Решение № 13916 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5658/2018 г.

Решение № 13916 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5658/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Юруков, чрез адвокат В. Бенатов, срещу решение № 1686/14.03.2018 г., постановено по адм. д. № 11784/2017 г. по описа на Административен съд София– град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а жалбата на Г. Юруков- уважена, като се отмени оспорената заповед аз прекратяване на служебното му правоотношение. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна- управителя на Националния осигурителен институт, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения за неоснователност на касационната жалба са изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Г. Юруков срещу заповед № 3227/5.10.2017 г. на управителя на НОИ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, служебното му правоотношение е прекратено поради обстоятелството, че не е изпълнил задължението си по чл. 27 от ЗДСл вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от същия закон. Органът по назначаването е извършил проверка по повод постъпил сигнал в правноинформационните системи "Апис-регистър" и "Лакорда", при която е установено, че на осн. чл. 17, ал. 1, т. 4 от ЗПП и решение от 23.06.2016 г. по ф. д. № 1696/1990 г. на СГС в регистъра на съда са вписани имената на членовете на ръководните и контролните органи на Българската социалистическа партия/БСП/, сред които в националния съвет на БСП фигурира името на Г. Юруков, и това обстоятелство съществува и към момента, което е несъвместимо с изпълняваната от Юруков длъжност Главен секретар на НОИ. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма и административнопроизводствените правила, като установените релевантни факти осъществяват приложеното от органа правно основание. Решението е правилно. Несъвместимостта се дефинира като законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл условия. В качеството на правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, несъвместимостта може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл Заемането на ръководна или контролна длъжност в политическа партия е предвидено като нормативно ограничение, представляващо условие за несъвместимост в чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Същото цели осигуряване политически неутралитет /чл. 4, ал. 2 от ЗДСл/ и съответната независимост при изпълнение на държавната служба, предполагащо като резултат държавните служители при изпълнение на службата да се ръководят единствено от закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт, спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите и интересите на държавата/чл. 116, ал. 1 КРБ, чл. 4, ал. 1 от ЗДСл/. По аргумент на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, органа по назначаването има право да прекрати съществуващо служебно правоотношение на държавен служител при установяване, че служителя е назначен в противоречие с изискванията по чл. 7 от ЗДСл, т. е. при наличие на някое от условията на чл. 7, ал. 2 /т. е. в нарушение на цитираната разпоредба/, но само ако това условие съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Не е спорно по делото, че Г. Юруков към момента на прекратяване на служебното му правоотношение е бил член на националния съвет на БСП. Същият е бил избран в посочения орган на заседание на 49-я конгрес на БСП, проведено на 7-8 май 2016 г. и вписан като член на ръководен орган на БСП с решение от 23.06.2016 г. по ф. д. № 1669/1990 г. на СГС-ФО. Именно от тази дата за лицето е възникнала несъвместимост по см. на чл. 7 от ЗДСл. С оглед факта, че Юруков е назначен на държавна служба от 21.12.2013 г. на длъжност "главен секретар на НОИ", като при подаване на заявлението за заемане на държавна служба Юруков е подписал декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2, задължението по чл. 27 от ЗДСл за уведомяване за него е възникнало в 7-дневен срок от възникване на обстоятелството, предвидено като основание за недопустимост. При така установените факти законосъобразен е извода на административния съд, че възприетото от административния орган правно основание за прекратяване служебното правоотношение по 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл съответства на приложимия материален закон. В случая безспорно установената несъвместимост е факт с правопрекратяващо правно значение /отрицателна предпоставка/ по отношение служебното правоотношение. Следователно изпълнен е сложния фактически състав, при настъпване на който органа по назначаване може да упражни правомощията си по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл- наличие на служебно правоотношение, осъществен факт, представляващ условие визирано в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, и неизпълнено в срок задължение от служителя- страна по служебното правоотношение да уведоми органа по назначаване за настъпване на основанието за недопустимост. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Същите основно се свеждат се свеждат до твърдението, че незаконосъобразно съдът е поставил тъждество между участието в колективен орган на партия и заемането на ръководна длъжност в партия, като се обосновава извод, че участието в колективен орган на партия не е равнозначно на заемане на ръководна или контролна длъжност в политическа партия, до който извод води и категоричното разграничаване между понятието "заема длъжност", относимо за еднолично упражняване на ръководни или контролни функции в политическа партия от една страна, и от друга-"участието/членство/ в колективен орган". Настоящият състав приема, че тълкуването на употребените от законодателя понятия в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, а именно "ръководна или контролна длъжност", не води до различен от възприетия от първоинстанционния съд извод, че заемането на ръководна или контролна длъжност в политическа партия касае както едноличните така и колективните управителни органи на политическите партии. Заемането на "длъжност" като система от функции и задачи, напълно се припокрива с една от последиците от възникналото правоотношение на лице, избрано за член на ръководен или контролен орган на политическа партия. Това е така защото това правоотношение предполага действия на лицето, изразени в изпълнение на тези функции и задачи. След като в конкретния казус служителя е заемал длъжност в колективен орган, какъвто е националния съвет на БСП, то правопораждащия факт на заемането на определена длъжност в колективния орган, води до изменение в правната сфера на заелото я лице, изразяваща се в придобиването на права и задължения, които са предвидени в съответния акт, уреждащ правомощията на колективния орган. Дали този колективен орган е ръководен се определя от характера на решенията, които органа приема, а видно от разпоредбата на чл. 33, т. 1-т. 23, вр. с чл. 19, т. 3 и чл. 30, т. 3 от Устава на БСП, националния съвет като национален орган на БСП, притежава правомощия, които категорично го определят именно като ръководен орган. Следователно всеки едни от членовете на този орган т. е. всеки от неговия състав, заема ръководна длъжност, тъй като извършвайки дейност по упражняване дадените му права, съответно изпълнявайки тази длъжност, формира решенията, приемани от колективния орган. Не се споделят доводите на касатора, че се касае за разширително тълкуване на понятието "длъжност в политическа партия". Законодателят не е въвел изискването длъжността по чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл да е изрично посочена сред определената професионална и длъжностна структура в РБ в Националната класификация на професиите и длъжностите /НКПД/ и подобен извод не следва от прочита на чл. 7 от ЗДСл. На следващо място без значение в случая е по какъв начин органа по назначаване е сезиран за наличието на обстоятелство по чл. 7, ал. 2 от ЗДСл /чрез постъпил сигнал или друго/. Не факта на узнаване от органа по назначаване, а поведението на държавния служител след възникване на обстоятелството за несъвместимост, заедно с посочените по горе два елемента на фактическия състав по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, е довело до конкретния негативен за лицето резултат. Не са налице процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,