Решение № 3130 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 227/2018 г.

Решение № 3130 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 227/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД - гр. С. срещу решение № 1973/17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2491/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П. с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ № 40/14.08.2017 г. на директора на дирекция "Планове и разрешителни" в качеството на заместващ директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за определена такса за водовземане в размер на 28 570 лв. за период от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. и лихви – 8 201, 75 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопоризводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че източените води по правото на водовземане от р. С., източно от с. Ч., О. К. с цел напояване за периода 2012 г. – 2015 г. са 28570000 куб. м. с твърдения, че загубите по съоръженията на напоителната система са много големи и до крайния потребител достига изключително малък процент от иззетите количества. В касационната жалба са описани и факторите, на които се дължат загубите по съоръженията, както и че при подаване на по-малки водни количества няма да имат възможност да удовлетворят всички водоползватели. Относно техническото състояние на канал – Р Климентина касаторът излага твърдения, че то е незадоволителното, поради което малка част от източените водни маси се използва за напояване. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на АУПДВ за определената такса водоползване за процесния период. Ответникът по касация директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П. в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като предвид чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) таксата се определя на база отнетия обем, а не фактурираните от касационния жалбоподател на водоползвателите за напояване, като в тази връзка се цитират решения на ВАС по сходни казуси – по адм. дела № 219/2018 г., № 5381/2016 г., № 10803/2014 г. и № 2025/2014 г. на ВАС. В. административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно в оспорения от "Напоителни системи" ЕАД АУПДВ № 40/14.08.2017 г. е определена такса за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ за правото на използване на повърхностни води. Според съда административният орган е съобразил акта си с разпоредбите на чл. 39, ал. 1 и чл. 40, т. 1 от Наредбата за водовземните съоръжения за повърхностни води, които се оборудват с одобрени от закона за измерванията измервателни устройства за измерване на ползваните водни обеми, върху които титулярът на разрешителното следва да извършва собствен мониторинг, който при водовземане от реки включва измерване на ползвания воден обем. Първоинстанционният съд се е позовал и на чл. 8, ал. 1 от Тарифа за определяне на таксите за водовземане, за използване на воден обем и замърсяване, в която е дефинирана формула, по която се изчислява процесната такса и е приел, че административният орган правилно я е изчислил, съотв. определил. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е приложил относимите разпоредби на чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗВ и на чл. 3 от Тарифата за определяне на таксите за водовземане, за използване на воден обем и замърсяване (отм.); , но действаща за процесния период. Правилно първоинстанционният съд е приел, че определената такса за внасяне за водовземане е законосъобразно определена от административния орган, издал АУПДВ – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" предвид, че законодателят нормативно е определил размера на таксата, която се изчислява по определена формула по чл. 8 от цитираната тарифа, към която препраща чл. 194, ал. 6 ЗВ. Според нея таксата за водовземане от повърхностни води, които използва жалбоподателя се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 10 (изчислена в лв. /куб. м), а W - размерът на разрешения годишен воден обем в куб. м. По този начин е изчислена и процесната такса въз основа на показанията на измервателното устройство предвид представените от дружеството справки за ежемесечното отчитане на водния баланс. В годишната такса според чл. 194, ал. 2 ЗВ във връзка с дефинирането на понятието "водовземане" в § 1, т. 7 от ДР на ЗВ се включва цялото количество иззета вода, а не реално ползваните от крайните потребители количества, затова и неоснователно е оплакването, че тази такса се дължи само за реално потребеното и подадено към водоползвателите количество вода за напояване. В този смисъл неоснователно в касационната жалба се сочи, че върху неоползотвореното количество вода не се дължи такса, което не се споделя от настоящия касационен състав, тъй като не намира опора в чл. 194 и чл. 195 б, ал. 2 ЗВ. Без правно значение за определяне на таксата за водоползване са и оплакванията на касатора влиянието на атмосферните процеси и дългогодишната експлоатация на съоръженията и техническото състояние на канала, което според него е било незадоволително. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби, спазил е съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка е изградил и правните си изводи, поради което съдебният му акт е и обоснован. След като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение