Решение № 4095 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2013 г.

Решение № 4095 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2013 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 251 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. С Решение № 8993/18.07.2016 г. по адм. д. 9378/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение, е обезсилено Решение № 2442 от 12.04.2013 г. по адм. д. № 6327/2012 г. по описа на Административен съд С.-град и е прекратено съдебното производство. С молба от И. К. К., постъпила в съда на 2.02.2017 г., е поискано тълкуване на Решение № 8993/18.07.2016 г. по адм. д. 9378/2013 г. по описа на ВАС. Молбата е изпратена за становище на ответника, който с възражение от 08. 03. 2017 г., е изложил доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на така направеното искане. Съдът счита така направеното искане за допустимо, тъй като същото не е обвързано със срок и е направено от страна в производството. Молбата е разгледана в закрито съдебно заседание, по аргумент за противното от нормата на чл. 251, ал. 4 от ГПК, доколкото съдът счита, че не е необходимо призоваването на страните, с оглед изясняване на правния спор. На тълкуване, съгласно разпоредбата на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс, подлежат влезлите в сила решения, които са неясни. Решението е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на доказателствата, които водят до нов правен извод на съда, различен от този на постановеното съдебно решение. Решението, чието тълкуване се иска, е постановено в касационно производство, като с него е обезсилено решението на Административен съд С.-град и е прекратено съдебното производство. Наведените от молителя доводи за прекратяване на правния субект, който е адресат на оспорената заповед са такива по съществото на спора и не представлява по своята същност искане за тълкуване на неясно решение. Тълкуване на решението по смисъла на чл. 251 от ГПК означава тълкуване на диспозитива, постановен от съда, а не на мотивите (правните изводи), които обуславят този диспозитив. В случая решението не се нуждае от тълкуване. Волята на съда е ясно изразена и обусловена от установената по делото фактическа и правна страна. Решението не поражда никакви съмнения, относно действителното правораздавателно становище. Волята на съда е изразена безпротиворечиво в диспозитива на това решение. Предвид изложеното, молбата за тълкуване се явява неоснователна и Върховният административен съд, Трето отделение