Решение № 3123 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2012 г.

Решение № 3123 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Макситрейд" ООД против решение № 909/3.04.2012 г. по адм. д. № 3211/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 030903095/9.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 587/9.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП Варна, с който за ревизираните периоди: м. септември 2008 г.; м. октомври 2008 г.; м. април 2009 г. и м. май 2009 г. е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 174 954,55 лв. и са начислени лихви в размер 24 137,64 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като се твърди, че съдът се е задоволил с приповтаряне на мотивите на ревизиращия орган, поради което решението се явява необосновано и в противоречие на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила като правилно, за което излага подробни доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК за касационната инстанция в размер на 4 3431, 84 лв., определено на основание нормите на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА, с който е отказано право на данъчен кредит на дружеството за ревизирани периоди м. 09 и м. 10.2008 г. и м. 04 и 05.2009 г. по фактури, издадени от "Екс Леге Фактум" ЕООД и "Борида" ЕООД, както и от земеделски производител Николай Николов Василев, с предмет родово определени вещи - "царевица" и "слънчоглед". Основанието за отказ е недоказани реални доставки по процесните фактури. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, приетите по делото единична и тройна съдебно-счетоводни експертизи, приложимите правни разпоредби, от което е извел извод за недоказани реални доставки на стоките по фактурите и за законосъобразен отказ за признаване право на ДК. Решението е правилно. В хода на ревизията на дружеството, във връзка с претендиран данъчен кредит, на основание чл. 45, ал. 1 от ДОПК са извършени насрещни проверки по отношение на доставчиците "Екс Леге Фактум" ЕООД за данъчен период м. 04 и м. 05.2009 г., "Борида" ЕООД за данъчен период м. 09.08 г. и земеделския производител Николай Николов Василев за данъчен период м. 10.2008 г. Изискани са всички първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, Баланс и аналитична оборотна ведомост за същия период, дневници за покупки и дневници за продажби по ЗДДС, Удостоверение за регистрация на земеделски производител, заверени справки за извършената реализация на стоки, придружена със заверени копия на първични документи и други съпътстващи документи, заверени справки за формиране на продажни цени, справка за използваните складови помещения, справка за използваните транспортни средства, заверени копия на лицензи, договори и др. такива свързани с дейността на дружеството, справка за използваните горива, съпоставка на разхода на гориво по видове транспортни средства, справка за доставените и продадени горива от лицето, придружена със заверени копия на съпътстващите документи, справка за закупените и продадени ДМА за ревизирания период, вкл. съпровождащите ги документи, справка за авансови плащания, справки за наличните недвижими имоти, моторни превозни средства, налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции и вземания от трети лица, оригинали на съпроводителни документи във връзка с извършени продажби - кантарни бележки, пътни листи, товарителници, приемо - предавателни протоколи, складови разписки и др., касови книги, инвентаризационен опис. В отговор са представени документи, на които е направен подробен анализ и извод, че от същите не може да се установи реално получаване на доставките на "царевица" и "слънчоглед" по процесните фактури, поради което с РА поради липса на сделка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е постановен отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. При продажба на родово определени вещи е приложима разпоредбата на чл. 24, ал. 2, във вр. чл. 68в и чл. 186а от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, тъй като чрез него вещите - предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно - предметът на доставката по смисъла на ЗДДС. Поради това, установяване предаването на предметът по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност с РА. От представените договори за покупко-продажба на царевица и слънчоглед се установява единствено, че между посочените доставчици и жалбоподателя е възникнало облигационно отношение, но същите не са доказателство за фактическо получаване или за прехвърляне право на собственост. Представените пътни листи и товарителници не могат да бъдат обвързани по никакъв начин с фактурите, издадени от доставчиците, още по-малко да докажат превоз на селскостопанска продукция от доставчиците към жалбоподателя. Видно от представените товарителници, същите са съставени без да са попълнени съществени реквизити, а именно: липсва посочен маршрут, вида на транспортното средство, дата на натоварване, дата на разтоварване и др. Представените кантарни бележки също не са годно доказателство за предаване на стоките, същите не дават информация относно мястото, от което е натоварена, съответно мястото, на което е доставена стоката, липсват имена и подписи на лицата, които са приели/предали царевицата, респективно - слънчогледа. От представените от жалбоподателя доказателства не става ясно и къде са съхранявани въпросните количества селскостопанска продукция, от какъв обект е натоварена и къде е претеглена същата. Досежно обстоятелството, как са транспортирани стоките отново не се доказва наличието на наети или собствени транспортни средства. По делото е приета единична и тройна съдебно-счетоводни експертизи. Единичната експертиза не установява относими към спора факти. Въпреки че оспорващият се позовава на приетото по делото заключение на вещите лица по тройната съдебно-счетоводна експертиза, съдът е ценил същата, наред с останалите доказателства, събрани по делото и е направил извод, че експертизата е необоснована и не кореспондира с останалите писмени доказателства. Вещите лица са дали заключение по правни въпроси досежно това следва ли да се зачете право на данъчен кредит за определен данъчен период, като не става ясно по какъв начин вещите лица са констатирали идентичност между стоките предмет на процесните фактури и представените към тях приемо-предавателни протоколи, товарителници и кантарни бележки. Липсват данни в заключението по какъв начин вещите лица са установили, че именно тези стоки са съхранявани в бази в ЗБ "Стамболово" и ЗБ "Т. Икономово", което не внася яснота досежно съхранението на стоката "царевица" и "слънчоглед" в собствени или наети помещения. Твърди се от експертите, че царевицата се е съхранявала в складови помещения в с. Сеново общ. Тутракан, но липсват доказателства за обосноваване на този извод, поради което съдът правилно не е кредитирал заключението на експертите. Осчетоводяването на фактурите с идентични счетоводни записи не е достатъчно основание да се приеме, че стоките са прехвърлени, а установяват единствено движение на стоки по документи, но не и реално предаване и приемане на същите. След анализ на събраните доказателства, включително и на такива, събрани от предходните доставчици на "Екс леге фактум" ООД, а именно: "Зараагро" ЕООД и "Джоинт екшън - 2008" е констатирано, че не е доказано реалното осъществяване на доставки на стока от вида, поради което по процесните фактури с издател "Екс леге фактум" ООД не е установена реалност на доставките, респективно - не е налице право на данъчен кредит за получателя. По доставките на царевица от "Борида" ООД е установено отново единствено документално движение на стоката, но не и реалното й предаване. Реалността на доставката не може да се обоснове единствено с обстоятелството, че по издадения на "Борида" ООД ревизионен акт, невлязъл в законна сила, за периода, включващ процесната фактура, не е извършена корекция на начисления ДДС. Досежно доставките от земеделския производител Николай Николов Василев също липсват доказателства, обвързващи процесната фактура с пътно-прехвърлителните разписки към същата. Недоказано е обстоятелството как е транспортирана стоката до жалбоподателя и въз основа на какви доказателства вещите лица са установили, че стоката е съхранявана в складова база в с. Сеново. Касае се за родово определени вещи, върху които собствеността преминава от продавача към купувача с фактическото им предаване или отделяне, на основание чл. 318 ТЗ, вр. чл. 24, ал. 2 ЗЗД. За стоките по процесните фактури - отразени количества "царевица" и "слънчоглед" не е доказано да са фактически предадени/получени от "Макситрейд" ООД. Предвид изложеното, правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури поради недоказаност на реалното осъществяване на фактурираните от посочените дружества стопански операции, т. е. липса на данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. Констатациите на ревизията за недоказаност на реална доставка не са оборени от жалбоподателя с ангажиране на насрещни доказателства. С оглед разпределението на доказателствената тежест в проведеното производство, съдът е приел, че оспорващият, върху когото е тежестта да установи положителните предпоставки за ползване на данъчния кредит, не е представил относими, необходими и безспорни доказателства, във връзка със съхраняване на стоката, отделянето й, натоварването и транспортирането й до ревизираното дружество. Правото на приспадане на данъчен кредит задължително е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършена доставка на стоки или услуги. Не е достатъчно само наличието на издадена данъчна фактура и съответните отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя на ДДС по тази фактура, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, а следва да е установено вярно отразяване на реално осъществена стопанска операция в издадена данъчна фактура. Механизмът на начисляване на ДДС и съответно - на възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловен от реализирането на доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В случай на липса на реално осъществена доставка на стока, начисляването на ДДС е без правно основание и респективно - не възниква и право на данъчен кредит за "получател" на такава доставка, която съществува само документално, но не е реална. При тези данни правилно е прието от приходните органи и от съда, че е налице издаване на фактури, по които обаче не се удостоверява реално прехвърляне на стоката, чрез индивидуализирането й и прехвърляне на собствеността върху нея. Доставката не е реална, не е настъпило данъчно събитие. Данъкът по фактурата е начислен неправомерно, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не се следва приспадане на данъчен кредит. Съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, за което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, с обжалваното съдебно решение на основание чл. 161 ДОПК, в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП Варна, е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 3431,84 лв., определено на основание нормите на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и второ, в същия размер не се дължи за касационната инстанция, още повече, че дирекцията не е била представлявана пред ВАС, а е представен само писмен отговор по касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,