Решение № 9255 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13854/2017 г.

Решение № 9255 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13854/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Х. И., гражданин на Ирак, чрез адв. С. М., срещу Решение № 5893 от 20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 7695 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2017 г., първо отделение, 19 състав. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 12542 от 20.06.2017 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на З. Х. И.. Предвид изложеното в касационната жалба, следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд не е съобразил, че от събраните по делото доказателства и от проведеното с И. интервю се установява наличието на основателно опасение за неговото преследване в Ирак и поставяне на живота му в опасност. Неправилна била и направената от съда преценка, че в страната по произход на И. има условия за сравнително безопасен и нормален живот. Наред с това, съдът не обсъдил писмото от ДАНС, видно от което не се възразява на касационния жалбоподател да бъде предоставена закрила в България. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от адвокат Минкова, която от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение на остане в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата в частта срещу отказа за предоставяне на статут на бежанец, съдът приел, че И. не е доказал, че при завръщане в Ирак животът му ще бъде поставен в опасност. Съобразил е, че той не е имал проблеми нито с официалните власти, нито с групи, стоящи извън контрола на правителството, при което животът му да е поставян в опасност. Взел предвид също така липсата на данни И. да е бил арестуван или заплашван във връзка с изразяване на своята позиция или заради своята раса, религия или етническа принадлежност. Като взел предвид изнесената информация в приложената по делото справка относно страната на произход на И. и по - специално обстановката в управляваните от регионалното правителство на Кюрдистан северни провинции, съдът направил извод, че в случай на завръщане в Ирак, И. би могъл сравнително спокойно да достигне до територията на Кюрдистан и да се установи там, независимо от твърденията за липса на работа. Приел също така, че причините И. да напусне И. К. са с генезис, изключващ предоставянето и на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Позовал се в тази връзка на казаното от лицето по време на интервюто, че основната причина за напускането на Ирак е желанието му да достигне до Германия, за да има по - добър живот. По така изложените съображения съдът отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Направеният от първоинстанционния съд извод, че за И. не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут е обоснован на представените по делото доказателства, в съответствие е със закона и се споделя от настоящия състав. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че събраните по делото доказателства и казаното по време на проведеното с него интервю води на извод за наличие на основателно опасение за преследването му в Ирак и поставяне на живота му в опасност. Обоснована и в съответствие със закона е преценката на състава на АССГ, че бежанската история на кандидата за закрила не съдържа факти, които сочат на необходимост от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не може да се направи извод, че по отношение на лицето е осъществено преследване, поради което да не може да се завърне в Ирак и по - конкретно в И. К.. От казаното по време на проведеното интервю се установява, че И., който е роден на ****г., се оплаквал от липсата грижа за него и брат му Кован от негови роднини, както и от липсата на пари за заплати, но посоченото не може да обоснове извод за наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила на лицето. Касае се за икономически причини за напускането на Ирак, свързани със ситуацията, в която попаднали И. и брат му след смъртта на техните родители и със спиране на парите за бюджета на местното правителство от централната власт в Багдад, които стоят извън приложното поле на ЗУБ. Като такива не могат да бъдат разгледани и проблемите със семейството и по - конкретно с неговия чичо, за които И. е разказал по време на интервюто. Наред с това, от представената справка относно положението в Ирак и по - специално в И. К. не се установява ситуация на безогледно насилие, вследствие на което само поради присъствието си на територията там И. би бил подложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Доказателства в обратната насока по делото не са ангажирани от него в касационното производство. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на писмото от ДАНС, доколкото направеното там изявление е относимо само в случай, че се установи наличието на предпоставките за предоставяне на закрила по ЗУБ, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл не е налице допуснато от състава на АССГ съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на посоченото становище. Предвид изложеното, при отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила и при липсата на допуснати от състава на АССГ нарушения, представляващи касационни основания, следва да се приеме, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на И. е правилно, и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение