Решение № 7793 от 30.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/ против решение 6250 от 01.11.2021 г., постановено по адм. д. 10926/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С него АПИ е осъдена да заплати на Джордан 90 ООД, седалище гр. София, обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление 5/15.08.2018 г., издадено от директора на Областно пътно управление София. Вредите се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС Елин Пелин, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 06.11.2020 г. до окончателното ѝ заплащане, както и 325 лв. съдебни разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - Агенция Пътна инфраструктура, не се представлява. От същия чрез юрк. Николов е депозирано писмено становище от 30.03.2022 г. по съществото на спора с подробно развити в него доводи за основателност на касационната жалба, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Джордан 90 ООД гр. София, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител адв. И. Иванова е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Джордан 90 ООД със седалище гр. София с искова молба от 06.11.2020 г. срещу Областно пътно управление София на Агенция Пътна инфраструктура по адм. дело 10926/2020 г., моли съда да осъди ответника за сумата от 600 лева, представляваща заплатени адвокатски хонорари по НАХД 332/2020 г. по описа на АС София-област /300лева/ и по НАХД 267/2019 г. по описа на РС Елин Пелин /300 лева/. В протоколно определение от 06.04.2021 г., АССГ, II отделение, 50-ти състав е прекратил производството по делото в частта на претенцията за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплатения адвокатски хонорар в размер на 300 лева по КНАХД 332/2020 г. по описа на АС София-област, поради отказ от иска. Със същото определение е допуснал изменение на исковата претенция на Джордан 90 ООД със седалище гр. София чрез увеличаване на размера ѝ от 300 лева на 400 лева за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по НАХД 267/2019 г. по описа на РС Елин Пелин. С обжалваното решение АС София-град е осъдил Агенция Пътна инфраструктура да заплати на Джордан 90 ООД със седалище гр. София обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление 5/15.08.2018 г., издадено от директора на Областно пътно управление - София и изразяващо се в заплатено адвокатско възнаграждение в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС Елин Пелин, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 06.11.2020 г. до окончателното ѝ заплащане, както и 325 лв. съдебни разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, Административен съд София град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че Наказателно постановление 5/15.08.2018 г., издадено от директора на Областно пътно управление - София, е отменено като незаконосъобразно с решение от 30.12.2019 г. по НАХД 267/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, потвърдено с решение 619 от 01.07.2020 г. постановено по КНАХД 332/2020 г. по описа на АС София-област. В съдебните производства по обжалване на издаденото НП пред районния и административния съд дружеството е било представлявано от адвокат, като за процесуалното представителство пред районния съд е сключен договор за правна помощ от 12.02.2019 г. и уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., реално заплатено в брой при подписване на договора. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР 1 от 15.03.2017 г. по тълк.д. 2/2016 г. на ВАС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АССГ е уважил предявения от Джордан 90 ООД иск и е осъдил АПИ да заплати на ищеца на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 400 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, като е присъдил в полза на ищеца сторените от него в исковото производство съдебни разноски в размер на 325 лв. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платена сума за адвокатско възнаграждение може да се претендира като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, към момента на провеждане на съдебното производство е липсвала изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатено за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар и държавна такса са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ответникът по касация в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т.д. 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Правилно и обосновано административният съд е стигнал до извод, че договорът за правна помощ е частен свидетелстващ документ, който при липсата на основания, поставящи под съмнение доказателствената му стойност, следва да бъде ценен, като достоверен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и същия договор. Налице са всички предпоставки по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за удовлетворяване на исковата претенция, основана на твърдение за имуществени вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 лв., за които е представен договор за правна защита и съдействие от 23.01.2021 г., в който е отразено, че договорената сума е изплатена изцяло и в брой. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение