Решение № 1684 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14029/2015 г.

Решение № 1684 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14029/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП против Решение № 2368 от 10.11.2015 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1355/2015 г., с което по жалба на С. Т. Д., действащ като ЕТ "С.-С. Д.", със седалище и адрес на управление гр. В., ж. к. "Възраждане", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... е отменен Ревизионен акт № Р-03-1402504-091-01/19.01.15 г., на орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 86/3.04.15 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-В., с който на ревизираното лице са определени задължения за ДДС за д. п. м. 07, 08, 09 и 10.2010 г. в общ размер на 12 064.64 лв. главница и съответни лихви. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане поотделно и в съвкупност на всички събрани доказателства и направени, при това, необосновани фактически изводи за недоказани укрити приходи от продажби на хранителни стоки, алкохолни и цигарени изделия. Игнорирани са протоколите от проверките на доставчиците "В." ЕООД, "ОСТ Т." ЕООД, "П." ЕООД, "Т. Т. п." ООД и "Т. Л. Г." ООД /преименувано от "Т. Т. П. Н." ООД/ и писмените обяснения на представителите им, които установяват категорично получаването на фактурираните от тези дружества стоки от ревизирания търговец. Съдът не взел предвид и заключението на съдебно-графологичната експертиза относно установените подписи на получател за ревизирания търговец върху по-голямата част от процесните фактури, а също не съобразил, че подписът за получател не е задължителен реквизит на данъчните фактури, при което необосновано приел, че не е доказано предаването на стоките. Игнорирано било и безспорното обстоятелство, че доставчиците и РЛ имат трайни търговски отношения. Съдът изобщо не съобразил признанието на ревизираното лице за получаване на стоката, направено в писмените обяснения /стр. 368 от ревизионната преписка/ в ревизионното производство и поддържаното, че тя не била продадена, а използвана за лични нужди. В тази връзка, не е анализиран предметът на доставките, количеството на стоката и периодичността на доставките. В крайна сметка необосновано съдът приел, че не е доказано, установеното с РА по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, че ревизираният търговец е получил стоките и е укрил приходите от продажбите им, при което е следвало да начисли ДДС. И. се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата ЕТ "С.-С. Д." я оспорва по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но по същество неоснователна поради следното: Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. При твърдения за наличие на доходи от реални доставки от последваща продажба на стоки по процесните фактури, издадени от посочените по-горе доставчици, правилно АС е обсъждал събраните доказателства в контекста на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. В тази връзка намерените при доставчиците счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. от чиито облагаеми продажби е получило укрити приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, само защото се касае за трайни търговски взаимоотношения между доставчиците и ревизирания търговец - при липса на придружаваща фактурите търговска и счетоводна документация. При липсата на каквито и да било други документи, доказващи предаването и приемането на стоките, освен фактурите, не може, дори и в производство по реда на чл. 122 ДОПК, да се приеме, че стоките са получени от ревизираното лице и впоследствие реализирани. Върховният административен съд вече се е произнасял, че аналогично на случаите на изследване на реалността на доставките при признаване правото на приспадане на данъчен кредит, и в случай като настоящия следва да се преценява редовността на счетоводствата на доставчиците, да се изследват доказателства за транспорт на родовоопределената стока и други данни за реално движение на стокови и парични потоци, а обоснован извод за тази реалност не може да се направи само въз основа на копия на данъчни фактури. Не е достатъчно да се изследва в цялост счетоводната отчетност на ревизираното лице, а е необходимо да се изследва редовността на счетоводните записвания на доставчиците, за да имат същите доказателствената сила по чл. 182 от ГПК и чл. 51 от ДОПК. По този начин би могла да се преодолее твърдяната от касатора липса на други документи при получателите. В случая заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изготвено без проверка на счетоводствата на доставчиците, видно от раздела "проверени документи и книжа". При страната по доставката, която е включила в отчетните си регистри процесните фактури, би следвало да се съдържат данни за реалността на доставките - редовност на плащанията, отчетени приходи, направени разходи за транспорт и др. подобни. Ето защо изводите на административния съд, че намерените счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни за обосноваване на извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи, са обосновани. При правилно приложение на закона решаващият съд е формирал правен извод, че наличието на фактури (част от които не са двустранно съставени) не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. Голяма част от фактурите не носят подпис на ревизираното лице за получател, поради което и при липса на друга търговска документация, не удостоверяват прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Не може да се обоснове ползващият приходните органи извод, че по фактури, по които няма каквито и да било други данни, установяващи настъпване на данъчно събитие - прехвърляне на собственост върху стоки, а именно - отделяне на стоките от рода, предаване и приемане на стоките, плащане от страна на получателя по начин, даващ възможност да се установи платеца, транспортиране на същите и последваща реализация, е налице реалност на доставките. В обжалваното решение е направен обоснован анализ на фактите, обстоятелствата и доказателствата, съвкупната преценка на които правилно са навели съда на извод за незаконосъобразност на РА относно задълженията по ЗДДС. Поддържаното от касатора, че ревизираното лице е признало получаваното на част от стоката, но е твърдяло, че тя е използвана за лични нужди, а не е била предмет на последващи облагаеми доставки, не е достатъчно, за да обоснове обратни на направените от съда фактически изводи. Наистина, на стр. 368 от ревизионната преписка са приети писмени обяснения на ревизирания търговец, съгласно които част от процесните фактури не са осчетоводени и по тях не е приспадан данъчен кредит, защото стоката е била предназначена за лични нужди, а и през 2010 г. в един от обектите на търговеца е извършена кражба на стоки. Съдът е обсъдил тези обяснения и правилно е преценил, че тежест на органите по приходите, в случая, е не само доказване на получаването на стоката, но и последващата й облагаема продажба, която именно е основанието за процесното облагане. Ревизираният търговец е признал получаването на стоката само по подписаните от него за получател фактури, което елиминира възражението на касатора, че с оглед количеството на стоката, тя не може да е използвана само за лични нужди. В тази връзка, основателно в отговора по касационната жалба се поддържа, че при определяне на размера на данъчната основа изобщо не е взето предвид, че става дума за период от време извън туристическия сезон, а също изобщо не са използвани данни от информационната система на НАП за реализирана печалба и/или декларирани приходи за същия период на други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия. Съдът с право е приел, че няма и никакви мотиви от страна на органите по приходите защо е прието, че обложените процесни продажби са извършени именно в данъчните периоди на издаване на процесните фактури. Така, обосновано съдът е приел, че недопустимо органите по приходите са определили данъчните периоди и данъчната основа за облагане по ЗДДС въз основа на предположения. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че обосновани са решаващите фактически изводи на административния съд, че не се събрани достатъчно доказателства за извършени, но укрити от жалбоподателя доставки на стоки през ревизираните периоди, което да обоснове определяне на задължения за ДДС за извършени от жалбоподателя облагаеми доставки. Реализираният оборот от получени доставки се доказва с представянето на доказателства за наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, каквито в случая не са представени. В този смисъл са Решение № 3265 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2014 г. Решение № 3326 от 23.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15383/2014 г., Решение на ВАС № 2254/15.02.2012 г. по адм. д. № 7756/2011 г., Решение № 719 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 563/2014 г., Решение № 5576 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 770/2015 г. и др. В тази връзка и с оглед липсата на доказани и неосчетоводени доставки за ревизирания период, на лицето незаконосъобразно са установени задължения за ДДС. Р. като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за тази инстанция поради липса на доказателства такива да са извършени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,