Решение № 10161 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2016 г.

Решение № 10161 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Т. 3" ЕООД със седалище и адрес на управление С. е подало касационна жалба срещу решение № 1341/30.06.2016 г. по адм. дело № 805/2016 г. по описа на Административния съд-П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РР-2625/22.10.2015 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за отказ за продължаване на срока на действие на издаденото на дружеството разрешително № 31140031/15.05.2009 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което административният акт да се обяви за нищожен или да се отмени като незасъобразен, като се присъдят направените по делото разноски. Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център П. е поискал отхвърлянето на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и относно претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, направени в хода на административното производтство. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че при постановяване на решението не са допуснати сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна, поради което то следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че дружеството "Т. 3 " ООД със седалище и адрес на управление П. е титуляр на разрешително № 31140031 от 15.05.2009 г. за водовземане от повърхностен воден обект - река М., с цел на водовземането - производство на електроенергия чрез руслова МВЕЦ "Т.-3", с инсталирана мощност 5760 кВт, находяща се в землището на село Н. Надежда, общ. Х., област Х.. Според условията на разрешителното, водохващането ще се извършва от малка водноелектрическа централа, чието строителство трябва да завърши до 31.12.2013 г. Крайният срок на действие на разрешителното е 15 май 2019 г. Със заявление № РЯ-01-56 от 1.10.2013 г., допълнено със заявление от 2.01.2014 г. до директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", "Т. 3" ЕООД поискало изменение и продължаване на срока на действие на разрешителното, което да се измени в частта за срока за реализиране на водовземането до 30.04.2017 г., а срокът на действието му да бъде до 15.09.2022 г. Искането е обосновано с невъзможността за упражняване на придобитите права на водоползвател във времето на действие на П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район. Към заявлението е приложено решение № 17388/20.12.2013 г. по адм. дело № 511/2013 г. на Върховния администртивен съд. Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорска район" се произнесъл с решение № РР-2625/22.10.2015 г., с което отказал да продължи срока на действие на разрешително № 31140031/15.05.2009 г. В решението изложил мотиви, че искането следва да се приведе с изискванията на закона при първото изменение или продължаване, както изисква чл. 146, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите. Поради това при преценката на основателността на искането следва да бъде взета предвид неговата съвместимост с П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район, утвърден със заповед № РД-292/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Административният орган констатирал, че инвестиционното намерение попада в повърхностно водно тяло BG3MA350R039 - река М. в участъка от река Чепеларска до река "Сазлийка", за което в приложение № 7-3, раздел 7, том I от П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район -"Програма от мерки за повърхностните водни тела в басейна на река М." е определена мярка с код BG3NH12 "Забрана за изграждане и влизане в редовна експлоатация на водноелектрически централи без издадено разрешително за строеж по Закона за устройство на територията към датата на утвърждаване на плана. Забраната обхващала района на река М., включително землището на село М. до река Сазлийка, което означавало, че географските координати на точката на водовземане попадат в този обхват. Административният орган посочил, че инвестиционното намерение попада в рамките на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от Закона за водите във връзка с чл. 41, ал. 2, т. 6 от Наредбата за ползване на повърхностните води, но с оглед решение № 11154 от 29.07.2013 г., допълнено с решение № 17388 от 20.12.2013 г. по адм. дело № 511/2013 г. на Върховния административен съд, ограничението не е относимо към искането за изграждане на МВЕЦ "Т. 3". Според мотивите на административния орган е налице друго основание за отказ, тъй като инвестиционното намерение попада в обхвата на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите във връзка с чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредбата за ползване на повърхностните води, защото попада в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, изброени в приложения № № 3-1, 3-2 и 3-3, раздел 3, том I на П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район и конкретно в защитена зона с идентификатор BG0000578 "Р. М.", определена по реда на Директива на Съвета 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна от 21.05.1992 г., одобрена с решение № 122 от 2.03.2007 г. на Министерския съвет и решение на ЕК от 12.12.2008 г., фигурираща под № 33 в приложение № 3-1 от плана и в защитена зона с идентификатор BG0002103 "Златно поле", одобрена с решение № 122 от 2.03.2007 г. на Министерския съвет и обявена със заповед № РД-771 от 28.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите, фигурираща под № 14 в приложение № 3-2 от плана. Решение № РР-2625/22.10.2015 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" било обжалвано от "Т. 3" ЕООД пред министъра на околната среда и водите с оплакване за нищожност поради противоречието му с решение № 11154 от 29.07.2013 г., допълнено с решение № 17388 от 20.12.2013 г. по адм. дело № 511/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Горестоящият административен орган потвърдил решението на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" по съображения, че няма противоречие между административния акт и съдебното решение като основание за нищожност по чл. 177, ал. 2 АПК. Инвестиционното намерение не би могло да се реализира с удължаване на срока на строителството на малката водноелектрическа централа, тъй като попадало в границите на защитена зона, и в обхвата на забрана, предвидена в чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Административният съд приел, че оспореното решение на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" не е нищожно по аргумент от чл. 177, ал. 2 АПК. С решение № 11154 от 29.07.2013 г., допълнено с решение № 17388 от 20.12.2013 г. по адм. дело № 511/2013 г. на Върховния административен съд, е отменена заповед № 292/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е утвърден План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район, в частта, в която се въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата, подали жалбата, а именно: забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и приложенията към него от П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район - "Програма от мерки, забрана и ограничение за изграждане на МВЕЦ" - приложение № М7-15 - "Забрани и режими, свързани със зоните за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ - от приложения раздел 7. Административният съд заключил, че с решението по адм. дело № 511/2013 г. на Върховния административен съд не били отменени всички забрани за изграждане и експлоатация на МВЕЦ във водното тяло, в което попада инвестиционното намерение на "Т. - 3" ЕООД, тъй като останалите раздели от плана не са били предмет на произнасянето на петчленния състав. С решението на съда била отменена само тази част от плана, с която се въвеждат забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и приложенията към него, като преценката следвало да се основе не на мотивите, а на диспозитивите на съдебните решения, в които била изразена волята на съда. При издаване на оспореното решение директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" изпълнил задължението по § 146, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите за привеждане в съответствие с изискванията на закона на всички разрешителни, издадени до приемането му при първото им изменение или продължаване. Искането на "Т. 3" ЕООД за изменение и продължаване на срока на действие на разрешителното е подадено на 1.10.2013 г., т. е., след влизане в сила на новата правна уредба от 2010 г. Съдът преценил отказа за изменение на разрешителното и продължаване на срока на действието му като законосъобразен, тъй като в хода на производството не била опровергана констатацията, че инвестиционното намерение попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, изброени в приложения № № 3-1, 3-2 и 3-3, раздел 3, том I на П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район, конкретно, в защитена зона с идентификатор BG0000578 "Р. М.", № 33 в приложение № 3-1 от ПУРБИБР, и защитена зона с идентификатор BG0002103 "Златно поле", № 14 в приложение № 3-2 от плана. За да се издаде положително решение, следвало да са изпълнени изискванията на чл. 78, ал. 2 от Закона за водите - молбата за изменение на разрешителното да е подадена в срока по ал. 1, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси; да са изпълнени условията на издаденото разрешително. При липсата на една от тези предпоставки, както е в случая, административният орган е длъжен да откаже изменение на разрешителното и продължаване на срока на действието му. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата на "Т. 3" ЕООД срещу решение № РР-2625/22.10.2015 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд не е нарушил процесуалния закон, като не е обсъдил довода на жалбоподателя, според който административният орган не взел предвид извършената от дружеството оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение. Предметът на проведеното административно производство не предполага подобно установяване, поради което съдът не е бил длъжен да обсъди този довод, за да разреши спора. Оправдава се оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е анализирал решението на административния орган в частта, в която е обосновано с прилагане на забраната на чл. 118ж, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Нарушението обаче не може да се определи като съществено, тъй като липсата на мотиви в тази част не води до вероятност за друг изход на делото. Според чл. 118ж, ал. 1, т. 3 не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия на по-малко от 500 метра преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени технически съоръжения. В оспореното решение на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е направена констатация, че посочените в разрешителното места на водовземане и водоползване се намират на по-малко от 500 метра от пункт за мониторинг с код ВGMA00313MS0224 и координати в система WGS 84, посочени в заповед № РД-182/26.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите за одобряване и изпълнение на програми за мониторинг на повърхностни и подземни води. Тази фактическа констатация не е опровергана от жалбоподателя в хода на съдебното дирене. Направеният в жалбата довод, че забраната се отнася за нови инвестиционни намерения, следва да се счете за неоснователен, като се споделят съображенията на административния съд, изложени във връзка с прилагането на § 146, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите. По силата на заключителната разпоредба се придава обратна сила на нормативния акт, при което действието на новите правила се простира и по отношение на вече издадените разрешителни за водовземане. Касационната инстанция не намира за относим към проверката на правилността на решението довода на жалбоподателя за неточно прилагане на материалния закон при преценката за наличието на противоречие между издадения административен акт и решение № 17388/20.12.2013 г. по адм. дело № 511/2013 г. на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е формирал убеждение по този въпрос, като е отговорил на оплакването на адресата на административния акт, но не е съобразил, че това оплакване не кореспондира с действителното съдържание на административния акт. В мотивите на решението директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е изложил съждения, че инвестиционното намерение на "Т. 3" ЕООД попада в обхвата на забраната на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, но изрично е отбелязал, че решението по адм. дело № 511/2013 г. на Върховния административен съд се прилага за инвестиционното предложение на дружеството, поради което "...забраните, въведени в чл.118ж, ал.1, т.5 ЗВ във връзка с чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредбата за ползване на повърхностните води, не са относими към искането за изграждане на МВЕЦ "Т. 3". Постановеният отказ за продължаване срока на действието на разрешително № 31140031/15.05.2009 г. за водовземане от повърхностен воден обект се основава на забраните, въведени с разпоредбите на чл. 118ж (нов-ДВ, бр. 61 от 2010 г.), ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за водите. Административният съд е обсъдил подробно приложението на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ и преценката му, която съвпада с тази на административния орган, следва да бъде подкрепена. Основанията за отказ за продължаване на срока на действие на разрешителното, издадено на "Т. 3" ЕООД, нямат връзка с произнасянето на петчленния състав на Върховния административен съд по адм. дело № 511/2013 г. Инвестиционното намерение на дружеството е несъвместимо със забраните, въведени с разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за водите, влязла в сила през 2010 г., след издаването на разрешително за водовземане № 31140031/15.05.2009 г. "Т. 3" ЕООД не е спазил срока за завършване на строителството на малка водноелектрическа централа, посочен в разрешителното за водовземане, поради което заявлението му за изменение на някои от условията, е разгледано при действието на новите правила. Искането на дружеството за продължаването на срока на разрешителното не покрива и изискванията на чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВ, тъй като влиза в противоречие с нормативни разпоредби, а и условията на разрешителното не са изпълнени. Като е отхвърлил жалбата на "Т. 3" ЕООД срещу законосъобразно издадения акт на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", административният съд е постанови правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд