Решение № 15300 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5234/2014 г.

Решение № 15300 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5234/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Маринела Динева Йорданова против решение № 23/04.03.2014 г. по адм. дело № 15/2014 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен частично, като незаконосъобразен административен акт в размер на 218,52 лева, като неоснователен. Претендира се отмяната му като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна Община Търговище взема становище за неоснователност на въведените касационни възражения по изложени съображения в отговора на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Обосновава съответствието му с относимия материален закон и липсата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд намира, че касационната жалба като редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е допустима, разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд Търговище е отхвърлил исковата претенция на Маринела Динева Йорданова против Община Търговище основана на чл. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и 204 от АПК за заплащане на имуществени вреди в размер на 218.52 лв., заплатени такси за детска градина в периода м. септември 2012 г. до м. юни 2013 г., произтичащи от отмяната като незаконосъобразен на подзаконов нормативен акт - чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Търговище. По делото не е налице спор по фактите. Установено е, че с решение № 98/09.01.2013 г. по адм. д. № 191/2013 г. по описа на Административен съд Търговище е отменена разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Търговище, приета от Общински съвет Търговище. Това решение е оставено в сила с решение № 17209/19.12.2013 г. по адм. д. № 2441/2013 г. по описа на Върховен административен съд. Отменената разпоредба определя такса за задължителна предучилищна подготовка на деца /пети и шест годишни/ в целодневните детски градини: 1.40 лв. на ден за присъствие. Установено е също по делото, че ищцата е майка на дете в предучилищна възраст и в периода, посочен в исковата молба, м. септември 2012 г. - м. юни 2013 г. то е посещавало целодневна детска градина, като за целия период е заплатила такса в размер на исковата претенция - 218.52 лева. За да стигне до извод за неоснователност на исковата претенция съдът е приел, че административният акт, от отмяната на който се претендират вреди е подзаконов нормативен акт по своя характер, отменен е с влязло в сила съдебно решение, но по силата на чл. 195, ал. 1 от АПК този акт поражда законосъобразни правоотношения до момента на отмяната му. Претенцията за вреди е за период преди отмяната, при което предявеният иск е неоснователен. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая законовите предпоставки са налице. Безспорно е установено по делото наличието на отменен нормативен административен акт, реално причинени вреди от него, доказани в претендирания размер, както и пряка причинна връзка между настъпилата вреда и отменения акт. Приетото от административния съд въз основа на разпоредбите на чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от АПК, че към относимия период чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Търговище, с която е определена такса за задължителна предучилищна подготовка на деца /пети и шест годишни/ в целодневните детски градини е действаща разпоредба, респ. че е била законосъобразен акт, не може да бъде споделен. Изпълнението на даден акт, произтичащо от определеното в закона, от съдебен или от административен акт само по себе си не обуславя неговата законосъобразност, независимо от въведено задължение за адресатите му да го зачетат и изпълнят. В случая от момента на влизането си в сила до отмяната и разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Търговище е действала на годно правно основание - чл. 5, ал. 5 от КРБ, независимо че е била незаконосъобразна, която незаконосъобразност е установена по съдебен ред и същата е отменена. Последващото установяване на порока на акта спрямо момента на неговото изпълнение не може да бъде аргумент, въз основа на който да се приеме неоснователност на предявения иск. защото от значение за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, дали даден акт е незаконосъобразен и е отменен по съответния ред. Нормата на чл. 195, ал. 1 от АПК не може да валидира действието на незаконосъобразния административен акт от издаването му до неговата отмяна с влязъл в сила съдебен акт, тъй като по този начин се отрича признатото по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ право на обезщетение. Произтичаща от общата забрана да не се вреди другиму, отговорността на държавата за незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията като специален институт спрямо общата деликтна отговорност съответства на субективното право на обезвреда на лицата, понесли неблагоприятните последици от незаконосъобразната дейност на администрацията. Правото на обезщетение възниква от момента на увреждането, което е в резултат от действие на акт, противоречащ на закона. По изложените съображения обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в предявения и доказан размер от 218.52 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.12.2013 г. до окончателното и заплащане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,