Решение № 10838 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2012 г.

Решение № 10838 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " е подал касационна жалба срещу решението от 22.12.2011 г. по адм. дело № 2864/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е била обявен за нищожен издадения от този орган акт № 01-6500/32040 от 22.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 667,02 лева, представляващо недължимо платена сума по подаденото от Антим Алексиев Антимов общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 03/290609/25454. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Ответникът Антим Алексиев Антимов не е взел становище Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението противоречи на материалния закони и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че Антим Алексиев Антимов подал до Държавен фонд " Земеделие " - Разплащателна агенция общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 03/290609/25454, с което заявил за подпомагане площи в размер на 4,11 ха. След извършена проверка в интегрираната информационна система, на заявителя била оторизирана сума за подпомагане в размер на 667,02 лева. След приемане на заявлението била извършена административна проверка на данните, посочени в него. Впоследствие, въз основа на данни за окончателния слой, допустими за подпомагане площи, предоставени от Министерството на земеделието и храните, Разплащателната агенция предприела кръстосани проверки на площите по заявленията за директни плащания, въз основа на които субсидията за 2009 г. била оторизирана окончателно. Вследствие на данните от допълнителните проверки било установено, че декларираните от Антим Алексиев Антимов площи са недопустими за подпомагане, Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие съставил акт № 01-6500/32040 от 22.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 667,02 лева, представляващо недължимо платена сума по подаденото от Антим Антимов общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. Административният съд приел, че оспореният административен акт е нищожен поради липса на компетентност на издателя му. Съдът посочил, че органът, оторизиран да прилага мерките и дейностите на Общата стопанска политика на Европейския съюз, е Държавен фонд " Земеделие", който изпълнявал и функциите на разплащателна агенция. Според мотивите на решението, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" има ръководни функции по отношение на разплащателната агенция и решава всички въпроси, които не са от изключителна компетентност на управителния съвет на фонда, поради което е компетентен да издаде акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с недължимо платените и надплатените суми. Съдът намерил, че заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г., с която, съобразно решение на управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" по протокол № 7 от заседанието на 7.04.2011 г., на основание чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за земеделските производители, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" делегирал на заместник - изпълнителния директор правомощия да подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане и да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, не е породила желаните правни последици. Независимо от обстоятелството, че чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд " Земеделие " уреждал възможността за делегиране на част от предоставените от управителния съвет правомощия на изпълнителния директор за вземане на решения и/или за сключване на договори за финансово подпомагане на заместник - изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съдът направил извод, че изпълнителният директор не е разполагал с възможност да прехвърля свои правомощия на заместник - изпълнителния директор, тъй като те произтичат от закона ( чл. 20, т. 5 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители ), а не от решенията на управителния съвет. Изменението на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд Земеделие ( ДВ, бр. 39 от 30.05.2011 г. ), според което изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " можел да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство за вземане на решения, в това число за произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник - изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, било направено след издаването на заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г., поради което порокът й не би могъл да бъде саниран. Проблемът не би могъл да се преодолее с издаването на нова заповед, тъй като делегирането на правомощия трябвало да произтича от закона, а не от разпоредби на устройствения правилник. В мотивите на оспореното решение били констатирани и допуснатите от административния орган нарушения на производствените правила и на материалния закон. Административният орган не изпълнил задълженията си по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от Административнопроцесуалния кодекс, като не уведомил земеделския производител за започване на производството, не му предоставил възможност да се запознае с документите по преписката, да изрази становище и да направени искания и възражения. Органът не изложил мотиви, с които да обоснове заключението за недължимо плащане на оторизираната сума по заявлението на Антим Антимов. Не било установено, а и не се поддържало, че земеделският производител умишлено въвел в заблуждение органите на Държавен фонд " Земеделие ". Неправилно извършените плащания се дължали на грешки и нередности при прилагане на интегрираната информационна система от длъжностни лица на Държавен фонд " Земеделие ", поради което следвало да се приложи чл. 73, § 4 от Регламент (EO ) № 796/2004 г. и земеделският производител да бъде освободен за връщането на отпуснатите средства за подпомагане. Касационната инстанция намира, че решението е правилно по резултат, макар да не споделя преценката на съда относно валидността на издадения от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие " акт за установяване на публично държавно вземане. Съдът, който е цитирал нормата на чл. 166, ал. 2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, не е направил съответните правни изводи. При постановяването на решението не е било приложена именно разпоредбата, която урежда въпроса с компетентността на органите, оправомощени да издават актове за установяване на публични държавни вземания. Причина за направената погрешна преценка е, че е пренебрегнато правилото, според което специалните норми имат предимство пред общите Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Като потвърждение за наличието на препращане към този нормативен акт следва да се отбележи, че систематичното място на чл. 166, който намира приложение в случаи като разглеждания, е в глава четвърта "Събиране на държавни вземания" на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 166 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Законът за подпомагане на земеделските производители не определя правила за установяване на публичните държавни вземания, а също и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това, както предписва, чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " следва да определи органа, който е натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Както е посочено в решението на първоинстанционният съд, със заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г. изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " е възложил на Свилен Костов, заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания. Макар в заповедта да се говори за делегиране на правомощия, не това е актът, който е бил извършен. Компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, извън основните функции, които има изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие ". Поради това правомощието за издаване на актове не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на Държавен фонд " Земеделие " и която се определя от задачите, възложени на институцията. При отсъствието на норма, която урежда изрично съответно правомощие на изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие ", компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК. От това следва, че именно заместник - изпълнителният директор е органът, който има правомощие да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на Общата селскостопанска политика Касационната инстанция споделя изводите на административния съд за незаконосъобразност на издадения административен акт поради съществени нарушения на производствените правила и противоречие с материалния закон. Допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, посочени в решението на административния съд, са съществени и обосноват отмяната на административния акт. Нарушенията не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, както и с излагането на съображения от страна на съда вместо от административния орган. Това е така, защото административният съд се произнася не по фактите, а по законосъобразността на административния акт. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният орган няма задължения да спазва правилата за административното производство, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс, тъй като прилага специалния Закон за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 166, ал. 2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, към който препраща чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, ако съответният закон не предвижда ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Неоснователно е и оплакването за допуснато неточно приложение на материалния закон с оглед извода на административния съд, че земеделският производител е добросъвестен и не следва да възстанови недължимо платената му сума за подпомаганe. Разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент ( ЕО ) № 796/2004, на която се е позовал първоинстанционният съд, урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта не е резултат на погрешна преценка от страна на административния орган, а на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Независимо че съдът е обявил нищожността на административния акт на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" вместо да го отмени като незаконосъобразен, решението следва да се остави в сила, тъй като, и в единия, и в другия случай, се постига съответния на целта на проверката правен резултат, при който се премахват правните последици на акта. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължи възнаграждение за защита от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд