на подписите на договарящите, вписването на договора, когато в наследството има недвижими имоти, арг. на чл. 212, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 112 б. "б" ЗС не елемент от фактическия състав на сделката, но осигурява противопоставимостта му спрямо трети лица. Нотариалната заверка на подпис, като вид нотариално удостоверяване, може да бъде както от лице, което има качеството на нотариус, така и от лице, с ограничена нотариална компетентност. Оспорването на Договора за продажба на наследство от 20.08.1998 г. от гл.т. недействителност на нотариалното удостоверяване по чл. 465 б. "б"ГПК (отм.) е доказано по категоричен и безсъмнен начин при констатациите на изслушаната съдебно почеркова експертиза, че нито положения за нотариус подпис е изпълнен от "нотариус Б. ", нито "оттискът на печата" на съда - сравнен с други 9 сравнителни образци, е идентичен с този, използуван от нотариус Б. като държавен нотариус при Втори районен съд София при нотариалните удостоверявания на подписи. Законосъобразни са изводите на съда, че писменият договор с нотариална заверка на подписа, в частта по заверката има характер на официален удостоверителен документ и с оглед констатациите за липса на валиден подпис и автентичност на печата същият е подправен, не автентичен документ и следва да се третира като липса на документ. Липсата на нотариално удостоверяване от своя страна обуславя извод на липса на форма на сделката, която форма е форма за валидност /ad solemnitatem/. Обсъжданите доказателства, свързани с възможността да бъде обект на графологично изследване подписа на лицата "продавачи" на наследствените права- И. В. Н. и неговата майка Р обсъждането на множествата косвени гласни доказателства за автентичността на авторството/ как, кога и къде е положен подписа на двамата / се явяват ирелевантни с оглед установеният по безспорен начин факт за липсата на надлежно нотариално удостоверяване, като елемент от фактическия състав на договора по чл. 212 ЗЗД. Неотносими, по вече изложените съображения, се явяват както изводите на решаващия съд относно наличие на валидно вписването на договора и неговото правно значение за спорните правоотношения, така и релевираните в тази насока доводи с касационните жалби. Кога и как е вписан договора е от значение само при едно надлежно нотариално удостоверяване и значението му е само с оглед на евентуалната противопостави мост на придобитите права спрямо трети лица. Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения по преценка на доказателствата по делото и на съдопроизводствените правила по участие на съдебния състав във въззивната инстанция, недопускане събиране на доказателства, по формиране персоналния състав на съдебно-почерковата експертиза във въззивната инстанция. Въведените като основание за отвод на съдебния състав твърдения на ответниците по делото не почиват на обективно установените като основания за отвод по см. на чл. 12, ал. 2 ГПК /отм./, поради което правилно отводът не е бил приет без това да може да се квалифицира като израз на пристрастие спрямо другата страна в процеса. Не са допуснати нарушения по преценка на доказателствата, тъй като липсата на анализ на неотносимите към спора доказателства или недопускането на такива/ отказ да се проведе разпит по реда на чл. 114 ГПК (отм.) на страната за доказване съществуването на формална правна сделка, не може да обуслови фактически или правен извод различен от направения по делото поради което и да се третира като нарушение на правилата свързани с преценката на доказателствата по делото.доколкото при формиране персоналния състав на експертизата съдът е процедирал в разрез с установените от ГПК правила и това е повлияло на обективността на експертното становище/ обратното в касационната жалба се поддържа, че именно това е меродавното и компетентно експертно становище/, то оспорването е следвало да се извърши по реда на оспорването, искане за включване на друго лице, замяна на неправилно включеното лице и т.н. По касационната жалба на търговско дружество "И" О. София, в частта по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Релевираните доводите на касатора "И" О. за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение за частно основателни, досежно основанията за уважаване на предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на собствените му 1/12 идеална част от 130/155 идеални части от дворно място с постройките в него, са отчасти основателни. Изводът, че след като, в качеството на наследник, с Договора по чл. 212 ЗЗД от 20.08.1998 г., И. В. Н. не се е разпоредил с наследствените си права от В. Н., именно той е собственик на 1/12 идеална част от реституирания по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и другите благоустройствени закони недвижим имот- 130/155 идеални части от дворно място и постройка, е обоснован и законосъобразен. За да бъде уважен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС следва да бъде безусловно установено, че ответникът по заявения иск владее именно имота, собственост на ищеца, както и че осъществяваната фактическа власт е без правно основание.в тази насока са основателни възраженията на касатора- търговско дружество, че обжалваното решение/ в тази му част/ е необосновано, постановено без да се анализират доказателствата по делото и произтичащите правни последици. Съдебната защита на правото на собственост чрез заявен ревандирационен иск може да бъде успешно реализирана при безспорно установена идентичност на имота, собственост на ищеца и предмет на търсената защита и тази на недвижим имот, спрямо който е насочена претенцията, според действащия регулационен статут на поземления имот. В тази насока решаващият съд / без мотиви/ при липса на установена идентичност на площ и граници, в които е извършено възстановяване правото на собственост на наследниците на В. Н. и границите и площта на дворно място, собственост на търговското дружество, без да анализира представените като титул за собственост на "И" О. София на поземления имот писмени доказателства - НА № 46/2003 г., НА № 6/2003 година за дарение, Договор за продажба на недвижим имот № 1068/1.12.2003 г. и Заповед № 1784/25.11.2003 г. на Кмета на Община С., е приел, че следва да бъде уважен иска по чл. 108 ЗС. При постановяване на въззивното решение по чл. 108 ЗС решаващият съд не е обсъдил релевираното с въззивната жалба на търговското дружество възражение, че "И" О. не е собственик на изградената в дворното място и не е материално легитимиран да отговаря по иска по чл. 108 ЗС. Изградената жилищна сграда не е идентична с постройката в имота, към момента на извършената реституция и доказаната от И. В. собственост на 1/12 идеална част от същата. Изградената въз основа на надлежно строително разрешение четириетажна сграда обхваща самостоятелни обекти / жилища, търговско помещение- в тази насока напълно е игнорирано Удостоверение N0 2/28/5/2007 г./, в режим на етажна собственост, което обстоятелство не е съобразено от решаващия съд е постановения диспозитив. Констатираните пороци за допуснати нарушение на процесуалните правила и материалния закон на обжалваното решение в частта досежно уважения срещу "И" О. иск по чл. 108 ЗС налагат отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане, при което събраните доказателства следва да се обсъдят задълбочено и всестранно, съдът следва да изложи свои фактически констатации по правно-релевантните факти/ посочени по-горе/. С оглед на безспорно установените факти, съдът следва да се произнесе по исканата защита на правото на собственост по чл. 108 ЗС, съобразявайки обема на правото, установен от уважения установителен иск към датата на завършената процедура по реституция на собствеността на наследодателя, настъпилите промени в обема на тази собственост и отговори на доводите за материално-правната легитимация на ответника - търговско дружество. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия