Решение № 1506 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2020 г.

Решение № 1506 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от полицейски орган – полицейски инспектор Д. Петров при Районно управление на Министерство на вътрешните работи – Враца – (РУ), чрез процесуален представител срещу решение № 219 от 08.07.2020 г. по административно дело № 802/2019 г. на Административен съд Враца, с което е отменено негово разпореждане от 06.11.2019 г., издадено на основание чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на разпореждането му бъде отхвърлено, като претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Л. Боянов в представено от процесуален представител писмено становище излага доводи за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за форма – неизлагане на фактически основания за издаването на акта. В тази насока са изложени съображения, че представената по делото справка рег. № 1785 р-29022/13.11.2019 г., в която издателят на акта е обобщил резултатите от извършената проверка, като изготвена след издаване на акта не може да бъде възприета като мотиви към същия. По делото безспорно е установено, че разпореждането е издадено на 06.11.2019 г., при извършена проверка възложена от Районна прокуратура Враца по тяхна преписка № 2120/2019 г. в хода на която полицейският орган е издал протокол за предупреждение от 04.11.2019 г. на Л. Боянов да не отправя закани и заплахи, да не налага психически тормоз и влиза във физическа саморазправа с Л. Петрова, както и че при неспазване на това предупреждение ще се приложи разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР. След приключване на проверката на 12.11.2019 г. полицейският орган е изготвил справката, в която имплицитно се съдържат фактическите обстоятелства за постановяването оспорения пред първоинстанционния съд акт, адресирана до ВПД началника на РУ –Враца. Действително жалбата е постъпила в съда на 11.11.2019 г., но е не чрез органа, а директно до съда, при което при изпращане на преписката органът е приложил всички доказателства, включително посочената справка, обясненията на страните и снимков материал, от които безспорно се установява нежелано поведение от страна на Боянов. При това настоящият състав намира, че справка, изготвена от органа издал процесното разпореждане безспорно съдържа мотивите за издаването му предвид точния смисъл на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, съгласно което мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.); , (аналогичен на сега действащия чл. 152 АПК) в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта, а липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. В случая са спазени тези изисквания, тъй като самата справка е изготвена в хода на възложена от РП – Враца проверка, а при изпращане на материалите по преписката със съпроводително писмо ПП 2120/2019/26.11.2019 г. на РП Враца са изпратени, както справката, съдържаща мотивите към акта, така и доказателства, въз основа на които обосновано органът при издаването на акта приема, че са били налице фактически основания за издаването му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Л. Боянов срещу разпореждането бъде отхвърлена, като неоснователна предвид установеното въз основа на доказателствата постановяване на акта при спазване на изискванията за неговата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъдена да заплати на администрацията при касационния жалбодател направените деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка от инстанциите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение