Решение № 382 от 13.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1870/2011 г.

Решение № 382 от 13.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1870/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на чл. 423 от НПК. Върховният касационен съд е сезиран от Плевенския окръжен прокурор, който е изпратил по компетентност, адресирана до него молба за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 305/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд от осъдения З. С. С.. В молбата си С. твърди, че неправилно производството е протекло в негово отсъствие, с което той е бил лишен от правото да се защитава по обвинението описано в обвинителния акт и да представя доказателства, включително и да оспорва гласни доказателства, като по-конкретно се позовава на обясненията на другия подсъдим по същото дело - С. Е. и на свидетелските показания на В. И.. По същата молба, в частта й, в която осъденият твърди, че някои от доказателствата /посочените обяснения на подсъдим и свидетелски показания/ върху които се основава присъдата са неистински, се е произнесъл първоначално сезираният на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК Плевенски окръжен прокурор, с постановление за отказ да се направи предложение за възобновяване на същото наказателно производство. Искането на осъдения С., в останалата част, с правно основание по чл. 423 от НПК е процесуално допустимо, тъй като е постъпило в деловодството на ВКС в предвидения в чл. 423, ал. 1 от НПК шестмесечен срок, от узнаване от молителя за осъждането му. Последният е задържан от българските гранични власти на 26.01.2011 г., а молбата е входирана в Плевенския окръжен съд на 4.05.20011 г.. Пред касационната инстанция осъденият С. се явява лично. Представлява го служебно назначеният защитник - адвокат Б. Т. от САК, която пледира за уважаване на искането за възобновяване на наказателното производство, с позоваване на изложените от осъдения съображения в саморъчно изготвената молба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, поради това, че молителят лично, на 13.05.2009 г., е получил обвинителния акт, въз основа на който е образувано наказателното производство по н о х д № 305/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд. С това е бил известен за датата на насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и за обвинението по което следва да се защитава. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 305/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд е неоснователно. С присъда № 104/7.12.2009 г. по н о х д № 305/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд, осъдените С. А. и З. С. са били признати за виновни в това, че на 3.10.2005 г. в [населено място], след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство, а за С. и при условията на опасен рецидив, са отнели движими вещи, които не са били под постоянен надзор, без съгласието на собственика им, на обща стойност 673,58 лева- прест. по чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК за осъдения А. и по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК за осъдения С.. Наложено им е наказание лишаване от свобода, на първия - три години, а на жалбоподателя - шест години. Със същата присъда двамата осъдени са признати за виновни и в това, че на същата дата и място, в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство са повредили железен път № 1, в междугарие, където влаковете се движат обичайно с 95 км/ч, с което са създали опасност за живота и здравето на голям брои пътници и служители на Б. - прест. по чл. 340, ал. 1, пр. 1 ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Наложено им е наказание както следва - на осъдения А. - три години и шест месеца лишаване от свобода /на основание чл. 23 от НК, общо наказание в същия размер, при строг първоначален режим за изтърпяване/; на осъдения и жалбоподател С. - осем години лишаване от свобода /на основание чл. 23 от НК общото наказание е определено в размер на осем години, при строг първоначален режим на изтърпяване. За двамата осъдени е постановено наказанията да бъдат изтърпяни в затвор. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото. При проверката по делото се установи, от една страна, че на 13.05.2009 г. осъденият С. лично е получил призовка за явяване като подсъдим в съдебно заседание пред Плевенския окръжен съд, с приложен към нея препис от обвинителния акт и указание да даде писмени възражения по него в седем дневен срок /вж. л. 11 от п-вото пред I инст./ В призовката е пропуснато да се впише информацията за призования подсъдим, уредена в новата ал. 4 от чл. 254 НПК /ДВ, бр. 109/2008 г., в сила от 27.12.2008 г./ относно това, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от същия кодекс, т. е. по реда на "задочното производство. " От друга страна бе установено, че след личното получаване на информацията за насрочване на делото и обвинителния акт, в който е описано деянието за което е изправен пред съда, осъденият се укрил от правораздавателните органи и въпреки щателното издирване не бил открит. При това положение, първостепенният съд, разгледал делото в негово отсъствие, в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 3, б. "в" от НПК /със ЗИДНПК обн. в ДВ бр. 32/2010 г. т. 3 става т. 4/, която допуска разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, когато той е редовно призован и не е посочил уважителна причина за неявяването си. При това положение и съгласно практиката на ЕСПЧ, относно правото на подсъдимия да участва лично в производството като гаранция за справедлив процес /вж съобразителната част на решение Kolozza v. Italy A 76,F. C. B и др./ задочното производство е съобразено с правилата по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС, когато фактите по делото сочат на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да организира защитата си. В настоящия случай, подсъдимият сам, съзнателно се е отклонил от участие в процеса, тъй като не е посочил уважителна причина за неявяването си пред Плевенския окръжен съд и се е укрил. Постоянната практика на ВКС, също е възприела тези критерии при преценката по основателността на исканията за възобновяване на наказателните производства от задочно осъдени. Поради изложените конкретни данни за поведението на осъдения С. след получаването на обвинителния акт и узнаване датата на откритото съдебно заседание по делото, настоящият състав намери, че липсва основание за удовлетворяване на искането му за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената срещу него присъда цитирана по-горе. Ето защо, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение