Решение № 8517 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2011 г.

Решение № 8517 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Анастасия Стоилкова Вутова и Никола Велинов Димитров и двамата от гр. София, подадена чрез пълномощника им - адвокат Стоянов, срещу решение от 4.04.2011 г., постановено по адм. д. № 1035 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, III "Б" състав на административно отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу отказа на кмета на Столична община с № РД-54-368 от 21.07.2000 г да отмени отчуждаването на имот. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на материалния закон - посочено в края на касационната жалба, а от изложеното в обстоятелствената й част може да бъде извлечено и оплакване за допуснато нарушение на съществени процесуални правила. То е обосновано с твърдения за несъобразяване с указанията на Върховния административен съд, дадени в решението за отмяна. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като се претендира и присъждане на сторените разноски пред всички инстанции. След образуване на касационното производство Анастасия Стоилкова Вутова е починала, като на нейно място са конституирани наследниците й, всичките упълномощили адвокат Стоянов и заявили, че поддържат касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба, чрез процесуалния си представител взема становище за нейната неоснователност. Твърди, че решението на съда е правилно и съобразено с указанията, дадени в решението за отмяна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил фактите по спора и неприложимостта на хипотезата на чл. 2 от реституционния закон. Счита освен това, че бившият отчужден имот е внесен в капитала на юридическото лице, поради което е станал негова собственост и е излязъл от патримониума на общината. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна при условията на субективно съединяване, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Анастасия Стоилкова Вутова и Люба Стоилкова Димитрова, понастоящем заместени от наследниците им, са обжалвали отказа на кмета на Столична община, да отмени отчуждаването на имот пл. № 4454-стар, от кв. 3, местност "НПЗ "Изток" - м. "Къро", с № РД-54-368 от 21.07.2000 г. Софийски градски съд е разгледал повторно законосъобразността на отказа, след отмяна на първоначалното влязло в сила решение, направен с решение № 5323 от 29.05.2007 г., по адм. д. № 2160/2007 г. на Върховния административен съд. По делото не се е спорило относно активната и пасивна легитимация на страните. Не се е спорило и относно факта на отчуждаването на имота от наследодателя на жалбоподателките - Стоилко (Стоил) Петров Маджарски с решение № 427 от 20.03.1952 г. за нуждите на МНО. Не е имало спор и относно това, че мероприятието по отчуждаването не е реализирано, включително и относно това, че имотът е бил празен, незастроен. Съдът е обсъдил както първоначалното, а така също и даденото повторно заключение на вещото лице. От него е установена идентичността на стария имот пл. № 4454, кв. 3 с парцел I, кв. 3, отреден за административен и културно - битов комплекс. Мероприятието не е реализирано. Вещото лице е дало заключение за застрояването на имота, а именно: върху него попадат две улици и тротоари; върху малка част от имота попада кантар и постройка, а свободните части отговарят на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. Съобразно второто заключение върху свободните части има бетонова настилка и топлопровод. Установено е безспорно освен това, че целият терен от 60 дка, върху който попадат парцели I, II и III в кв. 3 по плана на НПЗ "Изток" - м. "Къро" е включен в капитала на "Слатина-Булгарплод" ЕАД, съгласно протокол на Столичния общински съвет № 36 от 24.11.1997 г. и съгласно акт № 582 от 24.06.1999 г. на Столична община - район "Младост". От приложеното удостоверение по ф. д. № 2318/1989 г. на Софийски градски съд е установено, че едноличното акционерно дружество е със 100% общинско имущество. При така установеното от фактическа страна съдът е направил правни изводи, че претенцията на жалбоподателите попада в хипотезата на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За да се допусне отмяна на отчуждаването, е необходимо доказването на двете кумулативни предпоставки на чл. 2, първата от която е доказана - наличието на условията на чл. 1, ал. 1, но втората - да не е започнало фактическо строителство - не е доказана. Върху отчуждения имот е осъществено фактическо строителство, като обстоятелството, че то не е по мероприятието за отчуждаване е ирелевантно. Това е така, защото от момента на отчуждаването през 1952 г. до момента на постановяването на обжалвания отказ, недвижимият имот е станал собственост на държавата, а в последствие и на общината, на които е принадлежало правомощието, чрез съответните си органи, да извършват промени в ПУП. Законодателят е въвел единствено изискването да не е започнало фактическото строителство, без да се интересува това строителство в резултат на какво мероприятие е започнало. При липсата на една от кумулативните предпоставки на нормата съдът е извел правилният извод, че оказа на кмета е законосъобразен. На следващо място и във връзка с решението за отмяна, съдът е изложил съображения и относно това, че бившият имот не е общинска собственост. Той е включен в капитала на търговското дружество, чрез апортирането на този и други имоти и е станал собственост на юридическото лице. Обстоятелството, че собственик на акциите на дружеството е общината е преценено също като ирелевантно за спора. По изложените мотиви съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. Съдът е обсъдил както представеното в производството по отмяна удостоверение по фирменото дело, а така също и решението на Столичния общински съвет, взето по протокол № 36 от 24.11.1997 г., на основание чл. 62, ал. 2 ТЗ. Правилни са изводите н а съда, че с апортирането на терена в капитала на едноличното акционерно дружество, последното става собственик на апортирания недвижим имот, по силата на чл. 72 и 73 ТЗ. Последният излиза от патримониума на общината, поради което е невъзможна реституцията му. Аргумент за този извод е и нормата на чл. 6 ЗВСВНОИ по ЗТСУ. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след като дружеството е със 100% общинско участие, то собственик на имота продължава да е общината. При акционерното дружество капиталът му е разделен на акции, а собственик на акциите е общината. Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на дружеството. Тя удостоверява и други права на акционера спрямо акционерното дружество, но не и че собственикът на акциите е собственик и на апортирания в капитала на дружеството недвижим имот. По изложените съображения твърденията в жалбата за допуснати от съда нарушения са неоснователни и недоказани. Решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на касаторите за заплащане на сторените по делото разноски, с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение