Решение № 12681 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Гаджева, от [населено място], чрез пълномощника адв. Златанов против Решение 26 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дело 328/2022 г. от Административен съд Смолян с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменен първостепенния съдебен акт, като вместо това на бъде уважена исковата молба срещу Държавен фонд Земеделие . Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника ст. юрк. К. Милева, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Х. Гаджева против Държавен фонд Земеделие иск за сумата в размер на 2 568.95 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 19 845.96 лв. за периода от 27.10.2020 г. (датата на доброволно плащане) до 04.02.2022г. (датата на възстановяване не недължимо платената сума от ДФЗ), ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и е осъдил ищцата да заплати ДФЗ юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този краен резултат първоинстанционният съд е приел, че е налице отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт, но липсва настъпване на претендираната имуществена вреда. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. В случая е предявен иск по чл. 204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение на претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие . Вредите представлявали пропуснати ползи поради изпълнение на недължимо парично задължение. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл.4 ЗОДОВ. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковата претенция е неоснователна и недоказана. Тези правни изводи са необосновани и неправилни и не се споделят от настоящия съдебен състав. В случая искът се явява доказан и по основание, и по размер изцяло, поради следното: Безспорно е налице незаконосъобразен административен акт АУПДВ 21/-06/3/0/03554/3/01/04/02 от 13.08.2020г., издаден от административен орган при изпълнението на предоставената му от закона административна дейност, отменен по законоустановения ред и с влязъл в сила на 05.10.2021 г. съдебен акт. Налице е и втората предпоставка засягане на имуществената сфера на ищцата, поради обстоятелството, че за процесния период тя не е разполагала с внесената сума по незаконосъобразния административен акт. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между вредите, понесени от ищцата и отменения, като незаконосъобразен акт за установяване на публично държавно вземане, в резултат на който ищцата е внесла сумата в размер на 19 558 лв.. Правилен е извода на съда, че в случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяна на административен акт, а за пропуснати ползи, представляващи законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно същата разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото вредите пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането. Пропуснатите ползи, представляващи лихва за забава върху недължимо платената сума по процесния АУПДВ се дължат от датата на внасянето й до датата на възстановяването на сумата. Незаконосъобразно ищцата е била лишена от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, които до размера на законната лихва за периода на неизпълнение не подлежат на доказване. Безспорно в случая са доказани вредите и причинно следствената връзка между тях и отменения по съдебен ред административен акт, поради което неправилно първостепенния съд е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения касационната жалба е основателна и обжалваното решение ще следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по същество на правния спор, с което да се уважи предявената искова молба и ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на ищцата Гаджева обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 568.95 (две хиляди петстотин шестдесет и осем и 95) лева, представляващи пропуснати ползи законна лихва върху сумата от 19 845.96 (деветнадесет хиляди осемстотин четиридесет и пет и 96) лв. (недължимо платена сума по АУПДВ и натрупани лихви върху публичното вземане) за периода от 27.10.2020 г. (датата на доброволно плащане по отменения АУПДВ) до 04.02.2022 г. (датата на възстановяване на недължимо платените суми от ДФЗ), ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. При този изход на правния спор претенцията на касатора и ищец по първоинстанционното дело за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. Съгласно приложените писмени доказателства, ищцата е заплатила разноски за двете инстанции в размер на общо 867.55 лв. (567 лв.+ 300.55 лв.), в който размер следва да бъдат признати сторените разноски изцяло, доколкото възражението за прекомерност на ответника е неоснователно. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение