Решение № 363 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 887/2010 г.

Решение № 363 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 887/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Г. Г. от [населено място], обл. М., чрез процесуалния му представител адв. Н. В., против въззивното решение без номер от 18 февруари 2010 г., постановено по в. гр. д. № 351 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г., в частта му, с която е потвърдено решение без номер от 9 март 2009 г., постановено по гр. д. № 264 по описа на районният съд в [населено място] за 2008 г. за разваляне на договор за покупко-продажба от 10 юли 2007 г., сключен между касатора и "А. ф. " А., за нива - имот № * от 28 декара в м. "В. " в землището на [населено място], обл. М., нотариалният акт е отменен и касаторът е осъден да заплати на дружеството платената цена, необходимите разноски за имота и разноските по делото. К. контрол е допуснат с определение № 527 от 7 април 2011 г. поради изложеното твърдение за недопустимост на атакуваното решение. Касаторът сочи, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото на исковата молба липсва подпис на ищеца, който пропуск не е отстранен в първата инстанция, както и във втората; правото на иск е ненадлежно упражнено, поради което и решенията на съдилищата са недопустими; процесуалният представител на ищеца е упълномощен от лице, което не е негов представител и този недостатък не е отстранен в първата и втората инстанция и извършените процесуални действия са невалидни, поради което решенията на съдилищата са недопустими. Ответникът "А. ф. " А., със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Й., чрез процесуалния му представител адв. Р. М., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че оплакването за ненадлежното упражняване на правото на иск се прави за първи път в касационната жалба, без това да е наведено във въззивната инстанция и без исковата молба да е оставяна без движение; за пръв път в касационната жалба се прави оплакване за ненадлежно упълномощаване, а и изпълнителният директор, подписал пълномощното, е вписан в Търговския регистър три дена след образуването на делото; касаторът не е представил отговор на исковата молба. Изрично се заявява потвърждаване на действията, извършени от предишния изпълнителен директор, както и на действията на адв. М.. Относимите обстоятелства са следните: Предявен е иск по реда на чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД от страна на ответника в касационното производство. В исковата молба е записан като представляващ дружеството О. Й. К. и исковата молба не е подписана. Касаторът - ответник по иска, не представил отговор по реда на чл. 131 ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че искът е процесуално недопустим и ръкописно е добавено, че няма подпис на исковата молба. Въззивният съд не е обсъждал наведените възражения за недопустимост на иска, но приел, че решението е валидно и допустимо. Възникването на исковия процес е обусловено от надлежното упражняване на правото на иск чрез редовното му предявяване. Законът изисква исковата молба да е писмена, като част от задължителното й съдържание е подписът на ищеца - чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК. Подписът на ищеца заявява волята му да се търси съответната защита и така се завършва волеизявлението, отправено към съда, да бъде разрешен правен спор. Липсата на подпис прави волеизявлението нередовно, което налага оставянето на исковата молба без движение - чл. 129, ал. 2 ГПК. За наличието на предписаното от закона съдържание на исковата молба съдът следи служебно. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 17 юли 2001 г. на ОСГК по гр. д. № 1/2001, неизгубила значението си и при действието на ГПК от 2007 г., когато за първи път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания към ищеца да ги отстрани, като при неизпълнение на указанията първоинстанционното решение се обезсилва. Касационната жалба е основателна. Безспорно в процесния случай липсва подпис под исковата молба, което е убягнало от вниманието на първоинстанционния съд. Въззивният съд не се е занимал с посочения във въззивната жалба недостатък. При това положение атакуваното въззивно решение следва да се обезсили и делото - да се върне на друг състав на въззивния съд за осъществяване на съответните процесуални действия. След евентуалното отстраняване на посочения недостатък, въззивният съд следва да подложи на преценка и направеното от ищеца потвърждаване на действията, извършени от предишния изпълнителен директор, както и на действията на адв. М.. По искането за разноски, сторено от касатора, ще се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС