Решение № 11602 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, срещу Решение 784 от 14.03.2024 г., постановено по административно дело 857 от 2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22000122003051-091-001 от 03.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на административния съд, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи само на нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда в частта по ЗДДС за доказани реални доставки по фактури от ЕМ ЕНД ВИ ЕООД, с доводи, че по делото е останало недоказано къде са съхранявани и как са транспортирани стоките. В частта по ЗКПО също твърди, че не са доказани реални доставки по фактури, издадени от ЕСИ ООД, РОЗА ДРЕС ЕООД и ДРЕС ШОП ЕООД, поради което осчетоводените разходи по тях са документално необосновани. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и съответно потвърждаване на РА. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските. Ответникът по касационната жалба ОНЛАЙНДРЕС ЕООД, ЕИК 204431135, представлявано от управителя Р. С. С., чрез адв. Младенов, оспорва основателността ѝ в съдебно заседание и в представен писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по списък и доказателства за плащане. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на първоинстанционния съд на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, настоящият състав съобрази следното: С оспореното решение на Административен съд - Благоевград е отменен РА Р-22000122003051-091-001 от 03.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на ОНЛАЙНДРЕС ЕООД, за данъчен период м. януари 2022 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 4 фактури, издадени от ЕМ ЕНД ВИ ЕООД в общ размер на 12 141,72 лв. и са установени задължения за лихва в размер на 1 495,87 лв., както и в частта на установени задължения за корпоративен данък в размер на 14 375 лв. за 2018 г. и 17 543,33 лв. за 2019 г. и съответни лихви в общ размер на 11 174,65 лв. За да постанови този резултат, АС Благоевград е приел, че РА е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност, в установената писмена форма, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията. Във връзка с материална законосъобразност на РА, съдът е формирал следните изводи: В частта по ЗДДС, с РА е установено задължение за ДДС в размер на 12 141,72 лв. и лихви в размер на 1 495,87 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури с предмет различни видове дрехи блузи, рокли тениски, издадени през м.01.2022 г. от ЕМ ЕНД ВИ ЕООД, поради липса на доказателства за реални доставки. Съдът е описал представените в хода на ревизията доказателства към всяка от фактурите - договори за доставка, приемо-предавателни протоколи и платежни нареждания за плащане по банков път, както и заключението по назначената ССчЕ. Приел е, че своевременно е представен и договор за наем, в който доставчика е посочен като наемател, както и доказателства за плащане на наем на помещение, представляващо бивш магазин за конфекция в гр.Симитли. След като е разгледал поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства, съдът е приел, че в хода на ревизията са представени доказателства за предаване на стоките по пряката доставка, които са двустранно подписани и удостоверяват предаване на стоките. При липса на твърдения и доказателства за данъчна измама от страна на приходната администрация, както и с оглед обстоятелството, че произхода на стоките не е от значение за правото на данъчен кредит на получателя, съдът е приел, че незаконосъобразно с издадения РА е отказано право на данъчен кредит на ОНЛАЙНДРЕС ЕООД по фактури, издадени от ЕМ ЕНД ВИ ЕООД. В частта по ЗКПО, с РА са установени задължения за корпоративен данък за внасяне в размер на 14 375 лв. за 2018 г. и 17 543,33 лв. за 2019 г. и съответни лихви в общ размер на 11 174,65 лв., в резултат на увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството с непризнати разходи за данъчни цели по фактури от ЕСИ ООД, РОАЗ ДРЕС ЕООД и ДРЕС ШОП ЕООД, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО. Съдът е приел, че основният аргумент на административния орган за начисляване на корпоративен данък за 2019 г. и 2018 г. е извършена предходна ревизия по ЗДДС за периода от 12.06.2018 г. до 31.12.2021 г., приключила с Ревизионен акт Р-22000122000332-091-001 от 03.10.2022 г., с който не е признатото право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по фактури издадени от доставчиците от ЕСИ ООД, РОЗА ДРЕС ЕООД и ДРЕС ШОП ЕООД. Прието е, че този РА е обжалван и с влязло в сила решение 2861 от 11.03.2024 г. по адм. дело 1096/2024 г. на Върховният административен съд е отменен, като незаконосъобразен. С посоченото съдебно решение е прието, че доставките по фактури от ЕСИ ООД, РОЗА ДРЕС ЕООД и ДРЕС ШОП ЕООД са реални. При извода, мотивиран в решението на ВАС, съдът е приел, че разходите, осчетоводени от ревизираното лице по тези доставки, са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция (чл. 10, ал. 1 ЗКПО). Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите по приложението на материалния закон са правилни, за което обстоятелство на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Наведените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. В частта по ЗДДС относно отказаното право на данъчен кредит по ЗДДС, спорът по делото е за реалността на доставките по 4 бр. фактури, издадени от ЕМ ЕНД ВИ ЕООД. Предмет на доставките са различни видове дрехи блузи, рокли тениски, които са индивидуализирани в процесните фактури по брой, единична и обща цена, както и в представените към фактурите договори за продажба. От договорите се установява също, че стоките ще се предават в обект на доставчика. От управителя на доставчика ЕМ ЕНД ВИ ЕООД, са дадени обяснения, че основния предмет на дейност на дружеството е производство на облекло, като дейността се осъществява в нает обект в гр. Симитли, стоките се предават в обекта на доставчика и се транспортират с транспорт на клиента. Към обясненията е представен и договор за наем, в който доставчика е посочен като наемател, както и доказателства за плащане на наем на помещение, представляващо бивш магазин за конфекция в гр.Симитли. Стоките са предадени с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, автентичността на които не е оспорена. Представени са и банкови извлечения за плащане по банков път на доставките. Безспорно е установена и последващата реализация на доставките. Не е спорно, че получателя се занимава с онлайн търговия на дрехи, а получените стоки са използвани за последващи облагаеми доставки. С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е безспорно установено не само предаването на стоките, но и механизма на доставките, поради което са неоснователни доводите на касатора за липса на доказателства за транспорт, а и с оглед вида на стоките различни видове дрехи, специален транспорт не е необходим. Неоснователен е и довода на касатора относно липсата на доказателства къде са съхранявани стоките, доколкото още в хода на ревизията е установено, че се съхраняват в нает обект на доставчика, от където са предадени на получателя. Касационната жалба е неоснователна и в частта по ЗКПО. С влязло в сила съдебно решение на ВАС, е отменен РА Р-22000122000332-091-001 от 03.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта по ЗДДС, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ОНЛАЙНДРЕС ЕООД, по фактурите на ЕСИ ООД, РОЗА ДРЕС ЕООД и ДРЕС ШОП ЕООД. В мотивите на решението е прието, че доставките по тези фактури са осъществени. В настоящото производство, не са представени нови доказателства, които да обосноват друг извод при преценката обосновани ли са разходите по фактурите на тези доставчици, а се излагат само доводи за различни преценка на събраните доказателства от мотивите на влязлото в сила решение на ВАС. С оглед изложеното не е доказана документална необоснованост на разходите по фактурите на ЕСИ ООД, РОЗА ДРЕС ЕООД и ДРЕС ШОП ЕООД, поради което правилно съдът е отменил РА в частта, с която е увеличен финансовият резултат за 2018г. и 2019 г. с тези разходи. С оглед изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора Националната агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция ОДОП София, следва да бъде осъдена да заплати на ОНЛАЙНДРЕС ЕООД, ЕИК 204431135, разноски по делото за касационната инстанция в размер на 6 000 лева, по представен списък по чл. 80 от ГПК. Възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение не е напарвано, а и размерът му съответства на фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,