Решение № 1799 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2011 г.

Решение № 1799 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "С и А Ангел Иванов" против решение по адм. д. № 7354/2010 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на основание допусната материална незаконосъобразност и необоснованост. Ако имотът е публична общинска собственост, тогава "Озеленяване" ЕАД няма право да прекратява наемния договор. Ако имотът е в активите на "Озеленяване" ЕАД, кметът няма правомощие да изземва. Ответната страна - кметът на Район "Триадица", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 3233/30.06.2011 г. по адм. д. № 7354/2010 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на ЕТ "С и А Ангел Иванов" против заповед № РД-09-2-424/6.10.2010 г. на кмета на Район "Триадица" - Столична община за изземване на обект "Временен паркинг" с площ от 1710 кв. м на ул. "Бяла черква", част от имот в м. "Южен парк" УПИ II, кв. 187а, с правно основание чл. 65 от ЗОбС. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Развил мотиви, че едноличният търговец е продължил да ползва имота след изтичане на едногодишния срок на договора от 16.03.1994 г. на основание чл. 236 от ЗЗД, но превърналият се в безсрочен договор е прекратен с едностранно предизвестие от "Озеленяване " ЕАД - дружество с общинска собственост. Решението като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила, като настоящата съдебна инстанция не споделя само изводите за трансформиране на срочния договор в безсрочен. Два са основните правни проблема: материалната компетентност на кмета, издал заповедта за изземване, и налице ли е правно основание за ползване на имота. По делото е представен акт за публична общинска собственост № 1368/17.07.2008 г., който легитимира Столична община за собственик на имота. Поради това е правилен изводът на съда, че кметът е компетентен да издаде заповедта след като АОС не е оборен по надлежния ред. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОбС актът за общинска собственост е официален документ и макар да няма правопораждащо действие легитимира общината за собственик до доказване на обратното. С § 46 от ПЗР на ЗИДЗОбС (бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.) обектите - публична общинска собственост, не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско имущество, поради което волеизявленията на търговското дружество са ирелевантни. За имота е имало сключен срочен възмезден наемен договор с дата 16.03.1994 г. и срок от една година. Поради субекта на правото на собственост за възникването и прекратяването на наемни правоотношения се прилага Закона за общинската собственост. За целия изтекъл досега период от време няма договор или решение на общинския съвет, сключен или издаден при действието на Закона за общинската собственост, обн., ДВ, бр. 44 в сила от 1.05.1996 г. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗОбС договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането на този закон в сила. Идеята на законодателя е ползването на общинска собственост да е подчинено занапред на конституционната норма на чл. 140 от Конституцията на интереса на териториалната общност. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС допуска само сключване на срочен договор за части от имоти публична общинска собственост, а съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗОбС субсидиарно приложение на ЗЗД е допустимо само относно реда за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и ал. 7 от ЗОбС, но не и по отношение на възникването и съществуването им. Разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД за мълчаливо продължаване на договор за наем поради липсата на противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на наемния срок, е неприложим спрямо наемни правоотношения относно обект части от имот публична общинска собственост. Плащането на наемна цена и приемането на това плащане от страна на общината не означава, че съществува наемно правоотношение при условие, че няма изразена воля на собственика с решение на общинския съвет. Без значение за правилното решаване на делото е дали е имало или не волеизявление от страна на "Озеленяване" ЕАД за прекратяване на договор за наем, след като такъв при действието на ЗОбС не е сключван. А предвид § 7 от ПЗР на ЗОбС максималният срок, в който се счита, че са запазени наемните правоотношения възникнали в периода преди влизане в сила на ЗОбС, е три години. С изложените по-горе правни изводи на касационната инстанция, решението следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение