Решение № 17188 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2019 г.

Решение № 17188 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерството на околната среда и водите чрез неговия процесуален представител срещу решение № 293/13.02.2019 г. по адм. д. № 481/2018 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - "Голф плюс" ЕООД и началникът на службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Голф плюс" ЕООД срещу заповед № 18-3331/25.04.2018 г. на началника на службата по геодезия картография и кадастър - Благоевград, с която на основание чл. 51, ал. 1, 3 и чл. 53б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, състоящо се в коригиране границите на ПИ 02676.118.120, обособяване на нов ПИ 02676.118.158, допълване на нов ПИ 02676.118.157. Поземлен имот 02676.118.157 с площ от 24 154 кв.м. е записан на държавата чрез Министреството на околната среда и водите - "Национален парк" Пирин, а поземлен имот 02676.118.158-на "Голф плюс" ЕООД. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Налице е влязъл в сила в сила отказ на компетентния орган за изменение на КККР на гр. Банско по отношение имотните граници на ПИ 02676.118.120, обективиран в Заповед № 17-117/21.02.2018 г., при отсъствие на данни, че същата е обжалвана. При липса на жалба против така постановения акт повторното искане за преразглеждане на заповедта е било процесуално недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 53б, ал. 1, т. 3 ЗКИР, обуславящо наличието на "явна фактическа грешка", без изложени конкретни фактически основания. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. В развилото се административно производство е приложима разпоредбата на чл. 54 ЗКИР, доколкото не се твърди несъответствие в границите на имота по смисъла на пар. 1, т. 9 ДР на ЗКИР, а се оспорва правото на собственост на записаните в КР по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР лица, въз основа на представените от тях документи, като се иска отделяне на самостоятелен имот с промяна на имотните граници на ПИ 02676.118.120 и вписване на нов собственик. Предвид представените по делото доказателства, представляващи титул за собственост – нотариален акт от жалбоподателя и АДС - изключителна от заявителя, административният орган е следвало да констатира спор за материално право и да откаже исканото изменение до решаването му по общия исков ред. Така постановеното решение като краен резултат е правилно като обосновано и материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: На първо място настоящият съдебен състав намира, че в случая не следва да се преценява дали заповед № 17-144/15.03.2018 г., с която се оттегля на основание чл. 91, ал. 1 АПК заповед № 17-117/21.02.2018 г., с която е отказано исканото изменение в кадастралната карта и регистър, е валиден и законосъобразен административен акт. Тази заповед не е предмет на настоящето дело, същата не е обжалвана и без значение нейната валидност или законосъобразност същата с оглед предизвикваните с нея правни последици следва да бъде зачетена. Поради това в случая не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, което да е пречка на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за развитието на така проведеното административно производство. Настоящата инстанция намира, че решаващият съд е извършил всеобхватна проверка на обжалваната заповед, като изводът му за липса на конкретни фактически основания в заповедта се споделя и от настоящата инстанция. В случая с оглед посоченото в обжалваната заповед правно основание чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР-явна фактическа грешка, в заповедта липсват каквито и да са фактически основания в тази насока. Фактическите основания са фактическите констатации, които е направил административният орган и въз основа на какви доказателства. В случая органът не е посочил факти, които е приел за установени, а без посочени фактически основания не може да се извърши проверка на разпореденото от административния орган в обжалваната заповед. Законосъобразно в този смисъл съдът е изтъкнал, че непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. При наличието само на посочени правни основания и липсата на фактически такива обжалваната заповед подлежи на отмяна. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая не се установява и наличието на посоченото в обжалваната заповед правно основание. Под явна фактическа грешка по смисъла на пар. 1, т. 9 ДР на ЗКИР следва да се разбира несъответствие в границите на съществуващите в местността обекти с естествен или изкуствен произход и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. В конкретния случай не се касае за явна фактическа грешка, отнасяща се до различни граници на обектите, а до отделяне на самостоятелен имот от имот, собствен и записан на друго лице. В разглеждания аспект не се касае и до хипотезата за вписване на всички собственици с конкуриращи права върху един и същ имот, тъй като в случая няма идентичност между имотите. Тази хипотеза е възможна само при идентичност, тоест за един и същ имот да има два или повече титула за собственост на различни правни субекти. В случая претенцията е, че част от имот ПИ 02676.118.120 е собствен на заявителя, неправилно записан на друг собственик, като се претендира обособяването на част от този имот в самостоятелен поземлен имот. Така заявената претенция и така разпореденото с обжалваната заповед сочи на претенцията за допусната при одобряването на кадастралната карта и регистър грешка и сочи на правното основание на чл. 54 ЗКИР. В случая с тази претенция се оспорва правото на собственост на лице, записано в кадастралния регистър като собственик, което сочи на спор за материално право. Това е видно и от представените по делото доказателства за собстеност-нотариален акт за собственост на "Голф Плюс" ЕООД и актът за държавна собственост в лицето на заявителя-Министерството на околната среда и водите. Правилно на тази плоскост съдът е отбелязъл, че в този производство не може да прецени кому принадлежи правото на собственост върху 24 154 кв. м, представляващи част от ПИ 02676.118.120 от влязлата в сила карта на гр. Банско, което още веднъж сочи на материалноправен спор за собственост. С този мотив всъщност е и отменената заповед за отказ за изменение в кадастралната карта и регистър на гр. Банско-отказ поради наличието на спор за материално право. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, а доказателствата по делото подкрепят направените от съда фактически констатации, което сочи на обоснованост на обжалваното решение. Поради това спрямо него не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,