Решение № 166 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 89/2010 г.

Решение № 166 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 89/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по реда на чл. 419 и сл. от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 136/09 г. по описа на ОС-Кърджали и отмяна на постановеното по него определение от 9.09.2009 г., с което е извършено групиране на наказанията, наложени на С. Х. М.

В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при определяне на съвкупността, досежно наличните осъждания на М. Също така, се сочи, че определението е постановено от незаконен съдебен състав, което е съществено процесуално нарушение и абсолютно основание за отмяна на атакувания акт.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено.

Защитникът на осъдения намира искането за частично основателно. Изразява становище, че неправилно е извършено групирането, като в съвкупността не са включени две от присъдите. Също така, счита, че атакуваното определение подлежи на отмяна, като делото бъде изпратено за ново разглеждане от компетентния съд, а именно РС - Момчилград.

Осъденият С. М., редовно призован, не се явява и не изразява личното си становище по искането за възобновяване.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

С определение от 9.09.2009 г., постановено по чнд № 136/09 г., Кърджалийският окръжен съд, е извършил кумулиране на наказанията, наложени на С. Х. М. със съответните влезли в сила присъди, както следва:

• на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК е групирал наказанията, наложени по нохд № 27/97 г. на РС - Кърджали - осем месеца лишаване от свобода, по нохд № 81/97 г. на РС - Кърджали - една година лишаване от свобода, по нохд № 527/97 г. на РС - Кърджали - три години лишаване от свобода и по нохд № 262/04 г. по описа на РС - Кърджали - една година лишаване от свобода, като е определил едно общо и най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване;

• постановено е отделно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, определено по чнд № 78/08 г. от ОС - Кърджали.

Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК подсъдността за определяне на общо наказание при наличието на няколко влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е в зависимост от това кой от тях е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Данните от свидетелството за съдимост на осъдения М., така както са отразени и в искането на Главния прокурор сочат, че последната влязла в сила присъда е на РС-Момчилград, постановена по нохд № 199/06 г., с която е било наложено наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки, всяка за срок от осем месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото по 200 часа годишно, за срок от една година. Поради неизпълнение на пробационните мерки, с определение на ОС-Кърджали по чнд № 78/08 г., влязло в сила на 14.04.2008 г. наказанието пробация е било заменено с лишаване от свобода за срок от осем месеца. Това е сторено в производство по чл. 451-452 от НПК, което е сред особените производство и компетентният по чл. 452, ал. 1 от НПК окръжен съд има правомощия за произнасяне само по въпросите, касаещи замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода, при констатиране на съответните предпоставки. В производството по замяна, окръжният съд не е съд по налагане на наказание, нито по решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Ето защо, ОС-Кърджали незаконосъобразно се е произнесъл в производство по чл. 306 от НПК, инициирано по искане на прокуратурата за групиране на наказанията, тъй като компетентен по силата на чл. 39 от НПК е РС-Момчилград, постановил последната, влязла в сила присъда. Без значение е обстоятелството за относимостта на деянието по тази присъда към въпроса за съвкупността, в какъвто смисъл е и ТР № 3/09 г., т. 3 на ВКС. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено по своя характер и от категорията на абсолютните такива, поради което искането за възобновяване се явява основателно.

Основателно е искането на Главния прокурор и в останалата му част, а именно във връзка с допуснато нарушение на материалния закон. Независимо, че съдът е разполагал с данни за всички осъждания на М., в акта си не е обсъдил една от присъдите, а именно по нохд № 216/97 г. на РС-Кърджали, с която е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66 от НК изпълнението е било отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл само по посочените в предложението на прокуратурата четири присъди. Както обаче е известно, в производството по чл. 306 от НПК, съдът е задължен да събере данни са всички предходни осъждания на лицето и не е обвързан с параметрите на искането, с което е сезиран. Този пропуск може да бъде отстранен само след възобновяване на делото, но не и при ново произнасяне по реда на чл. 306 от НПК, съгласно ТР № 3/09 г. на ВКС.

При наличните данни за усложнена престъпна деятелност от страна на подсъдимия, съдът следва да се ръководи от общото правило за приложението на най-благоприятния за осъденото лице вариант - ППВС № 4/65 г., ТР № 3/09 г. на ОСНК на ВКС. Също така, е необходимо да се отбележи, че с групирането на наказанията по отделните присъди за деяния, извършени в съвкупност, отлагането на изтърпяването на наказанията изгубва своето самостоятелно правно значение и следва да се решава отново от съда, който прилага правилата за наказуемост при съвкупност. Въпросите, свързани с изпълнението на наказанията, също не са относими към материално-правните предпоставки на съвкупността.

При гореизложеното, настоящият съдебен състав, намери, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от компетентният по подсъдност съд, а именно РС-Момчилград. В рамките на новото произнасяне по реда на чл. 306 от НПК, съдът следва да приложи правилно материалния закон във връзка с групиране на наказанията по наличните осъждания на С. М.

Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение