Решение № 12203 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15007/2009 г.

Решение № 12203 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15007/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по е по касационна жалба на Директора на Д "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител юрк. В. Монев, срещу решение № 1013/5.10.2009 г., постановено по адм. д. № 92/09 г., по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 02-800261/04.03.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, в частта му относно установените задължения по ЗДДС за данъчен период 01.02.2007 - 28.02.2007 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът незаконосъобразно съдът не е отчел обстоятелството, че заповедта за определяне на компетентен орган, който да изготви РА е издадена след изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /в сила от 19.12.2007 г./. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът "Българопол - 91" ЕООД не везма становище по жалбата. Главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на разглеждане пред АС е било искане за прогласяване на нищожност на ревизионен акт № 02-800261/04.03.2008 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, относно определените данъчни задължения за месец февруари 2007 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че ревизията на "Българопол - 91 ЕООД е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1724/05.10.2007 г., издадена от началник сектор "РП", отдел "КД", при Дирекция "Контрол" гр. Бургас, с обхват задължения за корпоративен данък за период 03.11.2006 г. - 31.12.2006 г., данък по чл. 34 - 36 от ЗКПО за период 03.11.2006 г. - 31.12.2006 г., Данък по чл. 38 от ЗОДФЛ за период 03.11.2006 г. - 31.12.2006 г. и Данък върху добавената стойност за период 18.12.2006 г. - 31.08.2007 г. Заповедта е надлежно връчена на ревизираното лице, чрез неговия пълномощник на 10.10.2007 г. Тази заповед е изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 800043/08.01.2008 г. и № 800261/08.02.2008 г., издадена от същия орган и те са надлежно връчени на ревизираното лице, чрез неговия пълномощник. С ревизионен доклад № 800261/22.02.2008 г. е направено предложение да бъдат установени размера на задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 22.02.2008 г. Ревизионен акт № 02-800261/04.03.2008 г. е издаден от главен инспектор по приходите, при ТД на НАП гр. Бургас, в съответствие с правомощията му делегирани със заповед № К 800261/22.02.2008 г. на началник сектор "РП", отдел "КД", при Дирекция "Контрол" гр. Бургас. Срещу РА е подадена жалба вх. № ИТ-00-9951/27.11.2008 г., която с решение № РД-10-353/22.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, при ЦУ на НАП е оставена без разглеждане, като просрочена. С определение № 177/09.02.2009 г. АС е отменил посоченото решение, в частта в която се иска прогласяване нищожност на ревизионния акт, относно определените данъчни задължения за месец февруари 2007 г. и е върната административната преписка за произнасяне по това искане, като в останалата част жалбата е отхвърлена. С определение № 4179/31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 3517/2009 г. по описа на ВАС, определение № 177/09.02.2009 г. е отменено, в частта му с която е върната административната преписка на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, при ЦУ на НАП за произнасяне по искането за прогласяване на нищожност на ревизионен акт № 02-800261/04.03.2008 г., за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на определението. По същество съдът е приел, че с обжалвания ревизионен акт за данъчен период м. 02.2007 г., при ревизията са констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък. От приетият като доказателство по делото Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 3349/30.03.2007 г. издаден на основание чл. 129 от ДОПК, във връзка с резолюция № 3349/27.03.2007 г. и Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 0909279/13.03.2007 г. съдът е приел за установено, че данъчната проверка обхваща периода 01.02.2007 г. - 28.02.2007 г. и резултата за периода е ДДС за възстановяване в размер на 2776,64 лв., като е извършено и прихващане от декларирания данък за възстановяване. АПВ е връчен на управителя на дружеството на 06.04.2007 г. и същият е влязъл в сила, поради липса на данни за обжалване. От правна страна за да приеме, че обжалвания РА е нищожен съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 125 и чл. 128, ал. 1 от ДОПК и е приел, че издадените АПВ са стабилни административни актове, като последващи изменения на установеното с Акта право на данъчен кредит на лицето може да бъде извършено само по реда за изменение на данъчни задължения установени с влязъл в сила ревизионен акт, предвиден в чл. 133 от ДОПК. В случая Акта е издаден на 30.03.2007 г., преди издаване на заповед № 1724/05.10.2007 г. за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и след като не е обжалван и е влязъл в сила, за този данъчен период е следвало да се възложи ревизия по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК от компетентния орган, който е териториалния директор и той съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 134, ал. 1 от ДОПК определя компетентния да издаде ревизионния акт орган, без да е предвидена възможност тези правомощия да бъдат предоставяни на други органи. В случая заповедта за възлагане на ревизията не е издадена от териториалния директор, поради което за лицето извършило ревизията и издало ревизионния акт липсва компетентност, което води до нищожност на РА в тази му част. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният довод в касационната жалба е свързан с приложение на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, след изменението и в ДВ, бр. 108/2007 г., тъй като продължаването на сроковете за извършване на ревизията и заповедта за определяне на компетентен орган за издаването на РА е извършено след изменението на посочената разпоредба. Както правилно е приел АС ревизията е възложена със заповед № 1724/05.10.2007 г., издадена от началник сектор "РП", отдел "Контролна дейност" при Дирекция "Контрол" гр. Бургас, преди изменение на чл. 129, ал. З от ДОПК. При ревизия извършена при действието на ДОПК, започнала със заповед за възлагането й, издадена преди изменението на нормата на чл. 129, ал. З от ДОПК с ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., АПВ издадени при действието на ДОПК на общо основание са индивидуални административни актове пораждащи в случая права за прихващане на данъка. При наличие на влязъл в сила акт, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ревизионен акт, издаден при условията на чл. 133 от ДОПК и при спазване процедурата по чл. 134, ал. 4 от ДОПК. Обстоятелството, че процесния ревизионен акт е издаден след изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, доп. с ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., е ирелевантно, доколкото на цитираното изменение в закона не е придадено обратно действие, поради което същото не може да санира нищожността на издадените преди влизането му в сила актове за възлагане на данъчна ревизия. До изменението на нормата на чл. 129, ал. З от ДОПК /ДВ. Бр. 108/19.12.2007г/ единственият ред за изменение на установени данъчни задължения в ДОПК беше този по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. С изменението на посочената правна норма е предвиден нов процесуален ред за това, а именно чрез възлагане на ревизия в общата хипотеза на закона. Нормата на чл. 129, ал. З от ДОПК е процесуално правна и има действие за напред. Доколкото настоящото ревизионно производство е образувано преди влизане в сила на соченото изменение, законосъобразно съдът е приел, че следва да се приеме, че процедурата не е спазена, тъй като лицето издало ЗВР и ЗОКО не разполага с материално-правната компетентност Преди посоченото изменение в своите съдебни решения винаги ВАС е приемал, че РА са нищожни, ако ревизията не е възложена от компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, който е териториалният директор, поради което следва да се вземе предвид датата, на която е издадена заповедта за възлагане на ревизията, след като това е обстоятелството, обуславящо нищожността на РА. В случая първоначалната заповед за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 - 113 е издадена на 05.10.2007 г., т. е преди влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, допускащо извършване на ревизия по този общ ред, независимо от това дали преди това е извършено прихващане или възстановяване, поради което не може да се приеме, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган. Като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение