Решение № 7762 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2021 г.

ВАСI отделение29.06.2021 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/22.01.2021 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело № 418/2020 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7762 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Веселина 96" ООД, гр. Сливен, чрез адвокат Е. Попова против решение № 6/22.01.2021 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело № 418/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-353-0050420/06.11.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед съответства на материалния закон и целите на закона, но поддържа становището си, че срокът за запечатване на обекта е определен в нарушение на оперативната самостоятелност, поради липса на мотиви за неговата продължителност. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ФК-353-0050420/06.11.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на В. 96 ООД, гр. Сливен е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - павилион за закуски, находящ се в гр. Сливен, ул. Д. Петков, срещу 4-то ОУ, и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи самостоятелно основание за отмяна. Приел е, че приложената принудителна административна мярка съответства на материалния закон и целта на закона. От фактическа страна съдът е установил, че на 30.10.2020 г. в 11. 10 часа, при извършена контролна покупка от орган по приходите на 1 брой закуска на стойност 1. 30 лева, заплатени в брой в 11. 02 часа, не е издаден фискален бон от монтираното в обекта ФУ. След легитимацията на проверяващите, служителката е нулирала касовата наличност. Отпечатаният в 11. 07 часа дневен финансов отчет № 0026813/30.10.2020 г. е нулев. При тези факти съдът е приел, че дружеството не изпълнило задължението си по чл. 118 ЗДДС за отчитане на продажбите в брой и са налице материалноправните предпоставки на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка запечатване на обект и тези по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до него. По отношение на срока от 14 дни, съдът е приел, че е мотивиран, съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта. Решението е правилно постановено. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай не е спорно по делото, че задълженото лице не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискален бон за извършена продажба на 1 бр. закуска на стойност 1. 30 лева, поради което правилно съдът е приел, че са изпълнени условията на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка и условията на чл. 187, ал. 1 ЗДДС за последиците от прилагането й. Касаторът изрично посочва, че не оспорва материалната законосъобразност на акта. Доводите в касационната жалба касаят упражняването на оперативната самостоятелност при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта. Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Видно от съдържанието на заповедта, органът по приходите е мотивирал продължителността на мярката с конкретни факти от дейността на задълженото лице - местоположение на търговския обект, среднодневен оборот и декларираните финансови резултати от дейността му за предходни години, които са преценени с оглед вида на нарушението, пряко свързано с неотчитане на приходи от продажби. Останалите съображения на касатора за несъответствие на мярката с целите по чл. 22 ЗАНН, поради налагането й след преустановяване на нарушението, не се подкрепят от доказателствата по делото. С оглед на изложеното, обжалваното решение, с което жалбата на "Веселина 96" ООД, гр. Сливен е отхвърлена, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно постановено. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1