Решение № 13126 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Панагюрище чрез адвокат Ч. Чавдаров, срещу решение 551 от 07.07.2021 г., постановено по адм. дело 363 по описа за 2021 г. на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на Фондация Върховенство на закона е обявена за нищожна разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Панагюрище с решение 165/02.12.2008 година (наричана по-нататък само Наредбата).Твърди се, че атакуваното съдебно решение е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна по подробно изложените в жалбата съображения. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът Фондация Върховенство на закона изразява становище за неоснователност на касационната жалба чрез процесуалния си представител- адвокат И. Янков. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения досежно допустимостта на обжалваното решение. С решение 551 от 07.07.2021 г., постановено по адм. дело 363/2021 г. на Административен съд Пазарджик, в производство по реда на чл.185 АПК по жалба на фондация Върховенство на закона е обявена нищожността на чл. 4, ал.1 от Наредбата. Съдът излага мотиви, че оспорената наредба е приета по силата на законовата делегация по чл.8, ал.2 от ЗОбС, но оспорената разпоредба не урежда конкретно реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, или правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници. С оспорената разпоредба от Наредбата на общинския съвет е вменено задължение да приеме стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си, каквото задължение националният законодател вече му е възложил с чл.8, ал.8 от ЗОбС. Съдът приема, че на общинските съвети не са предоставени правомощия за уреждане на обществените отношения, които са уредени първично с нормативен акт от по-висока степен в конкретния случай Закона за общинската собственост. Счита, че оспорената разпоредба е издадена в нарушение на чл.8 от Закона за нормативните актове, съгласно която всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Според съда е налице преуреждане на вече уредените от ЗОбС обществени отношения, въпреки че оспорената разпоредба от Наредбата преповтаря чл.8, ал.8 от Закона. Поради това първоинстанционният съд счита, че оспорената разпоредба е нищожна, тъй като общинският съвет няма компетентност да урежда с нормативен акт обществените отношения от местно значение, които вече са уредени в нормативен акт от по-висока степен. Решението е валидно, но е недопустимо. Касационната инстанция намира, че фондация Върховенство на закона няма правен интерес от оспорване на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, а правеният интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът извършва преценка във всеки конкретен случай. За да обоснове правния си интерес от оспорване на подзаконовия акт, фондацията сочи целите, за които е създадена: развитие и утвърждаване на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление; развитие на правната култура и правното съзнание като ценности на гражданското общество; недопускането съществуването и действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт в Република България; осъществяване на граждански контрол върху подзаконови нормативни актове по отношение на тяхната законосъобразност; отмяна на подзаконови нормативни актове, приети от държавни органи и общински съвети когато противоречат на законите на Република България, както и такива, които пряко, непосредствено и лично засягат законните интереси на фондацията, породени от предмета й на дейност и целите, за постигането на които е учредена; защита на човешките права на българските граждани от незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт в Република България; изграждане на гражданска обществена среда, която да спомага за развитие на гражданското общество; повишаване нивото и качеството на гражданското образование в България; предоставяне на среда за граждански инициативи; изискване, получаване и анализ на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация. В подкрепа на становището си фондацията се позовава на тълкувателно решение 2/12.02.2010 г. по ТД 4/2009г. на Върховния административен съд, както и на определенията на Върховния административен съд, постановени по адм.дела 6590/2020г.; 6587/2020г.; 3906/2020г. и 6034/2018г. При преценката за липсата на правен интерес на фондация "Върховенство на закона" да оспори Наредбата, приета от Общински съвет Панагюрище, касационната инстанция прецени следното: