Решение № 5264 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2018 г.

Решение № 5264 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на "Силур 2000" ЕООД, гр. С. за отмяна на влязло в сила Решение № 5674/17.08.2016 г., постановено по адм. дело № 2705/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, оставено в сила с Решение № 12060 от 11.10.2017 г. по адм. дело № 12537/2016 г. на ВАС. В искането се твърди, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на горепосоченото решение поради откриване на нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Поддържа се, че вследствие на нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в касационното производство и не е била надлежно представлявана. Сочи, че е упълномощил процесуалните представители само за производството пред АССГ, поради което той не е представляван надлежно от тях пред ВАС. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в искането и моли съда да отмени влязлото в сила горепосочено решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по искането - Директорът на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, изразява становище за неговата неоснователност. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира, че искането за отмяна е подадено в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. След преценка на относимостта на сочените в искането обстоятелства и писмени доказателства, настоящият петчленен състав на ВАС намира, че те не могат да се квалифицират като нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Изисканите от първоинстанционния съд с протоколно определение от 26.05.2015 г. ревизионен акт и преписката му по издаването му, както и РА и РД на доставчиците на ревизирания, от една страна са били известни на искателя при решаването на делото, а от друга - не са от съществено значение за спора. Адресат на първия РА е именно "Силур 2000- ЕООД", като по негова жалба той е отменен от решаващия орган, като в изпълнение на това решение е образувана процесното повторно ревизионно производство. Както констатациите в този отменен РА, така и в РД и РА на доставчиците са ирелевантни за изводите на експерта по проведената ССчЕ, с оглед на което съобразяването им не би могло да е от решаващо значение за изготвеното заключение. Аналогично, изисканите от съда РД и РА, издадени на доставчиците на ревизирания, не би могло да рефлектира върху крайната воля на решаващия състав, тъй като дори и да бе установено, че с тях не е извършена корекция на декларирания от доставчиците данък по спорните доставки, то това не е основание да се признае на получателя претендираното данъчно предимство. Липсата на такава корелация е изрично посочена от СЕС в тълкувателно приложимото Решение от 31.01.2013 г. по дело С-642/11, съобразно което "данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. Само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка". Ето защо, освен, че сочените с искането доказателства не са нови, те не са и от съществено значение за делото, поради което не е налице заявеното основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Същият краен извод следва и спрямо другото заявено основание по чл. 239, т. 5 АПК. Противно на доводите в искането, съобразно представеното пред АССГ пълномощно, " Силур 2000" ЕООД е предоставил мандат на двамата адвокати да го представляват по делото. В него не е уговорено, че пълномощното важи само пред АССГ, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Визираната норма предвижда, че пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случая друго не е уговорено, поради което като са депозирали касационната жалба от името на "Силур 2000" ЕООД, били са редовно призовани за насроченото о. с. з. и по време на провеждането му ефективно са представлявали дружеството, упълномощените адвокати са имали представителна власт спрямо упълномощителя. Същият е бил надлежно представляван през касационната инстанция и не е бил лишен от възможност да участва в делото в следствие на нарушаване на съответните правила, с оглед на което не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Неговата неустановеност мотивира настоящия състав да приеме, че искането за отмяна на Решение № 5674/17.08.2016 г., постановено по адм. дело № 2705/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, оставено в сила с Решение № 12060 от 11.10.2017 г. по адм. дело № 12537/2016 г. на ВАС е неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия