Решение № 12068 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8558/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Кънчев срещу Решение 90/09.06.2021 г. на Административен съд (АС) Шумен постановено по адм. дело 80/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Кънчев срещу Заповед ЧР-48/23.02.2021 г. издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и К. е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че при издаването на заповед на някое от основанията по чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), вкл. и на заповед с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 6 с. з., отсъствието на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на акта. Излага съображения в подкрепа на становището си, че законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. изисква формалното изготвяне и връчване на служителя на предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение. То трябва да е посочено и изрично в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Твърди, че такова предизвестие не му е връчвано. Сочи и, че е налице и злоупотреба с право от страна на органа по назначаването, тъй като е прекратено само неговото служебно правоотношение, при положение, че в ИАРА има повече от 10 служители, спрямо които са налице основанията по чл. 106, ал. 1, т. 6 АПК. Посочва, че съдът се е позовал на незадължителна съдебна практика по Кодекса на труда (КТ) относно задължението на работодателя да отправя писмено предизвестие. Счита, че тази практика е неотносима към законосъобразността на процесното уволнение, тъй като ЗДСл. не препраща към разпоредбите на чл. 328 КТ. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отмени оспорваната от него заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Борисов. Ответникът по касация изпълнителният директор на ИАРА не изразява становище по касационната жалба. По делото са постъпили писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки от ИАРА, чрез юрк. Кирова-Петрова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори понастоящем. От фактическа страна е установено следното: Със Заповед ЧР-239/30.08.2010 г. К. Кънчев е бил назначен на длъжност старши инспектор РК с ранг ІV младши в ИАРА. С писмо изх. 1029-40-196#3 от 24.02.2021 г. на Националния осигурителен институт е предоставена справка, видно от която К. Кънчев е придобил право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 2 от Кодекса са социално осигуряване (КСО) с начална дата 16.01.2001 г. С процесната Заповед ЧР-48/23.02.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл., е прекратено служебното правоотношение на К. Кънчев. Като фактическо основание е посочено, че Кънчев е придобил право на пенсия преди възникване на служебното правоотношение. Разпоредено е изплащане на обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл и по чл. 61, ал. 2 ЗДСл. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от чл. 108, ал. 1 ЗДСл. форма. Посочил е, че приложението на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. изисква служебното правоотношение да е възникнало след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. В случая страните не спорели, че по силата на Разпореждане 12621/11.10.2001 г., на К. Кънчев е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.01.2001 г., респ. че е упражнил правото си на пенсия по реда на чл. 69, ал. 2 КСО на 16.01.2001 г. По отношение на него е възникнало служебно правоотношение, считано от 01.09.2010 г. в ИАРА, считано от 01.09.2010 г., което е прекратено с процесната заповед. Не е било изготвено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение и такова не е връчвано на лицето. Приел е, че спорът се свежда до законосъобразността на процедурата по прекратяване на служебното правоотношение, без изготвено и връчено предварително на служителя предизвестие. В тази връзка е посочил, че издаването на заповед на някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ЗДСл, връчена на служителя по надлежния ред и съдържаща задължение за изплащане на обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл., покрива изискванията на закона. Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта, издаден на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. То няма значение за законосъобразността на прекратеното служебно правоотношение, а за евентуална отговорност за обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Приел е, че в случая е безспорно, че преди издаването на процесната заповед не е било издавано предизвестие до служителя. Служебното правоотношение е прекратено, считано от деня на издаване на заповедта, като е посочено, че на служителя следва да се изплати обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Решението е правилно. В касационната жалба не са посочени конкретни твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, независимо от релевирането им като касационно основание за отмяна, поради което този довод е бланкетен и не следва да се обсъжда, предвид чл. 218, ал. 2 АПК. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което неоснователно се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост. Изводите на съда са ясни, логични и безпротиворечиви, изградени на правилен анализ на събраните доказателства. Решението на съда съответства и на материалния закон. Изводите му, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като същата съдържа фактическите и правни основания за издаването си, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, са правилни и законосъобразни. Правилно съдът, с оглед наведените от жалбоподателя (сега касационен жалбоподател) твърдения, е определил спорния по делото въпрос и е дал правилен отговор на същия. Изложените в касационната жалба доводи относно изготвянето и връчване на предизвестие преди прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл., преповтарят съображенията в първоинстанционната жалба и са обсъдени от съда. Правилно е прието, че след като в оспорваната заповед е включено разпореждане за изплащане на обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл., то неизготвянето и невръчването на предизвестие за прекратяването, не води до незаконосъобразност на прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е необходимо формалното изготвяне на предизвестие, връчването му на служителя и отразяване на същото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Тези доводи не намират опора в нормативната уредба. ЗДСл. предвижда, че при неспазен срок на предизвестието от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Отправянето на предизвестие не е елемент от фактическия състав на нормата, който законът задължително изисква, за да настъпи целения правен резултат. Изплащането на обезщетение за неспазено предизвестие гарантира защита на правата на служителя. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че от страна на изпълнителния директор е налице злоупотреба с право, доколкото в Агенцията имало и други служители, чието служебно правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законът за държавния служител не съдържа изискване за мотивиране от страна на органа по назначаването, защо е избрал да прекрати служебното правоотношение с един служител пред друг. Не съдържа и изискване за извършване на подбор. Отделно от това по делото е налична справка издадена от Националния осигурителен институт (приложена към писмо изх. 1029-40-193#3 от 24.02.2021 г.), в която е отразено, че към месец февруари 2021 г. само К. Кънчев е служител на ИАРА, с упражнено право на пенсия за осигурителен стар и възраст. Събраните по делото доказателства, вкл. и представената пред настоящата инстанция Докладна записка изх. 1299/18.02.2021 г. не доказват, че прекратяване на служебното правоотношение е по причини различни от посочените в заповедта правни и фактически основания за това. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски поради което такива не му се присъждат. Претендираните от ИАРА разноски не следва да се присъждат, доколкото Агенцията не е страна по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение