Решение № 3995 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2016 г.

Решение № 3995 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на М. Д. К. от гр. С. против решение № 130/27.06.2016 г., постановено по адм. дело № 248/2015 г. по описа на Административен съд-К., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1470/30.09.2015 г. на кмета на община Д. за премахване на незаконен строеж: "постройка от допълващо застрояване-навес" в УПИ XV-1949 в кв. 102 по регулационния план на гр. Д. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта. Ответната страна кмет на община Д. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Счетено е, че разпореденият за премахване е строеж, който е незаконен и не е търпим. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. неоспорено заключение на вещо лице, се установява, че процесният обект представлява "навес от шест железни кола и покрит с ламарина". Действителното му фактическо състояние не съответства на описанието в констативния акт и заповедта. Не се касае за постройка с характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Неправилното индивидуализиране на обекта представлява съществено нарушение във формата и съдържанието на акта, което е основание за отмяна. В тежест на административния орган е доказването на фактическите основания за издаване на акта, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ не се ползва с доказателствена сила и при оспорване на заповедта органът е длъжен да установи правнорелевантните факти с всички допустими доказателствени средства. Въпреки указанията за това органът не доказва съществуването на разпореденият за премахване строеж "постройка на допълващото застрояване" и първоинстанционният съд неправилно е приложил правилата за доказателствената тежест като е приел съществуването й. По тези съображения неправилното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отмени незаконосъобразната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,