Решение № 533 от 12.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 567/2009 г.

Решение № 533 от 12.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 567/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов Осъденият К. Д. Т. е отправил на 29 юли 2009 г. искане по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) за проверка на осъждането му от съдилищата в Монтана - районен и окръжен, съответно като първа и втора инстанция. Първоинстанционният съд е издал присъда от 23 март 2009 г. по нохд № 308/2007 г., с която е наложил на Т. наказание 1 г. лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок и обществено порицание за извършено на 4 януари 2002 г. набедяване на Е. Р. Д. - престъпление по чл. 286, ал. 1 НК; уважен е частично - за 2 000 лева, предявеният от Д. граждански иск за неимуществени щети в размер на 10 000 лева. Второинстанционният (въззивен) съд с решението си от 12 юни 2009 г. по внохд № 71/2009 г. е потвърдил присъдата в наказателната й част, а в гражданската я изменил, намалявайки присъденото обезщетение на 1 000 лева. Решението е влязло в сила, тъй като не подлежи на обжалване и протестиране. В отправеното искане за възобновяване на делото са изложени доводи, които авторът му е отнесъл към основанията по т. 3 и 5 на чл. 422 НПК и към възможността делото да бъде върнато за ново разглеждане. Искането е поддържано и в съдебното заседание, а участващият прокурор го преценява като неоснователно; частният обвинител и граждански ищец е изразил само писмено становището си за отхвърляне на искането. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно без да е необходимо да бъде обсъждана сега основателността на изложеното в негова подкрепа. Причината за този изход на делото стои в конституционното задължение на ВКС да "осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища" (чл. 124 от Конституцията на РБ), а изпълнението на това задължение по отношение на някои нарушения на законите не изисква непременно инициатива от страните по делото. Между нарушенията, за които в практиката на ВКС и в теорията се приема за допустимо да бъдат отстранявани и по почин на самия съд, е и нарушението на процесуалните правила, определящи законността по смисъла на чл. 29 НПК на съдебния състав. В случая въззивното решение по делото е постановено с участието на съдията Костадин Живков, за който след служебна справка бе установено, че е съпруг на съдията Таня Живкова, която пък е взела участие в определението на окръжния съд, приложено на л. 184 от досъдебното производство, издадено по реда на чл. 243, ал. 7 НПК. Определението е от 15 май 2007 г. по вчнд № 394/2006 г. и с него са отменени определението на районния съд и потвърденото с него прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство за същото престъпление, за което впоследствие е осъден Кр. Т. При това положение, след като за съдията Т. Живкова е съществувала пречката за по-нататъшно участие по делото, предвидена в чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "в" НПК (изрично - за прекратяването на наказателното производство, но същият предмет има и отмененото прекратяване, и то независимо в коя съдебна инстанция), същата пречка е съществувала и за съдията К. Живков (арг. от т. 7 на цитирания чл. 29). При новото разглеждане на делото в ОС - Монтана (арг. и от чл. 426, във вр. с чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК) следва, разбира се, да се имат предвид и възраженията, които подсъдимият (вече) Кр. Т. е направил (сега) в производството пред ВКС. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, съставът на I наказателно отделение