Решение № 1194 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2014 г.

Решение № 1194 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП против Решение № 319/16.01.2014 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 10 381/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101301141/19.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1560/13.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София в частта, с която за данъчен период м. 03.2012 г. на " Ментор консултинг" ЕООД, гр. София, не е признат данъчен кредит в размер на 19 148.61 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по фактура, издадена от "Камор Ауто" ООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, довело до необоснованост на решението- съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че процесният автомобил следва да се квалифицира като "лек" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит по доставката, обективирана в издадената от "Камор Ауто" ООД фактура. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ментор консултинг" ЕООД, гр. София, с писмен отговор и в о. с. з., чрез пълномощника си адв. Добрев, оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира направените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е РА № 2101301141/19.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1560/13.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София в частта, с която за данъчен период м. 03.2012 г. на " Ментор консултинг" ЕООД, гр. София, не е признат данъчен кредит в размер на 19 148.61 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по фактура, издадена от "Камор Ауто" ООД. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е мотивирано от представените от ревизираното лице свидетелство за регистрация, издадено от отдел " Пътна полиция"- София към МВР, съобразно което автомобилът е вписан като "товарен". Съобразени са още и представеният ЕС - сертификат за съответствие на процесния автомобил, издаден от производителя, съобразно който категорията на превозното средство е N1, като наред с това е релевирано обстоятелството, че приходната администрация не оспорва, че процесният автомобил е заведен като ДМА, за което са представени извлечения от счетоводни регистри на дружеството. Въз основа на тези неоспорени от орана по приходите доказателства, решаващият състав е приел, че автомобилът, предмет на горепосочената доставка е "товарен" и спрямо него е неприложима разпоредбата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Счел е, че досежно товарният автомобил не е налице изключението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради което неприложима е и разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат. То е постановено при липса на процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху решаващата воля на съда и въз основа на подробен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно е заключението на съда, че процесният автомобил, според европейският сертификат за съответствие и регистрационния талон, както и според техническите му характеристики, дадени от производителя, е товарен автомобил категория N 1. Според чл. 149, ал. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата превозните средства от категория N 1 са предназначени за превоз на товари, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 75 от 7.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите "Моторно превозно средство от категория N" е: а) "товарен автомобил" от категории № 1, № 2 или № 3, който е проектиран и конструиран изключително или главно за превоз на товари. Съобразно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил, а по аргумент от § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или този, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната от регистрираното лице дейност. Необосновано е твърдението на касатора, че при решаване на спора съдът се е позовал единствено на определената по документи категория на автомобила N1, игнорирайки законовата разпоредба на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Първоинстанционният съд е съобразил, че в § 1, т. 18 от ДР на ДОПК е дадено легално определение на понятието "лек автомобил" и това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Съгласно изр. второ на цитираната разпоредба, не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Неоснователни в този аспект са и доводите на касатора относно приложимостта на критериите по Комбинираната номенклатура на ЕС за тарифиране в позиция 8703. Легалната дефиниция на понятието "лек автомобил" се съдържа в специалния закон - ЗДДС и в неговия смисъл то следва да се тълкува за неговите цели. Не би могло да бъде споделено и възражението на представителя на ВАП за необходимост от доказване на техническите параметри на автомобила чрез назначаване на съдебно- автотехническа експертиза, тъй като той е регистриран като товарен и тази негова характеристика е удостоверена с обвързваща материална доказателствена сила в представения като доказателство официален свидетелстващ документ - свидетелството за регистрация. След като е установено още завеждането на автомобила като ДМА и използването му за икономическата дейност на дружеството, то правилен е изводът на съда, че с РА незаконосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Достигайки до него и отменяйки РА в тази му част, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски, които съобразно приложените доказателства възлизат на 2 000 лв. С оглед имуществения интерес същите са в размера по чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на пълномощника на касатора за прекомерност е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение