Решение № 4759 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2011 г.

Решение № 4759 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Рани Абдулбаки Абас, лице без гражданство и държава по произход Сирия, срещу решение № 14519 от 29.11.2010 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 16606 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд. С него жалбата му срещу решение № 551 от 13.11.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че съдът е възприел безкритично становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на исканата закрила, но не е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства и не е обосновал собствен извод относно наличието или липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Поддържа се освен това, че от приложените справки на дирекция "Международна дейност" и "Международна дейност и европейски бежански фонд" не може да се установи дали ситуацията в Сирия е сигурна за жалбоподателя и дали там ще бъдат спазвани човешките му права и свободи. Напротив справките сочат, че в Сирия съществува проблем с кюрдите без гражданство, които само заради етническия си произход не притежават документи за самоличност, както и са лишени от редица човешки права като правото на свободно придвижване, избирателни права и др. По така изложените съображения касационният жалбоподател моли да се отмени решението на съда. Ответната страна - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, в съдебно заседание се представлява от юрк. Кулинова, която взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че решението на тричленния състав на ВАС е законосъобразно, правилно и надлежно мотивирано. Съдът правилно е оценил като недостоверни, както твърденията на жалбоподателя по отношение на липсата му на гражданство, така и тези за участие в стачки и опасност от арести в тази връзка. В съдебното решение е обсъдена обстановката в Сирия и правилно е констатирано, че там кюрдите не са преследвани само поради принадлежността им към тази етническа група. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на съда, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Счита, че не са допуснати твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Макар по част от доводите на жалбоподателя да е развил пестеливи мотиви, съдът е обсъдил най-съществените правнозначими факти и е направил верни изводи относно основанията по чл. 8 и чл. 9. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е бил сезиран с жалба от Рани Абдулбаки Абас, лице без гражданство и държава по произход Сирия, срещу решение № 551 от 13.11.2009 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 8 и 9 ЗУБ. Съдът е приел, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В рамките на административното производство е проведено интервю с кандидата, към преписката са приобщени справки за обстановката в страната по произход - 2 бр. справки на дирекция "Международна дейност" вх. № 558/23.02.2009 г. и вх. № 586/24.02.2009 г., както и 2 бр. справки на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" вх. № 2812/24.09.2009 г. и вх. № 2316/05.08.2009 г. Всички тези доказателства, както и сочените от чужденеца мотиви за търсената закрила са подробно обсъдени от административния орган, който е достигнал до извод за липса на достоверна бежанска история, обосноваваща основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е възприел изцяло мотивите на административния акт и по отношение липсата на основания за предоставяне на исканата закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Законосъобразни са изводите на тричленния състав на ВАС, че по отношение на чужденеца не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Изтъкнатите от заявителя причини, обосноваващи основателен страх от преследване в държавата му по произход, не са подкрепени от безспорни доказателства. Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода поради етническата му принадлежност се опровергават от разказаната бежанска история, която основателно е приета за недостоверна. На първо място не е безспорно установено, че чужденецът е със статут на лице без гражданство. Съгласно приложено писмо от МВнР на РБ на два пъти (през 1999 и 2006 г.) той е подавал молба за виза, като и двата пъти му е отказано поради деклариране на неверни данни, което означава, че е разполагал с паспорт. Освен това пред административния орган той се легитимира с документ за самоличност, а също така твърди, че има и свидетелство за раждане. Такива документи за самоличност не се издават на сирийците без гражданство - мактумени, а именно като такъв се определя настоящият заявител за статут. Но дори и същият да е без гражданство, този факт сам по себе си не е основание за предоставяне на исканата закрила. Основателно са приети за недостоверни и твърденията му, че е участвал в протестни действия през 2009 г. срещу президентски указ, забраняващ на сирийци без гражданство да работят "на частно", тъй като в наличните информационни източници няма данни за такъв указ, нито за протести на кюрди в тази връзка. Всички тези противоречия са обсъдени от тричленния състав на ВАС, а също така и данните от информационните източници (справка вх. № 558/23.02.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ), според които в Сирия няма народностна или религиозна група, принадлежността към която да се преследва от държавата, което се отнася и за лицата от кюрдската националност. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на ВАС и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Няма доказателства, че той е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. След твърдяния арест през 2007 г., чужденецът е освободен поради липса на доказателства. През 2008 г е разпитван и третиран като свидетел. Наличните информационни източници за обстановката в Сирия не подкрепят твърденията му, че при евентуално завръщане в Сирия полицията ще го арестува за участие в стачка, проведена през април 2009 г. Не се установява срещу него да са били предприети действия от официалните власти или от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Административният орган е изследвал и предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Видно от представената официална справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, няма данни, че обстановката в Сирия застрашава конкретната личност, т. е. в държавата си тя да е изложена на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ - "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Предвид липсата на въоръжен конфликт в Сирия, както и наличие на тежки и лични посегателства в тази връзка, правилно административният орган е отказал статут и на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия