Решение № 10635 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Ангелова, в качеството й на пълномощник на И. Христов от гр. Перник, срещу решение 28 от 23.02.2021 г., постановено по адм. дело 508/2020 г. от Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед ЛС-39 от 11.06.2020 г., издадена от командира на Националната гвардейска част. В жалбата се мотивира наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на обжалвания съдебен акт. Ответната страна - командирът на Националната гвардейска част, чрез пълномощника си юрк. Николаева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че наведените с нея оплаквания са бланкетни и не сочат на обстоятелства, които биха обосновали отмяната на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, и въз основа на тях е извел обосновани изводи за законосъобразност на процесната заповед, като по този начин е постановил решението си в съответствие с приложимите правни норми. Предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед ЛС-39 от 11.06.2020 г., издадена от командира на Националната гвардейска част, с която на И. Христов, в качеството му на военнослужещ, назначен в наряд Дежурен шофьор, е наложено дисциплинарно наказание уволнение за допуснато нарушение на военната дисциплина неизпълнение на заповед ОХ 680 от 05.11.2010 г., изменена със заповед ОХ-257 от 17.03.2020 г., на осн. чл. 241, чл. 242, ал. 1, чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 2 вр. чл. 246, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), чл. 137 ал. 4, чл. 140, чл. 146, ал. 1 и чл. 148 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) и на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 вр. чл. 72, т. 3 и чл. 91 от ППЗОВСРБ е освободен от военна служба и е прекратен договорът му за военна служба, считано от 17.06.2020 година. Както се посочи, с обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването по жалбата на И. Христов. За да постанови този резултат е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му от ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона, и при правилното му приложение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, които е обсъдил в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят изцяло и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при постановяването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на това твърдение се сочи, че решаващият състав не е обсъдил всички наведени в жалбата и пледоарията по същество доводи, касаещи допуснати процесуални нарушения при издаването на оспорвания административен акт, без конкретика кои точно наведени в жалбата и пледоарията по същество доводи са останали без отговор. В мотивите си съдът от първата инстанция ясно е посочил, че: 1. Оспорваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ вр. чл. 252 от ЗОВСРБ; 2. Съдът е приел за неоснователно твърдението в жалбата, че в заповедта липсват мотиви, като е посочил, че актът съдържа конкретно описание на фактическата обстановка, посочени са разпоредбите и задълженията, които са нарушени, както и последиците от извършеното дисциплинарно нарушение. 3. Във връзка с възражението, че не ставало ясно кое от действията на военнослужещия съставлява тежко нарушение на военната дисциплина съдът е изложил мотиви, че дисциплинарното нарушение се състои в неизпълнение на заповед/и на министъра на отбраната, който, като дисциплинарнонаказващ орган (арг. от чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ), е в правото си да прецени кога едно нарушение е достатъчно тежко по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, извън хипотезите на чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ. При упражняване на това си правомощие, с издаването на заповед ОХ-680/05.11.2010 г., изменена със заповед ОХ-257/17.03.2020 г., министърът е квалифицирал управлението на МПС от военнослужещ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 (0.9) като тежко нарушение на военната дисциплина, предпоставящо налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Оправомощен от министъра на отбраната да прекратява договорите за военна служба на войниците, и като такъв с компетентност на ДНО, командирът на НГЧ е обвързан с тази преценка на делегиращия оран за несъвместимост на такъв вид деяние с оставането на военна служба, каквото е възприето и в оспорвания акт. Затова като правно основание в заповедта е посочена именно т. 3 от заповедта на министъра на отбраната; 4. След като е проследил реда за провеждане на дисциплинарно производство, уреден в глава VII, раздел XI на ЗОВСРБ и в ППЗОВСРБ, раздел XII, съдът е направил извод, че заповедта е издадена в рамките на установения двумесечен срок по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ. Не се оспорва, че процесното нарушение на военната дисциплина е извършено на 20.05.2020 г., за което командирът на НГЧ е уведомен още на същата дата, видно от предварително донесение за инцидент (л. 30 от делото), а процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 11.06.2020 година. При това положение съобразена е разпоредбата на чл. 249, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ЗОВСРБ заповедта е издадена в рамките на двумесечния срок от установяване на нарушението от дисциплинарнонаказващия орган, и в едногодишния срок от неговото извършване. 5. Доказателства, обосноваващи твърдението, че жалбоподателят е бил заставен да подпише връчването на акта с по-ранна дата, на 11.06.2020 г., а не на 16.06.2020 г., когато реално му е била връчена, с което е ограничено правото му на защита, не са били представени, поради което съдът обосновано и мотивирано е приел възражението за неоснователно. 6. Правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено и вследствие описаните в акта правни разпоредби, тъй като те кореспондират на изложените в него фактически обстоятелства. Ето защо изложеното от съда в мотивите му обосновава законосъобразния извод, че в хода на дисциплинарното производство, приключило с издаване на спорния административен акт, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително не е ограничено правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на обжалваната заповед в условието на чл. 146, т. 3 от АПК. Обосновано също така, в хода на проведения контрол за законосъобразност, съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон. В хода на процеса е установено от първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, а именно тежко нарушение на военната дисциплина - употреба на алкохол при изпълнение на служебните задължения - управление на превозно средство при транспортиране на караул, с концентрация 0,9 ,. Посоченият текст от закона предвижда налагането на дисциплинарно наказание уволнение и в случаите на други тежки нарушения на военната дисциплина, извън случаите на ал. 1 от разпоредбата. Със заповед ОХ-680/05.11.2010 г., изменена със заповед ОХ-257/17.03.2020 г., безспорно известни на касатора в настоящото производство, министърът на отбраната е определил тези други случаи на тежки нарушения, като в т. 3, изр. първо изрично е забранено управлението на ППС от военнослужещи, в служебно и извънслужебно време, след употребата на алкохол. С изр. второ на т. 3 изрично е разпоредено, от компетентния по силата на закона дисциплинарнонаказващ орган, че при установено управление от страна на военнослужещ, в служебно и извънслужебно време, на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена по съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещите се налага дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Неизпълнението на цитираната заповед и на заповедта, която я изменя, е неизпълнение на задължение по военната служба. При тези съображения настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно. При служебната проверка не са констатирани нарушения, съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 и чл. 168 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, И. Христов следва да бъде осъден да заплати в полза на НГЧ сума в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение