Решение № 11124 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15419/2011 г.

Решение № 11124 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15419/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Иванов Фурнаджиев и Лиляна Иванова Терзиева срещу решение № 3564/18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 8712/2010 г. по описа на Административен съд - София град. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът-Людмил Петров Христов, чрез депозирано до съда писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна - АГКК изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Николай Иванов Фурнаджиев и Лиляна Иванова Терзиева против Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на изп. директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и регистри за част от територията на район "Люлин", Столична община, в частта относно отразяването на границата между имот с идентификатор № 68134.4355.212 и имоти с идентификатори № 68134.4355.1668 и № 68134.4355.1673. За да постанови определението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Границите на поземлените имоти - предмет на кадастъра, се определят съобразно критериите по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри. Съдът правилно е приел, че при изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри в оспорената им част е спазено законовото изискване за приоритетно ползване на източниците на данни за поземлените имоти по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри. При липсата на означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена и на посочени от собствениците гранични точки, те се установяват от съществуващи на място материализирани граници, от кадастралните и регулационни планове, одобрени по реда на изрично изброените в чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4 от посочената наредба закони. В конкретния случай при отсъствието на първия източник на данни границите на имотите в процеса на изработване на кадастралната карта са съобразени с материализирането на място чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата (преди изменението). Наличието на материализирани на място граници изключва задължението за изследването им според кадастралните и регулационните планове. В това се изразява приоритетността на нормативно предвидените източници на данни при отразяването на границите между имотите. Информацията, съдържаща се в плановете, е релевантна само в хипотезата на отсъствие на някой от източниците, ползващ се с предимство, както правилно е приел и административният съд. Наведените в касационната жалба възражения за спор за собственост върху процесния имот не са основание за отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а за изменение на одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри по реда на чл. 53 и чл. 54 ЗКИР, след решаването му по реда на общото исково производство. Административният съд не е компетентен да разглежда спор за материално право в административното производство. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,