Решение № 4687 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9807/2009 г.

Решение № 4687 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9807/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Надежда Делчева Михайлова от град Пазарджик против решение от 2.06.2009 г., постановено по адм. дело № 37/2009 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповед № КД-14-26-15/20.01.2009 на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - град Хасково, за одобряване на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Харманли, в частта за поземлен имот с идентификатор 77181.20.19 по кадастралната карта на града. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, г. 3 от АПК. Не се конкретизира в какво се състоят нарушенията. Ответниците - началника на СГКК - град Хасково и Янко Славов Димитров от град Харманли не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отменил заповед № КД-14-26-15/20.01.2009 г. на началника на СГКК Хасково, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, в частта относно имот с идентификатор 77181.20.19. По делото е установено, че изменението се състои в промяна на границите на имоти с идентификационни номера 77181.20.19 и 77181.20.21, както и промяна в собствеността на ПИ с идентификатор 77181.20.19. Изменението е извършено по заявление на Надежда Делчева Михайлова, която се е легитимирала като собственик на посочения имот по силата на договор за доброволна делба от 30.11.2001 г., на недвижим имот с площ от 630 кв. м, представляващ УПИ пл. н. 3597 в кв. 99 по плана на град Харманли. Със заповед № 1506/10.09.2001 г. на кмета на община Харманли и одобрено попълването на плана на града с посочения ПИ. На касационния ответник Янко Славов Димитров е възстановено правото на собственост върху нива от 630 кв. м, находяща в местността "До стадиона" със заповед № 30495/4.08.2005 г. Със заповед № 1776/10.07.2006 г. на кмета на община Харманли е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с идентификатор 7430152, извън строителните граници на града с площ от 569 кв. м в полза на Янко Димитров. Със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли, като по повод на искането на Михайлова е одобрено изменението му в частта за процесния имот със оспорената пред АС заповед. Като е обсъдил доказателствата по делото и приетата експертиза, АС е изложил мотиви за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, като издаден от компетентен орган, но при нарушение на изискванията за форма, посочени в чл. 146, т. 2 от АПК - липсват фактически и правни основания за издаването на заповедта. Според съда посочената като правно основание разпоредба на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР определя само компетентността на органа, издател на акта, но не и материалноправното основание за издаването на същата. Прието е също така, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяната й по чл. 146, т. 3 от АПК. Изложени са съображения за неспазване на предвидената процедура в чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилни са изводите в обжалваното решение за липса на фактически и правни основания за издаването на оспорената заповед, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли по отношение на имот с идентификатор 77181.20.19. Обосновани са правните изводи на АС, че приложимата правна норма в конкретния случай е разпоредбата на чл. 53 от ЗКИР, който допуска изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри в три случая: 1. когато съдържат непълноти и грешки; 2. когато са одобрени в нарушение на закона; и 3. когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1 от закона. Административният орган не е посочил коя от хипотезите е приложил при изменението на кадастралната карта, но от твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства може да се направи извод, че е налице непълнота или грешка в одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри. Съгласно ал. 3 на чл. 53, когато е налице непълнота или грешка по ал. 1, т. 1 на същата норма, те се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър, с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Доказателства за изпълнението на тази процедура липсват, поради което правилно АС е приел незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дори да се възприемат мотивите на административния орган в оспорената заповед, че с нея се изпълнява влязлото в сила решение по адм. дело 1124 от 2004 г. на Хасковския окръжен съд, с която е отменена заповед № 300-4-15/28.04.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра - София, в частта относно заснемането на имот пл. н. 2639 по новия кадастрален план, в мотивите на решението също е прието наличие на допусната грешка при нанасянето на южната имотна граница на този имот, и с оглед на тези обстоятелства отстраняването на грешката в плана е следвало да извърши при спазване на процедурата, регламентирана в приложимата към момента на изменението процедура по чл. 53 от ЗКИР, която не е изпълнена от административния орган. Предвид изложеното, касационният състав намира неоснователни доводите в жалбата. Липсата на твърдяните при издаването на оспорената заповед нарушения, обуславят оставянето в сила на решението на Административен съд - Хасково, което е обосновано и постановено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Разноски от ответниците не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс ,