Решение № 56 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9639/2009 г.

Решение № 56 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9639/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът "Партнерс лизинг" ООД моли да бъде отменено решение № 17/16.4.2009 г. по адм. д. № 4553/2008 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 20000385/4.5.2007 г. на ТД-София град като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмено становище. Моли да бъде отменен ревизионният акт, с който е отказано възстановяване на основание чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.) на неправилно начислен ДДС при продажба на автомобил, при покупката на който не е ползван данъчен кредит. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата против РА № 20000385/4.5.2007 г. на ТД-София град административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по ДОПК ревизия, след подадено искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК за възстановяване на 124 436, 35 лв. недължимо начислен ДДС за продаден автомобил с 4+1 места, за който при покупката му не е ползван данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 т. 2 ЗДДС (отм.). На 7.4.2004 г. касаторът сключил лизингов договор с "Литекс комерс" АД за доставка на лек автомобил при условия на финансов лизинг, със срок на изплащане 3 години. На 8.4.2004 г. касаторът закупил автомобила от "Вили Бетц" ООД с начислен ДДС 142 945, 72 лв. Автомобилът е предаден на лизингополучателя на 29.4.2004 г. На 18.5.2004 г. касаторът е регистриран по ЗДДС (отм.). Подал е регистрационен опис на наличните активи при регистрацията по ЗДДС (отм.), в който е вписан автомобила като наличен актив, регистрационният опис е вписан в дневника за покупки. Била е проведена ревизия за периода 18.5.2004 г. - 31.8.2004 г. и с влязъл в сила ДРА не е признат данъчен кредит по регистрационния опис и отразените в него налични активи на основание чл. 68, ал. 2 т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като регистрационният опис не е имал входящ номер и дата. За плащанията по лизинговия договор след регистрацията по ЗДДС (отм.) на касатора са издавани данъчни фактури с начислен ДДС върху вноските, като според заключението на вещото лице по продажбата на автомобила на лизинг касаторът е начислил 124 801,28 лв. ДДС. Вещото лице е дало заключение също, че лекият автомобил е единствена доставка за периода м. 4 - 5. 2004 г. С РА е прието, че автомобилът е служил за извършване на основна дейност на дружеството по лизинговия договор от 7.4.2004 г. Съдът е приел, че е доказано наличието на условията по чл. 65, ал. 1 ППЗДДС (отм.), за да се приеме, че автомобилът е послужил за извършване основна дейност на касатора. Приел е, че в § 1, т. 12 ЗСч е дадено легално определение на понятието "основна дейност" и след като ЗСч е общ закон спрямо ЗДДС (отм.) е приложим и за понятието "основна дейност" по чл. 65, ал. 1 т. 2 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че в РА правилно е прието, че след като единствената дейност на дружеството е по лизинговия договор правилно е прието, че лизинговата продажба на автомобила е основна дейност на касатора по смисъла на § 1, т. 12 ЗСч. В ЗСч основната дейност е определена така: всички стопански операции, от които се генерират основните приходи на дадено предприятие, дейността, която заема преимуществено положение в сравнение с всички останали дейности, осъществявани от предприятието. Съдът е приел, че дружеството е имало право на приспадане на данъчен кредит за покупката на актива към момента на регистрацията му по ЗДДС (отм.) и не е ползвал данъчен кредит, поради пропуски - липса на входящ номер на регистрационния опис. Поради този пропуск съдът е приел, че е приложим чл. 62, ал. 2 ЗДДС (отм.), който изключва приложението на чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.) и в РА правилно е отказано възстановяване на недължимо начислен данък по лизинговия договор. С влязло в сила решение № 10074/11.11.2003 г. по адм. д. № 7321/2003 г. на 5-членен състав на ВАС е отхвърлена жалба против чл. 65, ал. 2 ППЗДДС (отм.), обн., ДВ, бр. 19/2.3.1999 г. В това решение е прието, че допълнителните изисквания в чл. 65, ал. 2 ППЗДДС (отм.) не противоречат на § 1, т. 12 ЗСч и не създават нови, несъществуващи в закона данъчни ограничения. Съдът е достигнал до изводи различни от цитираното решение на ВАС, постановено в производство по жалба срещу подзаконов нормативен акт, което следва да бъде взето предвид, тъй като преклудира възражението за несъответствие на чл. 65, ал. 2 ППЗДДС (отм.) с § 1, т. 12 ЗСч. Доводът на касатора, че за начисления по вноските по лизинговия договор вноски по ДДС не са налице изискванията на чл. 65, ал. 2 ППЗДДС (отм.) и неправилно е прието, че е налице основна дейност и изключението по чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), предвид цитираното решение на ВАС е основателен. Ще следва да бъде отменен РА в частта, с която е отказано възстановяване на неправилно начислен ДДС по продажба на автомобил на финансов лизинг, за който платеният ДДС при покупката не е с право на данъчен кредит за касатора. Решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която не е възстановен ДДС 124 436, 35лв, начислен недължимо на основание чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,