Решение № 175 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1197/2011 г.

Решение № 175 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1197/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения В. И. П. за възобновяване на нохд 1101/2010 г. на РС-София на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК по съображения, че наказанието, с оглед чл. 2, ал. 2 от НК, следва да се определи по реда на чл. 55 от НК.

Искането е да се измени присъдата и наказанието намали с прилагане на чл. 55 от НК.

Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение.

ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира:

С присъда от 14.V. 2010 г. по нохд 1101/2010 г. на РС-София, в сила от 30.ХI. 2010 г. в производство по Глава ХХVII, чл. 371, т. 2 от НПК В. И. П. е признат за виновен и осъден за осем престъпления в реална съвкупност - блудства с осем деца - 4 момичета и 4 момчета, по чл. 149, ал. 1, предл. II-ро във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, като по отношение Ц. А. Ч. и чрез употреба на сила, поради което квалификацията на това деяние е по чл. 149, ал. 2 от НК, а за П. М. Мунтянов и при продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, на различни срокове лишаване от свобода - от 8 месеца до 3 години и 4 месеца за това по чл. 149, ал. 2 от НК; на основание чл. 23 НК му е наложено да изтърпи най-тежкото наказание 3 (три) години и 4 (четири) месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 1/2, така че то възлиза на 5 (пет) години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Деянията са извършени в София в периода 11.VI.2004 г. - 9.Х.2009 г.

С решение № 1237/30.ХI. 2010 г. по образуваното по жалба от подсъдимия, включително и с оплакванията по искането за възобновяване, внохд 3177/2010 г. на СГС присъдата е потвърдена.

Искането е постъпило в първоинстанционния съд на 21.II.2011 г., така че срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен.

Допустимо е и основателно.

Наказанията за всяко от престъпленията са определени в нарушение на нормата на чл. 2, ал. 2 от НК, което налага по реда на възобновяване на наказателните дела да се изменят влезлите в сила присъда и въззивно решение, като наложеното на осъдения В. И. П. наказание намали

Деянията, за които той е признат за виновен и осъден датират от 11.VI. 2004 г. и приключват на 9.Х.2009 г., а присъдата е в сила от 30.ХI. 2010 г. В този период има изменения на закона - и материалния, и процесуалния.

Новият НПК, в сила от 29.IV. 2006 г. въвежда съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция - Глава ХХVII, според която наказанието на признатия за виновен и осъден подсъдим се определя по реда на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.

Със ЗИДНК, обн. ДВ. бр. 27 от 10 април 2009 г., в сила от 14.IV.2009 г. е приет чл. 58а от НК и чл. 369а от НПК, като с последния се ограничава приложението на съкратеното съдебно следствие; прието е изменение на чл. 373, ал. 2 от НПК, с което препратката към чл. 55 от НК вече е към чл. 58а от НК, а той гласи: "Когато в производството по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55."; в Преходните и заключителни правила, § 65 е прието и че по неприключилите дела, по които съдът е взел решение за провеждане на предварително изслушване по чл. 372, ал. 4 от НПК, се прилага досегашният ред за определяне на наказанието по чл. 373, ал. 2 от НПК.

Със ЗИДНК, обн. ДВ. бр. 26 от 6 април 2010 г., в сила от 10.IV.2010 г. чл. 58а е изменен, както следва: чл. 58а (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.)

(1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.

(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.

(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

(5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11.

С § 55 от ЗИДНПК, обн. ДВ. бр. 32 от 27 април 2010 г., в сила от 28.V. 2010 г., чл. 369а от НПК се отменя.

При безспорното, че правилата за определяне на наказанието на признатия за виновен подсъдим са съществен елемент на материалното наказателно право, посочените изменения на НК в периода от извършване на престъплението до влизане в сила на присъдата, по силата на чл. 2, ал. 2 ат НК, налагат преценка кой е най-благоприятния за дееца закон за наказването му за всяко от извършените престъпления при проведеното съкратено съдебно следствие пред първата инстанция - Глава ХХVII, чл. 371, т. 2 от НПК, за всяко от тях.

Очевидно това е чл. 58а от НК в редакцията от ДВ. бр. 27 от 10 април 2009 г., който препраща към правилата по чл. 55 от НК, защото случаят е в хипотезата на "останалите случаи" - няма предвидени различни по вид наказания в санкциите на чл. 149, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 от НК и делото е разгледано и присъдата постановена при действие на процесуалната норма, която разрешава съкратеното съдебно следствие.

С оглед на това и след като приложението на закона е в полза на осъдения, по силата на чл. 425, ал., 1, т. 3 от НПК следва наказанията да се намалят от ВКС, като по съображенията на районния и градския съд са индивидуализирани до възможния законен максимум:

1. за престъплението на 11.VI.2004 г. по чл. 149, ал. 1 от НК спрямо Кр. В. И. при условията на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК на 11 месеца лишаване от свобода;

1. за престъплението на 24.ХI.2006 г. по чл. 149, ал. 2 от НК спрямо Цв. Ал. Ч. при условията на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК на 1 г. и 11 месеца лишаване от свобода;

1. за престъплението на 10.VI.2009 г. по чл. 149, ал. 1 от НК спрямо А. Д. Т. ри условията на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК на 11 месеца лишаване от свобода;

1. за престъплението на 11.VI.2009 г. по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК спрямо П. М. М при условията на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК на 11 месеца лишаване от свобода;

1. за престъплението на 20.VII.2009 г. по чл. 149, ал. 1 от НК спрямо К. В. П. при условията на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК на 11 месеца лишаване от свобода;

1. за престъплението на 24.VII.2009 г. по чл. 149, ал. 1 от НК спрямо М. Ф. Ш при условията на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК на 8 месеца лишаване от свобода (не повече от наложеното му до сега, защото производството е по негово искане и забраната за влошаване положението на обжалвалия - reformatio in pejus, е валидна);

1. за престъплението на 10.VIII.2009 г. по чл. 149, ал. 1 от НК спрямо М. Г. Р. при условията на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК на 11 месеца лишаване от свобода;

1. за престъплението на 9.Х.2009 г. по чл. 149, ал. 1 от НК спрямо Л. Р. Р. при условията на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК на 11 месеца лишаване от свобода;

Наложеното на В. И. П. наказание на основание чл. 23 от НК намали на 1 г. и 11 месеца лишаване от свобода;

Увеличеното на основание чл. 24 от НК наказание на П. следва да се намали на 2 (две) години и 10 (десет) месеца лишаване от свобода.

При постановения първоначален режим и място за изтърпяване на наказанието няма нарушения, които да водят да изменение на актовете, предмет на проверка по извънредния способ.

Това е и искането на осъдения и защитата му в това производство.

По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав