Решение № 10771 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2016 г.

Решение № 10771 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител по делото юрк. К. П., надлежно упълномощена, срещу решение № 466/26.01.2016 г., постановено по адм. дело № 8511/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на АССГ и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, подадена от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК ЕАД) против решение № Ж-20/20.07.2015 г. на КЗЛД. В съдебно заседание е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - БТК ЕАД, в писмен отговор, подаден чрез пълномощник по делото юрк. Б. П., надлежно упълномощена, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по наведени в отговора и в жалбата до първоинстанционния съд съображения. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Т. В. П., ангажира становище за неправилност на решението на АССГ по съображения, които излага в писмен отговор. Моли за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на решението, издадено от КЗЛД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените отменителни основания, доводите и възраженията на страните и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение първоинстанционният съд, след установяване на правнорелевантните за спора факти, анализ на събраните доказателства и приложимата нормативна уредба, е приел от правна страна, че решение № Ж-20./20.07.2015 г на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма съгласно чл. 59, ал. 1 АПК, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В съответствие с този извод АССГ е отменил оспореното пред него решение на КЗЛД и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по жалба рег. № Ж-20/22.01.2015 г., подадена от Т. В. П., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. С решение № Ж-20./20.07.2015 г на КЗЛД жалбата на Т. В. П. срещу БТК ЕАД е обявена за основателна и на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД на дружеството е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 25 000 лев за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 ЗЗЛД. Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение на АССГ за правилно постановено, в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и наличните по делото данни. Обоснована и правилна е преценката на първоинстанционния съд, че решението на КЗЛД е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което прави невъзможна проверката за материалната му законосъобразност. Този извод на съда следва да бъде споделен. В хода на административното производство, образувано по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД по жалба на Т. В. П. срещу БТК ЕАД, КЗЛД е следвало да събере всички необходими доказателства съгласно чл. 9, ал. 2 АПК и да окаже процесуално съдействие на страните с оглед законосъобразното и справедливо разрешаване на въпроса - предмет на производството, съгласно чл. 9, ал. 4 АПК. Въз основа наведените от Т. В. П. оплаквания и съобразно предоставените й със закон правомощия единствено във връзка с обработването на личните данни на физическите лица, КЗЛД е очертала предмета на инициираното пред нея производство, а именно - установяване извършено ли е или не неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателката, в хипотезата на събиране на лични данни чрез справки в регистри на трети лица - администратори на лични данни във връзка със сключен между нея и БТК ЕАД договор за предоставяне на услуги. Извода за наличие на нарушение при обработването на лични данни на жалбоподателката (чрез действия по събиране от трети лица - администратори на лични данни) КЗЛД е обосновала с констатацията за липса на изразено от страна на Т. В. П. съгласие по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД за това, БТК ЕАД да получава справки за нея от регистри на трети лица - администратори на лични данни, вкл. Националния осигурителен институт, Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване", в това число данни за гражданското й състояние, за плащаните от абоната социални осигуровки, данни за трудовите й договори и социално осигурителния й доход. Въпросът за наличието или отсъствието на информирано волеизявление от страна на Т. В. П. при подписване на споразумението с БТК ЕАД в частта, отнасяща се до описаната форма на обработване на личните данни на абоната, има решаващо правно значение за надлежното извършване на преценката на административния орган относно реализиране на условието за допустимост на обработването съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД. В случая, КЗЛД изцяло е възприела твърденията на жалбоподателката за начина на сключване на договора между нея и БТК ЕАД, както и относно липсата на спор между страните по този въпрос поради това, че същите твърдения не били оспорени от оператора. Изведеният на тази основа извод на КЗЛД се явява незаконосъобразен поради нарушение на основополагащите в административния процес принципи на истинност - чл. 7 вр. чл. 35 АПК, и служебно начало - чл. 9, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1 АПК. Като се е позовал единствено на изложените фактически твърдения на жалбоподателката и не е събрал служебно необходимите за пълното и обективно изясняване на правния спор доказателства, вкл. не е дал указания на страните за представяне на конкретни доказателства - такива, от които по несъмнен начин да се установи дали е налице предварително изрично съгласие на абоната за обработване на личните му данни от БТК ЕАД чрез горепосочените действия, административният орган е постановил краен акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основание за незаконосъобразност и отмяна на акта съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Правилни са съображенията на съда и относно значението на писмо вх. № 15_01573_14_01_015 г., подадено от Т. В. П. до БТК ЕАД, с което тя изрично заявява, че не дава съгласието си БТК ЕАД да получава справки за нея с цитираното съдържание. Посоченото писмо не съставлява годно доказателство, позволяващо безспорно установяване на факта, че съгласие е липсвало и към момента на сключването на договора с БТК ЕАД - 13.01.2015 г., Относно твърдението на жалбоподателката, че въобще не е била предварително уведомена за клаузата от договора, оспорена по-късно с изричното ? волеизявление, също не са били ангажирани и събрани необходимите за изясняване на спорния въпрос доказателства. Предвид горното, като е преценил оспореното решение на КЗЛД за незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменил го е и е върнал преписката на КЗЛД за събиране на относими доказателства и ново произнасяне, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, съответен на нормативноправната уредба. При тези мотиви, неоснователни са направените от касационния жалбоподател оплаквания във връзка с противоречието на обжалвания съдебен акт с материалния закон. Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и доводите за постановяване на решението на АССГ при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е приел и обсъдил представените по делото доказателства в съответствие с доводите и възраженията на страните, изпълнил е задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, а изведените правни изводи е мотивирал с ясни и подробни съображения. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е заявената своевременно претенция на ответната страна в настоящото производство - "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в размер на 100.00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение