Решение № 10897 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12349/2015 г.

Решение № 10897 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12349/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисията), представлявана от председателя Е. К. К., против Решение № 75 от 06.01.2015 г. постановено по адм. дело № 8070 от 2014 г. на Административен съд София- град (АССГ) с доводи за необоснованост и неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговото обезсилване като недопустимо и алтернативно- отмяната му като неправилно. Ответниците Ж. Т. Д. и Б. Т. Д., чрез пълномощника адв. Янков, молят съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за недопустимост, алтернативно- за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 2-373 от 08.07.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена принадлежност на Т. Д. Г. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентния колегиален административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. При анализа на събраните в хода на производството доказателства, преценени в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, съдът е достигнал до извода, че в случая не са налице законово изискуемите предпоставки за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на Т. Д. Г. В мотивите си съдът подробно е обсъдил приобщения писмен доказателствен материал и е направил извод, че при издаване на решението Комисията е нарушила процесуалните правила, което е довело и до нарушаване на материалноправните разпоредби. Комисията е обявила принадлежност на оспорващия към ДС, без да изложи конкретни мотиви защо и въз основа на какво е приела за установено, че оспорващият е бил секретен сътрудник, като на своето заседание Комисията само е цитирала документите, въз основа, на които е обявила принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, без да извърши оценка, да анализира доказателствата и без да изложи конкретни мотиви - защо и въз основа на какво приема за установено, че лицето е било секретен сътрудник. Тази липса на анализ на доказателствата и липсата на мотиви в самото решение, според съда е довело до незаконосъобразност на издаденото решение и постановяването му и в нарушение на материалноправните разпоредби. Единствено което е установила Комисията е наличие на документи, но не и съпричастност на лицето към дейност като секретен сътрудник. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил правни изводи в противоречие с материалния закон, трайно установената съдебна практика и целта на закона. Преди всичко следва да се посочи, че неоснователно касаторът поддържа становище за недопустимост на обжалваното решение. Правният интерес на жалбоподателките следва от разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 от закона, според които всеки има право: 1. на достъп до информацията, събирана за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен включително в органите по чл. 1; 2. да поиска да бъде извършена проверка за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен включително за установяване на принадлежност към органите по чл. 1. След като законодателят не е ограничил достъпа до информацията, предмет на специалния закон, лично до лицата, чиято потенциална принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА може да бъде установена, налага се извода, че правото на жалба срещу акта по чл. 31, ал. 8, пр. последно от закона не е лично потестативно право на лицето, а същото възниква и в патримониума на кръга субекти, по отношение на които законодателят е признал правото да търсят достъп до горепосочената информация. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби, не може да бъде споделено становището на касатора, че актът на комисията може да бъде обжалван единствено от лицето, за което се отнася решението. Нещо повече, несъстоятелността на тезата на касатора може да бъде извлечена и от факта, че самото производство пред административния орган е било проведено по заявление на наследник на Т. Д. Г., който е починал на 17.06.2004 г., а решението, с което е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е издадено на 08.07.2014 г., т. е. след датата на смъртта на лицето. Така, макар противно на приетото от съда, че незаконосъобразността на акта следва и от обстоятелството, че е издаден оп отношение на починало лице (доколкото законът не въвежда изрично ограничение установяването по този специален закон да може да бъде проведено само по отношение на живи лица), настоящият състав счита, че не може да бъде отречено правото на наследниците на Т. Г. да оспорят пред съд административния акт, с който е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Макар и допустимо, обаче, решението е неправилно. Основателни са останалите оплаквания, релевирани в касационната жалба досежно материалната незаконосъобразност и необосноваността на постановения акт. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, за което е направено предложение за награждаване, към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й визирани в закона се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. В настоящият случай принадлежността на Т. Д. Г. към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на секретен сътрудник- ГЩ на БНА, е установена с налични документи посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Тези писмени доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Неправилни са изводите на първостепенният съд, относно липсата на анализ на доказателствата и липсата на мотиви в решението на Комисията. Както се посочи по-горе Комисията само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, неизчерпателно посочени в чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масиви законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето. Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация. Не се споделят и изводите за допуснато нарушение на чл. 9, т. 1 от закона. Съгласно тази разпоредба при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично разписано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от закона, а редът за това е разписан в Глава трета на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Комисията не разполага с възможността да преценява и да излага мотиви, дали откритите документи за дадено лице са недостатъчни, както се посочи по-горе в мотивите на решението. Не може по силата на тълкуването да се вменяват задължения на административния орган, които не са разписани от закона. По силата на закона - чл. 29, ал. 2, поставяща изисквания относно съдържанието на решението, при наличие дори на един документ, комисията следва да издаде решение и да обяви принадлежност. Като е приел оспорвания административен акт за незаконосъобразен и го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,