Решение № 6974 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2013 г.

Решение № 6974 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Джес Травъл" ООД, представлявано от адв. Михайлов, против решение № 11/21.01.13 г. по адм. д. № 547/12 г. по описа на Административен съд-Добрич с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Североизточен район, представляван от юрк. Грозданов, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване с молба първоинстанционното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна / чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на касатора "Джес Травъл" ООД в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СИР-126/16.07.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Североизточен район е наредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "едноетажна дървена постройка", пета категория, находящ се поземлен имот /ПИ/ 83017.506.100 по кадастралната карта /КК/ на гр. Шабла, урегулиран в УПИ V, кв. 1 по подробния устройствен план /ПУП/ на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла, собственост на оспорващия. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено. При липса на спор относно характеристиката на сградата като строеж и извършването й без строителни книжа, първоинстационният съд е приел, че строежът не е търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, въз основа на което е възприел решаващ правен извод за законосъобразност на административния акт, разпореждащ премахването му като незаконен. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните и правилно приложение на материалния закон. Безспорно установено е, че сградата представлява обект, попадащ в определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ и е построена преди 07.04.1987 г. без строителни книжа. С оглед периода на извършване на строителството данните относно приложението на § 16, ал. 1 ПРЗУТ определят строежа като такъв извън категорията "търпими строежи", тъй като е извършен без градоустройствена основа и одобрени по предвидения в закона ред строителни книжа, а по действащия ПУП, одобрен през 2004 г., не попада в площта, определена от линията на застрояване на УПИ V, кв. 1, отреден за ПИ 83017.506.100, което го определя като недопустим по това градоустройствено предвиждане. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ предвижда търпимост на незаконен строеж, извършен до 07.04.1987 г., при наличието на две комулативни предпоставки - допустимост по градоустройствените планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. И в двете хипотези на цитираната разпоредба, търпимостта на незаконния строеж се определя от съответствието му с действащия градоустрйствен план и правилата и нормативите, предвид което липсата на градоустройствен план изключва съответствието на строежа с техническите правила и нормативи. Обстоятелството, че незаконният строеж е придобит от държавата е ирелевантно, тъй като всеки правен субект следва да упражнява правата си в гражданския оборот с грижата на добър стопанин. Действително, в обжалваната заповед административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗУТ, вместо на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Визираната неточност сочи на техническа грешка, тъй като в текста на административния акт са обсъдени параметрите по приложимата разпоредба на чл. 35, ал. 2 ЗУТ, от което следва, че правото на защита на адресата на заповедта в производството по издаването й, не са нарушени, а съдебното решение, с което този довод за незаконосъобразност на заповедта не е възприет, се явява правилно. С оглед изложеното, основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение липсват, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение