Решение № 12248 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2822/2018 г.

Решение № 12248 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2822/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на "Пламагро" ООД - гр. София срещу Решение № 131 от 8.01.2018 г., постановено по адм. дело № 7253/2017 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване № П – 22221716117962 – 004 – 001 от 3.08.2016 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1764 от 6.10.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, в частта му за периода на изчисляване на лихвите върху главница общо в размер на 28 986,92 лв., определени от органа по приходите в размер на 7 009, 29 лв., за периода от 19.03.2014 г. до 3.08.2016 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС относно началната дата, от която се дължи лихва върху невъзстановения ДДС, като твърди, че е следвало да се начисли лихва, считано от изтичане на предвидения срок в чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Иска отмяната на решението и отмяна на издадения АПВ, в оспорената част с връщане на преписката за ново произнасяне относно определената законна лихва по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" – София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд – София – град. Петендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. Предмет на оспорване пред Административен съд – София – град (АССГ) е бил издаденият на "Пламагро" ООД Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П – 22221716117962 – 004 – 001 от 3.08.2016 г., на орган по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1764 от 6.10.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, в частта му за периода на изчисляване на лихвите върху главница общо в размер на 28 986, 92 лв., определени от органа по приходите в размер на 7 009, 29 лв., за периода от 19.03.2014 г. до 3.08.2016 г. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АПВ, в оспорената му част, АССГ е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, в предписаната от закона форма, като в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на данъчно задълженото лице. При преценка на неговата материална законосъобразност в оспорената част, АССГ е приел, че по делото не е имало спор по фактите. С влязло в сила решение е отменен РА № 21713110231 /19.03.2014 г., в частта му, с която е отказано право на данъчен кредит на "Пламагро" ООД за данъчни периоди м. 04.2008 г., м. 10.2008 г. и м. 11.2008 г. общо в размер на 18 840 лв. и лихви в размер на 10 146, 92 лв. С процесния АПВ, в неоспорената му част, е възстановена сума общо в размер на 28 986, 92 лв., представляваща сбора от главицата и лихвите по отменения РА. Отделно от това с процесния АПВ, в обжалваната му част е възстановена общо лихва в размер на 7 009, 29 лева, изчислена върху главница в размер на 28 986, 92 лв. за периода от 19.03.2014 г. – датата на издаване на РА до 3.08.2016 г. – датата на издаване на процесния АПВ. АССГ е приел, че спорът между страните е правен и касае от коя начална дата следва да се дължи лихва върху невъзстановения ДДС - дали от момента на подаване на съответната справка-декларация, каквато теза поддържа жалбоподателят, или от момента на издаване на отменения РА № 21713110231 /19.03.2014 г., каквато теза поддържа приходният орган. АССГ е приел за безспорно установено, че от жалбоподателя не е попълнена клетка 80 на справката - декларация по ЗДДС за периодите от м. 04.2008 г. до м. 04.2009 г., поради което обосновал извод, че същият не е посочил размера на претендирания данък за възстановяване. Посочил е, че съгласно чл. 88, ал. 4 ЗДДС, регистрираното лице само определя резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет. По аргумент от разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, декларирането на данъка от регистрираното лице става именно чрез подаване на справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. Справката - декларация се подава по образец, определен с ППЗДДС (чл. 125, ал. 8 от закона). С подаването й регистрираното лице само определя резултата за периода - ДДС за внасяне (чл. 88, ал. 2 ЗДДС) или за възстановяване (чл. 88, ал. 3 ЗДДС). Съгласно чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС (в действащата към този момент редакция), ако след подаването на трите справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето попълва в клетка 80 на последната декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 45-дневен срок, както и следва да приложи справка за извършеното приспадане по образец-приложение № 6 по отношение на този данък. Приел е, че в конкретния случай жалбоподателят не е декларирал сума за възстановяване, за да му бъде прихванат или възстановен данъка на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В случай, че лицето не посочи в подадената от него СД, че е налице данък за възстановяване, същото няма как да претендира, че органът по приходите е изпаднал в забава след изтичане на 45-дневния срок от подаването на СД по ЗДДС. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа на приходите или по писмено искане на заинтересованото лице, какъвто е конкретният случай. По реда на ал. 3 от същата разпоредба, АПВ се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането, когато в същия срок не е възложена ревизия. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителните осигуровки, се връщат със законната лихва за изтеклия срок, когато са внесени или събрани въз основа на акт на органите по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4 от цитираната разпоредба. В процесния казус недължимо внесените задължения в размер на 28 986, 92 лв. са били определени с издаването на РА № 1713110231 /19.03.2014 г., поради което органът по приходите законосъобразно е начислил лихва върху сбора от тази сума по реда на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, за периода от издаване на отменения по съдебен ред РА до издаване на процесния АПВ. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че спор по фактите не е налице между страните и спора е правен. Касае се до приложението на чл. 92, ал. 10 ЗДДС относно началния момент на дължимата лихва за забава. Съгласно чл. 92, ал. 10 ЗДДС, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. Според касатора, датата на която е следвало да бъдат възстановени сумите по отменения РА не е датата на издаване на РА, а е определена в разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС – в 30 дневен срок от датата на подаване на справките декларации. В случая, обаче лицето не е декларирало в подадените СД, че е налице данък за възстановяване, поради същото няма как да претендира, че органът по приходите е изпаднал в забава за възстановяване на дължим данък от подаване на справките – декларации, за да му бъде прихванат или възстановен данъка на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Правилно АССГ е разрешил спорния по делото въпрос, че недължимо внесените задължения в размер на 28 986, 92 лв. са били определени с издаването на РА № 1713110231 /19.03.2014 г., поради което органът по приходите законосъобразно е начислил лихва върху сбора от тази сума по реда на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, за периода от издаване на отменения по съдебен ред РА до издаване на процесния АПВ. По изложените съображения, оспореното решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива следва да се присъдят на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП в размер на 500 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение